С архиерейска вечерня на 8 март 2020 г. и празнична света Литургия на другия ден беше отбелязан храмовият празник на манастира "Свети четиридесет мъченици" в трънското село Лева река. Празничните богослужения бяха под знака на 1 700-годишнината от мъченическия подвиг на 40-те римски войници, отстояли вярата си след тежки мъчения през 320 г. в гр. Севастия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит тържествената архиерейска вечерня с петохлебие възглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
В богослужението участваха игуменът на Църногорската света обител архимандрит Никанор, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, протойерей Константин Стойчев, и.д. игумен на светата обител и свещеник Костадин Тренев.
Клиросното пение бе изпълнено от архимандрит Евтимий, свещенослужител при столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ и г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска света митрополия.
Молитвено участие в празничното последование взеха монаси, монахини и послушници от близките манастири и благочестиви християни от село Лева река и от Перник.
След вечернята епископ Поликарп се обърна към богомолците с благо слово, в което говорейки за вярата, надеждата и любовта на Христовите страдалци, подтикна присъстващите да им подражават и чрез тези три основни евангелски добродетели да възрастват в благочестие, благодат и да спасяват душите си.
Епископ Поликарп поздрави всички присъстващи от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и им пожела спокоен, благодатен и мирен празник.
За всички присъстващи на празника на Леворечката света обител от братството бе предоставена празнична вечеря.
Празничната света Литургия на 9 март беше отслужена от свещеномонах Василий в съслужие с протойерей Константин Стойчев.
Леворечкият манастир "Свети четиридесет мъченици" се намира в Еловишка планина, на около километър на север от село Лева река, община Трън.
Местно предание разказва, че манастирът е основан по заръка на българския цар Петър Делян още в първите години на XI век. В селото живеел стотникът Богдан, който загубил зрението си в битка. На връщане от спечелено сражение царят дошъл да го види. При срещата им Богдан прогледнал, а цар Петър Делян го прегърнал, забил копието в земята и поръчал на това място да се направи манастир в памет на светите Четиридесет севастийски мъченици.
Специалисти смятат, че манастирът е основан през XV-XVI в. През XIX в. е претърпял чувствителни изменения. Надпис, издълбан на северната стена до певника, сочи, че манастирската църква е обновявана през 1850 г. Летописи свидетелстват, че от 1847 г. към манастира е съществувало и училище, което преди това се помещавало в една от къщите в селото. По-късно новата пристройка е рухнала и старата част на църквата останала открита на запад. В двора около храма и сега се намират едри квадри от някогашната сграда.
В миналото манастирът се радвал на голяма популярност в района, но постепенно запада. Десетилетия църквата беше единствената следа за съществувалия край нея манастирски комплекс. През 70-те години на XX в. храмът е обявен за паметник на културата с национално значение. Тогава е направена консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова. Въз основа на канонични и стилови белези стенописите в храма се отнасят най-късно към XVII в. Те заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис, принадлежат към голямата българска югозападна школа и са изпълнени в смесена техника. Живописният слой е нанесен върху кална основа. През есента на 2009 г. е правен частичен ремонт.
Благодарение на европейско финансиране, осигурено чрез Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), манастирът е възроден. Напълно е възстановен манастирският конак. Благоустроен е дворът. Храмът е укрепен и обновен отвътре. В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена са инвестирани над 644 000 лева.
Храмовият празник на манастира е на 9 март, когато православната Църква отдава почит на 40 римски войници от арменската военна част в Севастия (сега гр. Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради своята вяра в Христа през 320 г. по време на гоненията срещу християните на император Лициний. Първото сведение за тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата.
Севастийските войни били поканени да се отрекат от своя Бог, но като отказали, били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая - изгорени на клада, за да не може да бъдат погребани.
През 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.
СНИМКИ ОТ ВЕЧЕРНЯТА ИМА ТУК И ТУК.
СНИМКИ ОТ ЛИТУРГИЯТА - ТУК.
ВИДЕО ОТ ИЗЛЪЧЕНИ НА ЖИВО МОМЕНТИ ОТ БОГОСЛУЖЕНИЯТА:
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.