Да опознаеш Бога посредством служение на човека

Интервю

Църковен вестник, бр. 20/ 2019 г.

 

Йеромонах Ефрем Катунакиот

 

Да опознаеш Бога посредством служение на човека

(Съкровен диалог с един духовно опитен светогорски старец)

 

-                  Бихте ли разказали къде сте израснал?

-  Роден съм през 1958 г. в селце до Лариса, в земеделско семейство, препитаващо се от ниви и овце. Имам трима братя и една сестра. Аз съм най-малкият и от дете се захванах да работя. Всички ние работехме на тютюна, памука, на нивите, по фуража и овцете… пораснахме със земеделието.

-                  Как открихте Бога и Му се посветихте?

- Бях 15-годишен, когато с мен се случи нещо труднообяснимо и необикновено. Сам Бог ме призова, без аз да Го очаквам, без въобще да съм очаквал нещо различно в живота си.

Както си бях с овцете, сякаш изведнъж душата ми се разтвори, не мога да обясня точно, в мен сякаш нахлу силна приливна вълна, настъпи някакво душевно изменение и аз започнах да се моля. С молитви, които никога не съм чувал и не знаех, молитви дълбоко богословски: за сътворението на света, за въплъщението на Логоса, за това как Бог е станал човек, за свършека на света. И ми се даде възможността да обхвана (букв. обгърна) цялата история на света, от първия ден на сътворението до последния, по начин, който не мога да обясня. Даде ми се възможността да се намирам пред тях – първия ден и последния ден на света. И това ми се даде без да знам дотогава никаква друга молитва, освен „Отче наш”. Бях завършил само втори прогимназиален клас. Не ходех на църква, нямах никаква църковна катехизация, бях безразличен като цяло към Църквата. Семейството ми бяха неграмотни хора, не ходеха на църква, нищо не знаеха.

-        Но сте били кръстен?

-        Да, просто бях кръстен.

-        Все пак нещо трябва да е имало у вас, поне като питане?

- Всичко това се случи от само себе си. Само че винаги имах усещането, че съществува и нещо друго, че животът не е само това което виждаме. Може би съм носел този въпрос в себе си: нима не съществува нищо друго извън този живот; та какъв смисъл има един такъв живот? Имах такива въпроси, но без да очаквам отговори, защото наоколо си нямах хора, които да попитам. В селото свещеник идваше рядко.

И когато това се случи, моят живот се промени. Цялото това молитвено възношение продължи няколко месеца. Аз се молех с тази молитва, но в същото време усещах, че в нея участват, че тя се произнася от устните на всички човеци от всички времена, а накрая тази молитва стана много силна. Тогава не знаех нищо, не можех да си я обясня. Молех се в себе си със Светия Дух така, както е казано и в светото Евангелие: „Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!” (Гал. 4:6). После, по-късно всъщност разбрах, че вътре в нас Дух Свети вика: „Отче!” Че всичко това произтича от Светия Дух, както после теоретично разбираме това. Аз съвсем практически разбрах какво е това в теб Самият Свети Дух да вика: Отче, къде си? Молитвата, която и да е тя, се движи от Светия Дух. Това го казваме теоретично, но аз от опит го разбрах.

-                  И ние всички се ттрудим Светият Дух да се посели в нас, Неговата благодат да заживее в нас, нали?

-        Да. Всички в края на краищата се борим за благодатта на Светия Дух.

-                  А каква тогава е разликата между монасите и миряните?

-        Това няма връзка с начина на подвизаване, тоест с монашеството. Това е до самия човек.

-                  Но не беше ли това призив към монашество?

-  Съвсем не. Нямах никакъв повик към монашество. Аз съм просто устроен човек. Не размишлявам много върху себе си. Приемам нещата такива, каквито са.

Та после отидох в университет, следвах няколко години медицина в Солун. Но и там като отидох, пак нещо ми липсваше и си виках: „Майко Дево, какво е това, което ми липсва?” Не можех да разбера какво искам. Просто в света не ме свърташе.

И един ден някакъв мой приятел ме накара да отидем до Света Гора през уикенда да се разходим. Ама направо със зор ме накара да отидем. Та отидох за два дни и си останах там. Попаднах направо на стареца Ефрем и останах. Директно в Катунакя, без да ходя никъде другаде.

-        Привличане подобно на любовта в семейството?

-        Да, разбрах, че се разбираме, че се обичаме.

-              Знае се, че всички светогорски братства водят началото си от някой опитен духовен старец. Откъде води началото си вашето монашеско семейство (братство)?

-        От стареца Йосиф Исихаст. Около него се събират ученици, сред които именно е и моят старец папа-Ефрем. 

-                  Как се случи да започнете духовно да обгрижвате миряни и да имате толкова много духовни чеда в света?

-  Това стана преди петнадесетина години. Научих каквото научих. Навърших 40 години и отново усетих, че нещо ми липсва. Прибягнах до отците за съвет. Защо след като си имам всичко, пак нещо ми липсва, какво е това точно? Помолих да ми дадат благословия да излезна навън да си отговоря. „Какво ще видиш навън бре чедо? Навън има все проблеми. Ама хайде, отивай!”

Двадесет години не бях излизал от Света Гора. Излизайки от там, започнах да се занимавам с болни деца, деца инвалиди, и влязох в човешката болка. В нейната най-тежка част. И видях една друга човешка страна, която иначе нямаше как да видя. Познах човека в една друга светлина, в неговата болка, в нещастията и трудностите. Тоест опознах човека вече от първа ръка. Защото едно е да чуваш за това как са хората (когато си на Света Гора), а друго е да ги виждаш в тяхната болка пред себе си. Да преживяваш болката на родителите на тези болни деца заедно с тях. Очевидно аз се нуждаех от това (познанството с човешката болка), за да придобия своята лична пълнота. Това е нещо, от което се лишаваш, когато си в пълна изолация от света.

-                  Така са постъпили някога и коливадите. Излезнали са от Света Гора на проповед в поробените Балкани.

-                  Да. Но не само те. И други светогорци са го правели и го правят. Разбира се, за някои монаси Света Гора е напълно достатъчна като място на монашеско служение. Но аз лично съм сред тези, които се нуждаеха и от още някакъв начин за служение на Бога и на човеците. Така например моят старец Ефрем не изпитваше нужда да излезе в света. Както също и мнозина други.

-                  Каква е организацията на вашия скит?

-                  Киновия е. Игумен е отец Йосиф. С неговата благословия сега излизам в света. Та искам да кажа, че това за мен се оказа полезно. Познах човека посредством личното общение. Понеже едно е да получиш писмо от някого, а друго е да се срещнеш лично с него. С други думи, докосването ми до човека отвори пред мен други, непознати ми дотогава хоризонти в богопознанието. Калугерството дава едни знания за Бога, а общуването с хората дава други. Тоест да опознаеш Бога посредством другия. Посредством ближния, до когото си се докоснал, с когото си болял, заедно с когото си се борил, понеже навлязох дълбоко в човешкия живот, в общението с човека.

Всъщност това, което ме е интересувало винаги, е познанието ми за човека да намножи познанието ми за Бога; да опозная Бога от една друга Негова страна, която се опознава посредством знанието за човека.

-                  Помагат ли за това съвременните средства за комуникация, социалните мрежи и т. н.?

-                  Да, разбира се.

-                  Какво не Ви достигаше да сте само на Света Гора, без да излизате в света?

-                  На Света Гора животът е различен, всичко е точно премерено. Следва се даден ред и не може лесно да погледнеш извън него. За някои, както казахме, това е достатъчно. Така бях и аз (в продължение на 20 години). Но има и мнозина, които го възпълват и с лично общуване с хората, с докосване до човека откъм всичките му страни. Това се случи и с мен. По този начин аз обикнах още повече човека и посредством него още повече Бога, възлюбих Го докрай, с онази съвършена любов, от която за теб следва жертвата. Жертва, изискваща много саможертва, много и голяма саможертва; много болка. Защото да кажеш само: ”Обичам те” – нищо не значи. Но многото болка е в голямата обич. Това е, когато ти болееш с другия, плачеш заедно с неговата болка, жертваш се заедно с него. Това всъщност направи и Христос. Дойде и страда заедно с нас. Това именно е същността на въплъщението на Логоса.

Та посредством човешката болка аз научих още нещо за Бога. 

-                  Има ли тогава нужда от монашество?

-                  Разбира се, че има. Монашество позволява да работиш върху себе си. Да пребориш себе си и едва отпосле да дадеш себежертва. Трябва да има някаква градивност, някакво степенуване, стадии в логосите за Бога.

-                  Тоест да акумулираш Благодат, за да продължиш.

-                  Да, именно. В това е разликата. Едно е да ти говоря за Бога, друго е да ти дам Бога, Който съм събрал в себе си с труда си и сълзите си в Катунакя. (Тук преподобният отец има предвид Божията благодат, усядаща в подвизаващия се – бел. прев.) Едно е да те поучавам, друго е да ти давам. Защото да ти дам мога само когато имам. Ако нямам Бог в себе си, как ще ти Го дам?! Ако Го нямам, нищо няма и да получиш от мен. Тоест няма никакво значение дали съм казал едно или друго, затова и не съм подготвил, както видяхте, някаква беседа предварително. Това, което ме интересува, е хората, които ме слушат, да получат от това, което съм, което имам.

-                  Тогава първото нещо, което бихте посъветвали сега един млад човек, отправил се към Бога, какво би било?

-                  Това, което казва и сам Христос: Ела и Ме виж, вкуси Ме; ела и живей с Мен! Казано е и в Евангелието: каквото сме получили, с каквото сме се сдобили в живота, това ви и даваме. Апостол Павел казва: каквото лично сме видели, каквото сме преживели, това ви предаваме – Словото на Живота.

-                  Вашето пожелание към вярващите българи?

-                  Старецът Йосиф Исихаст казвал: „Истината не се намира в многото думи”. Защо? Защото не е нужно да уморяваш хората с думи.

Ходих по света и видях какво става. Навсякъде хората са еднакви, и в Африка, и другаде. Много се говори, много се пише, в списания, сайтове, но никой не задържа Христос в себе си само от думи. Навсякъде е така. Много малко са тези, които носят Христос в себе си, Неговото Евангелие. И тук, в България, и навсякъде. За тази цел трябва да е подействало нещо вътре в теб. Христос да възпламени твоето сърце и после ти да започнеш да Го търсиш. Същностно това се случва: Христос прави първото движение, а после ти се запитваш. . . Христос е докоснал сърцето ти и ти започваш да се чудиш: нещо се случва тук?! Започваш да търсиш, да се питаш: нещата май не се заключават само в това да пийнем, да се видим, а има и още нещо и аз го търся. Тоест Христос е открехнал мъничко твоето сърце и ти започваш да си задаваш въпроси. А когато се питаш и търсиш, ти ще намериш, ще намериш отец, който да ти открие истината. Дали той ще се казва папа-Ефрем, папа-Никанор или иначе – без значение.

С две думи, не е съществено какъв си по националност. Има само личности, с кръщелни имена – Василий, Теодосий, Мария… Христос не спасява по националност, спасява по личност: папа-Ефрем…

(Промислително уникално е споменаването името на стареца сред богоспасените, за който към момента на събеседването все още не бе достигнало до нас известието за неговата канонизация, станала достояние на обществеността паралелно с настоящата беседа в Перник, дори ден по-късно, в неделя, 20 октомври – бел. прев.) 

-                  Благодаря Ви сърдечно за отделеното време. Благословете!

 

19. 10. 2019 г.

Дом на културата, Перник

Интервюто взе: Анула ХРИСТОВА

 

 

 

Справка

Светогорският скит Катунакя принадлежи към Великата Лавра и представлява на практика нейният исихастирион. Състои от 22 каливи, разположени между „Малката света Анна”, „Каруля” и „Свети Василий”. Местността е скалиста и труднопроходима. Към момента се населява от тридесет и пет монаси, основно занимаващи се с дърворезба, иконопис, шиене и бродерия на платове за свещена употреба и псалмопение. Тук са се подвизавали през вековете светите преподобни монаси Даниил, Калиник Исихаст и Игнатий Духовник.

 

За района
За района
Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир

Тържествен водосвет беше отслужен в Пенкьовския манастир "Св. Петка" на 13 октомври 2019 г. по повод приключил проект по обновление на манастирския конак и двора. С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит  богослужението оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. Със средства, предоставени безвъзмездно чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са напълно обновени монашеска сграда (бившо училище)  с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария и напълно е благоустроен дворът.  Инвестицията възлиза на близо 623 хиляди лева.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън

Тържествена  архиерейска света Литургия преди храмовия празник  на храм "Св. Петка" в  Трън се състоя на 13 октомври 2019 г. (неделя).  С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български богослужението  оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребреници  Козма и Дамян“, духовения  надзорник на Софийска епархия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, иконом Йоан Чикалов -  архиерейски наместник на Трънска духовна околия,  йеромонах Силуан от църногорското  братство, йеромонах Тимотей от манастира "Св.Теодор Стратилат" край с. Балша,  предстоятеля на храма свещеник Михаил Станкович и други дугховници. 

...прочети повече
Освещаване на Радибошкия манастир Освещаване на Радибошкия манастир

На 23 септември, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, бе извършено освещението на ремонтирания Радибошки манастир „Св. Троица“, Радомирска духовна околия.

Освещението извърши Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, архимандрит Евтимий, йеромонах Тимотей, протойерей Александър Стоев, архиерейски наместник на Радомирска духовна околия, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, свещеник Костадин Бошняков и свещеник Костадин Тренев.

...прочети повече