Манастирът „Свети 40 мъченици” в село Лева река

На 9 март за православната Църква е празникът " Св. Четиридесет мъченици". На този ден Църквата отдава почит на 40  римски войници от арменската  военна част  в град  Севастия  (сега град  Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради  своята вяра в Христа през 320 г. Това става по време на гоненията срещу християните на император Лициний,  започнали през 316 г. Първото сведение за  тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. Севастийските войни  били поканени  да се отрекат от своя Бог, но като отказали,   били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял  на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая  - изгорени на клада, за да не може да бъдат погребани. През  436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.
Храм в тяхна чест построил в столицата си Търново и българският цар Иван Асен ІІ  по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при  Клокотница. Битката станала в деня на светите 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в село  Мерданя и в чест на тая среща край селото е построен манастир "Свети Четиридесет мъченици", който съществува до сега.
Още един манастир, посветен на светите Четиридесет  мъченици има и в трънското село Лева Река. Благодарение на европейско финансиране, осигурено от Програмата за развитие на селските райони, манастирът се възражда. Напълно е възстановен манастирският  конак и вече е готов да приеме обитатели. Благоустроен е дворът. С нов дренаж  е манастирският храм, който претърпя обновление и отвътре. В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена  са инвестирани  над  644 хиляди лева.
Тази година храмовият празник ще бъде отбелязан по-скромно, защото все още има довършителни работи, но на следващата година със сигурност манастирчето, разположено на много живописно място, ще събере много народ.

Според местно предание мястото, на което е построен манастирът,  било посочено лично от българския цар Петър Делян още в първите години  на 11 век. В селото живеел стотникът от неговата армия Богдан, ослепял в битка.  На връщане от важно сражение царят решил да се отбие в селото да го види.  При вестта за идването на царя хората се впуснали в трескава подготовка за посрещане на василевса. Когато той и свитата му приближили, децата започнали да викат :"Идат! Идат!” Стотникът Богдан чул виковете и също излязъл да срещне царя, но в този миг пред очите му блеснала светлина и той възкликнал "Виждам". Така прогледнал, а Царят го прегърнал и после забил копието си в земята и поръчал на това място да се направи манастир на светите 40 мъченици.

Преданието е само една легенда, която не кореспондира съвсем с историческите факти. Малко са и сигурните сведения  за историята на този манастир.
В Държавен архив - Перник е запазена стара летописна книга на училището в селото и там е отбелязано, че точния период на откриването му не се знае, но през 1846 г. учебните занятия се водят в частни селски къщи. Учител е Стоимен Малолидарски от село Видрар.  От 1847 г. занятията се водят в новопостроената за целта черковна килия при манастира "Св .Четиридесет мъченици". Пръв учител там е Никола П. Миленков от Лева река, преселил се в последствие в град  Кюрия в Сърбия. По-късно е пристроена още една килия към църквата, която служела като общежитие на учениците от близки и по-далечни села.

Преди време манастирът в Лева Река стана  медийно популярен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като образ на единият от създателите на глаголицата - св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се превърна в  сензация въпреки, че още през 1989 г.  професор  д-р архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.)  беше коригирал  това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова - Джонова, публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река в книгата си  "Археологическите паметници в Пернишки окръг" (1982).  
Според нейно  цитирано в медиите твърдение  зографът, който ги изписва, всъщност пръв обявява братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век, но това е доста погрешно тълкувание, защото Солунските просветители са били причислени към  преподобните и свети мъже на Църквата даже като равноапостоли много по-рано.


"Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ", уточнява проф. архимандрит Павел Стефанов в своята  статия  „Надписи към стенописите в Лева река”, публикувана в брой 1 от 1989 г. На списание „ Български език”.  Църквата е украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век, смята той. Като съди от надписите по стенописите, написани на гръцки и български език, а така също и някои техни диалектни особености,  заключава, че са създадени от зографи, които произхождат от Костурско. Според него на погрешно разчитане се основава и тнърдението на Димитрина Джонова, че в храма са рисувани личности от „Азбучна молитва”  на Константин Преславски.  Допуска се,  освен това, че през XVII век култът към светите братя Кирил и Методий е бил позабравен. Едва по-късно,  през 1845 г. школуваният живописец Коста Вельов при изписването на църквата "Св. Димитър" в трънското село Ярловци диференцира образите на св. Кирил Философ.Александрийски и на славянобългарския светец св. Кирил Философ. За съжаление авторите,писали за манастира почти дословно повтарят Джонова и не добавят нови моменти към историята на обителта.

До преди няколко десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползувал с голяма популярност в района. Селото беше добре населено, имаше училище, което беше сред последните закрити в Трънския край  села.  В последствие Църквата е обявена за 
недвижима културна ценност с национално значение. Извъшвана е консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова от тогавашния НИПК, сега НИНКН и със съдействието на Регионалния исторически музей в Перник. .

 През есента на 2009 г. е направен ремонт с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл по това време Божидар Димитров.

 

 

Според предварителни намерения архиерейско богослужение в манастира ще има на 6 април. Очаква се викарийният епископ Поликарп да посети обителта по повод приключването на проекта. 

 

 

Източник: Руми Борисова 

 


Календар
юли
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
01-07 ✝ 5 Неделя след Петдесетница. Св. безсребреници Козма и Дамян. Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец       ◑
02-07 Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна
03-07 Св. мчк Иакинт. Св. Анатолий
04-07 Св. Андрей, архиепископ Критски. Св. Марта
05-07 * Преп. Атанасий Атонски. Преп. Сергий, Радонежки чудотворец
06-07 Преп. Сисой Велики. Св. свщмчк Валентин, презвитер Римски
07-07 * Св. вмчца Неделя. Преп. Тома Малейски и Акакий Синайски
08-07 ✝ 6 Неделя след Петдесетница. Св. вмчк Прокопий. Преп. Теофил Мироточиви (Македонски)
09-07 Св. свщмчк Панкратий, еп. Тавроменийски       ◯
10-07 Св. 45 мчци в Никопол Арменски
11-07 * Св. вмчца Евфимия Всехвална. Св. равноап. княгиня Олга. Преп. Никодим Албански
12-07 Св. мчци Прокъл и Иларий. Св. праведна Вероника
13-07 Събор на св. архангел Гавриил. Преп. Стефан Саваит
14-07 Св. ап. Акила. Преп. Никодим Светогорец
15-07 ✝ 7 Неделя след Петдесетница ¬ на св. Отци от 6-те Вселенски събори. Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. княз Владимир
16-07 Св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му ученици. Св. мчца Юлия девица. Св. мчк Йоан Търновски       ◐
17-07 * Св. вмчца Марина
18-07 Св. мчк Иакинт в Амастрида. Св. мчк Емилиан Доростолски
19-07 Преп. Макрина. Преп. Дий
20-07 ✝ Св. прор. Илия (Илинден) (Разрешава се риба)
21-07 Преп. Симеон, юродив заради Христа. Преп. Йоан. Св. прор. Иезекиил
22-07 ✝ 8 Неделя след Петдесетница. Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Възвръщане мощите на св. свщмчк Фока
23-07 Св. мчци Трофим, Теофил и другарите им. Св. свщмчк Аполинарий Равенийски       ⚫
24-07 Св. вмчца Христина
25-07 * Успение на св. Анна. Св. дякониса Олимпиада и Евпраксия девица
26-07 Св. свщмчк Ермолай и другарите му. Св. прпмчца Параскева
27-07 * Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиеп. Охридски
28-07 Св. апли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен
29-07 ✝ 9 Неделя след Петдесетница. Св. мчк Калиник. Св. свщмчк Висарион Смоленски
30-07 Св. апли от 70-те Сила, Силуан и другарите им       ◑
31-07 Св. праведен Евдоким Кападокийски. (Богородични заговезни)