СИГИЛИЯТ ОТ 1583 Г. СРЕЩУ НОВОВЪВЕДЕНИЯ ОТ ЛАТИНЦИТЕ КАЛЕНДАР – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ?

Изследването на митрополит Киприан показва, че документът действително е компилация от няколко различни текста от различно време с напълно произволно поставено заглавие и с произволни „допълнения“, несъществуващи в оригиналните ръкописи, от които е съставен псевдо-сигилият. Едно такова „допълнение“ е именно „анатемата“ срещу тези, които следват григорианската пасхалия и месецослов (календар). Автентичните томоси, отразяващи решенията на трите споменати събора, не са запазени. Но това не означава, че григорианският календар не е бил осъден от тях. Налице са достатъчно други документи от различни автори, които свидетелстват, че календарът, въведен от папа ГригорийXIII, е бил отхвърлен от трите събора като противоречащ на православното Предание и на съборните постановления и правила на светата Църква относно празнуването на Христовото Възкресение. Да, „Сигилият“ е фалшификат, но това не означава, че са „фалшиви“ и анатемите срещу григорианския календар. Както посочва митрополит Киприан, свети Доситей, патриарх Йерусалимски свидетелства, че съборът през 1593 г. е решил „новият календар, измислен от латинците, да бъде предаван на анатема“.

Всъщност изследването показва, че е изфабрикувано фалшиво доказателство за един действителен, потвърден от извори факт. Но това съвсем не е главната цел и главното достойнство на написаното от митрополит Киприан. Неговият труд е не просто пример за задълбочено и добросъвестно изследване, което разобличава един фалшификат. Той е преди всичко блестящ пример за това как следва да се търси и защитава истината.

Впрочем нека читателите сами да се убедят в достойнствата на този текст, който се публикува за първи път в цялост на български език и сам говори най-добре за себе си.

А. Тройното съборно отхвърляне на новия календар

 

Б. Томосите на съборните отхвърляния

 

В. Светогорските преписи на монах Яков

 

Г. Един безсмислен спор

 

 

А. Тройното съборно отхвърляне на новия календар

 

1. Папа Григорий ХІІІ (1502-1585) реформира църковния календар и въвевежда така наречения Григориански календар на 5 октомври 1582 г., който започнал да се брои като 15 октомври.

2. Сетне папа Григорий посредством три специални делегации моли Константинополския патриарх Йеремия ІІ Транос (1536-1595) да приеме новия календар.

3. Йеремия отхвърля „латинския календар” и многократно го осъжда, както чрез послания, така и чрез съборни решения през годините 1583, 1587 и 1593.

4. а) „По време на патриаршеството на този Йеремия бе свикан събор на митрополитите в Константинопол през 1583 г., докато още бе жив и Силвестър Александрийски, който [Събор] осъди реформирания от Григорий Римски календар и не го прие съгласно искането на латинците.”1

б) „Йеремия свикал през 1583 г. събор в Константинопол, в който взел участие и Александрийският [патриарх] Силвестър. Този събор издал томос срещу Григорианския календар, като по този начин осъдил папското нововъведение. Но и Мелетий (Пигас, 1549-1578, като протосингел), когато му се удал сгоден случай, се опълчил срещу папското действие и подбуден от патриарх Силвестър, написал специално изследване, като го нарекъл «друг Александрийски томос» за разлика от съставения Константинополски томос.”2

в) „И тъй, източните отци, след като свикаха събор в Константинопол (през 1583 г.), когато за пръв път бе огласена т. нар. поправка на Пасхата, изнамерена от Римската църква, решиха да се придържат по всеки възможен нaчин към Преданието на отците. А в Константинопол до неотдавна бе прославеният бивш Александрийски [патриарх] Силвестър, който остави нас за управител на [патриаршеския]престол. След като се върна оттам при нас, той ни помоли и ние да напишем нещо по този въпрос. А ние и преди бяхме писали в Рим, доказвайки, от една страна, че е редно Пасхата да бъде празнувана съгласно Правилото на отците, а, от друга страна, ги молихме да не задълбочават разногласията между църквите. Но тъй като, от една страна, от Рим ни отговориха, изтъквайки че техните разисквания относно Пасхата не били неразсъдливи**, а, от друга страна, старецът [патриарх Силвестър] изискваше от нас писмено изложение по този въпрос, покорихме се естествено и написахме томос, наречен Александрийски за разлика от съборния томос по същия въпрос, съставен в Константинопол .”3

5. През „спасителната 1587 г.” „се свиква и втори събор в Константинопол, с участието на Вселенския патриарх Йеремия, на Александрийския Мелетий Пигас и на Йерусалимския Софроний, и те съборно отхвърлили извършената поправка на светата Пасха от папа Григорий ХІІІ като опасна, като ненужна, като причина за множество съблазни сред всички християнски народи”.4

6. а) „На 12 февруари 1593 г.”, „е бил свикан ендемичен*** (свят и велик, «по-пълен») събор (в Константинопол) в същия храм на «Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, наричана Преблажена и Утешителка» – на който освен Вселенския (патриарх Йеремия ІІ) присъствали патриарсите на Александрия Мелетий, заемащ мястото на Антиохийския Йоаким****, и Йерусалимският Софроний, както и «преосвещени архиереи от всяка епархия на Източната Православна Църква»” – с цел да потвърди автокефалността на Руската Църква, като за неговите решения е бил публикуван „Акт на събора, в който се отхвърля и новият календар, или относно нововъведението на латинците по отношение на Пасхата”.5

б) Този свят и велик събор „впоследствие издал канони, отнасящи се до църковния ред”, осмият от които се отнася до желанието на архиереите „да пребъдва непоклатимо определеното от отците относно светата и спасителна Пасха”, а „определеното” е светият първи канон от събора в Антиохия (341), който съборът от 1593 г. повтаря дословно.6

в) Свети Доситей Йерусалимски в Паралипоменона от 11-та Книга на Дванадесетокнижието (глава 11, § 18) повтаря накратко, че „по-пълният” събор в Константинопол през 1593 г. решил „Пасхата да се извършва така, както е определил Първият събор*****, и новият календар, измислен от латинците, да бъде предаван на анатема”.7

 

Б. Томосите на съборните отхвърляния

 

1. „Томосите” – т. е. съборните документи, с които се решават сериозни църковни въпроси и се излага всичко, което се върши и решава по време на даден събор – от светите събори през 1583, 1587 и 1593 г. не са запазени; единственият запазен е гореспоменатият „Александрийски томос относно Пасхалията”, който бил съставен обаче с полемичен характер, от „блажения и светейши папа на Александрия г-н Мелетий относно Пасхата”.8

2. Все пак могат да бъдат счетени в по-широк смисъл като томоси на съборите от 1583 г. и 1593 г. запазените текстове: за събора от 1593 г. – „Съборният акт”9, а за този от 1583 г. – съвместното послание до арменците на Константинополския патриарх Йеремия ІІ и на Александрийския Силвестър с дата 20 ноември 1583 г., тъй като „това послание е било написано вследствие на свикания през онази година в Константинопол събор, който преди всичко осъжда григорианския календар, защото според него се случва да празнуваме заедно с юдеите, което е противно на събора в Никея”.10

3. Възгледът, че съвместното послание на Йеремия и Силвестър до арменците може да бъде счетено като томос на Събора от 1583 г., се потвърждава от това, че то се окачествява като издадено „съборно решение” и като „официален документ на Православната Католична Източна Църква ”, а също и от това, че и в други източници „до подписите на Йеремия и Силвестър стоят и тези на Йоаким Антиохийски и на Гавриил Охридски”.11

 

В. Светогорските преписи на монах Яков

 

1. Светогорският монах Яков Новоскитски преписва през 1858 г. различни текстове от споменатите по-горе относно отхвърлянето и осъждането на григорианския календар, които се намират в кодекс №258 в библиотеката на[скита] Капсокаливия, от който впоследствие е съставен кодекс №722 на манастира „Св. Пантелеймон“.12

2. Текстовете на монах Яков, първоначалният и произлезлите от него [преписи] в кодексите са крещящо произволна смесица от разнородни и с различни датировки текстове, в които при това също са внесени промени и добавки, така че да се чуди човек какво е било в крайна сметка намерението на фалшификатора, подправяча, и изопачителя Яков.

3. Тази наистина жалка бъркотия на новоскитския монах своеволно е била наречена „патриаршески и синодален сигилий” „с епитимия и анатема”, а вече в хода на користната му употреба от 1924 г. и нататък се появява в множество варианти13, един от друг по-лоши, а накрая се налага форма със заглавие, която не е засвидетелствана в оригиналните текстове от ХVІ и ХVІІ в.: „Сигилий във формата на патриаршеско окръжно послание... с епитимия и анатема”14.

4. В посочените по-горе светогорски кодекси е станало смесване и спояване на следните три текста, които нямат връзка помежду си, в които – както се каза – са внесени промени и добавки:

а) на съвместното послание до арменците от патриарсите Йеремия и Силвестър от 20.11.1583 г.15;

б) на „съборния акт” от 1593 г.16;

в) на „томоса” на Кирил Лукарис, Александрийски патриарх (1570-1638), Търговище, Молдовлахия, от 1616 г.17

5. В наложилата се форма на „сигилия” има пет крещящи своеволия на компилатора:

а) Заглавието – то е чиста измислица на фалшификатора.

б) Датата – сочи се, че е съставен на 20.11.1583 г., като препраща към съвместното послание на Йеремия и Силвестър от 1583 г., а приложеният текст е съставен през 1616 г.

в) Подписите – подписалите се патриарси Йеремия († 1595) и Силвестър († 1590) не са били сред живите през 1616 г., а Софроний вече е бил подал оставка през 1608 г.

г) Текстът – той е на Лукарис (1616), а не на събора от 1583 г., пък и съдържанието му не само няма абсолютно никаква връзка с календарния въпрос, но е и ужасно подправено.

д) Анатемата – в текста на Лукарис има шест (6) анатеми, отнасящи се до папски учения, а в „сигилия” е добавен от фалшификатора един седми анатематизъм за онези, които следват „новоизнамерената пасхалия и НОВИЯ МЕСЕЦОСЛОВ на безбожните астрономи на папата” (sic)18.

 

6. Доводът, че уж съдържанието на двата посочени по-горе светогорски кодекса се потвърждава от ръкописния кодекс на Синайския манастир, от който „сигилият“ е публикуван в Румъния от архимандрит [ПорфирийУспенски, посетил Синай през 1850 г., не се подкрепя от свидетелства, защото според румънските ни източници, Порфирий е публикувал в превод само „Александрийския томос” на Мелетий Пигас, както и писмото му до руския цар Теодор[Фьодор] Иванович, 12.9.1594 г.19

 

Г. Един безсмислен спор

 

1. След провеждането на календарната реформа през 1924 г. като първа крачка за осъществяване на плана за сближение между разделените християни – според икуменическата енциклика на Константинополската Църква от 1920 г., така нареченият „сигилий” от 1583 г. се оказва „камък на съблазън” между икуменисти и анти-икуменисти, реформатори и анти-реформатори, които хабят силите си в един безсмислен спор и волно или неволно изместват вниманието към един почти незначителен въпрос.

2. Фалшивият „сигилий” от 1583 г. не внася нищо съществено в святото противостоене срещу еклесиологичната ерес икуменизъм, което включва календарния въпрос, тъй като дори и да беше истински, той нямаше да има автоматично и мълниеносно действие, изхвърляйки мигновено реформаторите вън от Църквата, защото анатемата, за да бъде действена, изисква специално съборно разглеждане въз основа на православния църковен ред.20

3. Така или иначе православното противостоене и ограждане****** не са в зависимост от подправения „сигилий” от 1583 г., нито пък от съборните решения през ХVІ в., понеже – макар и да са достойни за почит и ръководни – те не се отнасят пряко до съвременната форма на календарния въпрос от 1924 г., която прилага частично папското нововъведение на Григорий ХІІІ, а православната пасхалия остава незасегната.

4. Това частично приемане на григорианския календар изисква ново специално разглеждане на въпроса от Всеправославен събор, както много сполучливо твърдеше изповедникът йерарх, бившият Флорински [митрополит] Хризостом (Кавуридис, † 1955), осъждайки най-строго възгледа, че уж „е ненужно и излишно свикването на Всеправославен събор или на голям поместен събор за валидно и окончателно осъждане на календарната реформа”, „понеже (уж) Всеправославните събори от 1583, 1587, 1593 г. са осъдили григорианския календар”. Реформата от 1924 г., прилагаща „григорианския календар само за неподвижните празници, а не за Пасхата – понеже григорианският календар е осъден преди всичко като противоречащ на седмо апостолско правило – представлява въпрос, който се появява за пръв път в историята на Православната Църква. Следователно свикването на Всеправославен събор не само не е излишно, но е и наложително, за бъде взето канонично и валидно решение по този въпрос”.21

 

 

† Орейски епископ Киприан

 

 

Източник: http://www.hsir.org/pdfs/2011/06/22/20110622aSigglion1583/20110622aSigglion1583.pdf

 

 

 

* Превод от гръцки език. Думите в стандартни скоби () са добавени от автора, а в квадратни скоби [] – от преводача, за да се предаде по-ясно смисълът на съответното словосъчетание или изречение в гръцкия, респективно в българския текст. Бел. прев.

1 Атински митрополит Мелетий. Църковна история, т. 3, с. 402, § 9, Виена, 1784; Атанасий Комнин Ипсиландис. Събитията след падането на Константинопол, с. 111-112, Константинопол, 1870.

2 Архимандрит Христодул Параскеваидис, Мелетий Пигас, с. 88, Атина, 1971.

**Авторът привежда този текст според изданието, посочено в бележка №3. В труда на дякон Агатангел Нинолакис за патриарх Мелетий Пигас (Ханя, 1903 г.) същият текст, цитиран според ръкопис от Халки №120, не съдържа словосъчетанието “καὶ οἷον ἀπόδειξιν ἀναντίρρητον, τό, οὐκ ἀσυνέτως ἐσκέψαντο Ρωμαῖοι περὶ τοῦ Πάσχα προτείνοντες ὀρθῶς”. Логико-граматическата структура на цялото изречение дава основание този сегмент да се възприеме като дитография (погрешно повтаряне на думи, словосъчетания или по-голям фрагмент от текст). Бел. прев.

3 Мелетий Пигас. Писма, 23, сп. „Църковен фар”, т. 53, 1971 г., ІV, с. 611.

4 Атанасий Комнин Ипсиландис, пос. съч., с. 113; Доситей Йерусалимски, Дванадесетокнижие, с. 1.169, Букурещ 1715.

*** Ендемичен събор – събор на Вселенската патриаршия, в който участвували и архиереи от други митрополии, които се случело да се намират в Константинопол. Бел. прев.

**** Т.е. имал е правото да гласува от името на Антиохийската патриаршия, чийто предстоятел патриарх Йоаким починал малко преди свикването на събора. Бел. прев.

5 Архимандрит Христодул Параскеваидис, пос. съч., с. 113 и нататък, и Доситей Йерусалимски. Томос на любовта срещу латинците, с. 541-547, 1698 г.

6 Архимандрит Христодул Параскеваидис, пак там.

***** Тоест Първият Вселенски събор. Бел. прев

7 Дванадесетокнижие, т. 6, с. 232, изд. Вас. Ригопулос, Солун, 1983.

8 Émile LegrandLettres de Mélétius Pigas, с. 138-155, Paris, 1902; има и две по-нови издания в Гърция: от 1924 и 1984.

9 Вж. по-горе, А, § 6а.

10 Дидимотихски митрополит на Филарет Вафидис, Църковна история, т. ІІІ, част 1, с. 125; Съвместно послание до Доситей Йерусалимски, Томос на любовта срещу латинците, с. 538-540, 1678 г.: „Тъй като отново църквата на стария Рим...”.

11 Архимандрит Г. Каравангелис, Научна дисертация относно празника Пасха, с. 121, Константинопол, 1894; Архимандрит Хризостом Пападопулос, Григорианският календар на Изток, част ІІ, списание „Църковен проповедник”, Атина, №. 147/14.4.1918, с. 172 и 173, както и бележка под линия 1.

12 Евлогий Курила Лавриотис, Списък на кодексите в Скита на Капсокаливия и нейните колиби, с. 129-130, кодекс 258: " Свещена и твърде душеполезна книга, съдържаща... бяха събрани от стари ръкописи... и преведени на... прост език... с труда, усърдието и средствата на монах Яков... през 1858 г. на Атонската планина", 1930.

Бележка: Споменатият тук кодекс от манастира на св. Пантелеймон № 722 вероятно е източникът на руския превод със заглавие "Сигилий на Поместния Константинополски събор от 1583 г.", който е публикуван в официалното списание на Свещения Синод на РПЗЦ, "Църковни ведомости", (Белград), №. 15 и 16, 1924 г., с. 18.

• Бившият Киевски митрополит Антоний, виден йерарх и първойерарх на Свещения Синод на РПЗЦ, "вярваше, че прочутият фалшифициран "Сигилий" на Йеремия, който му бе показан на Св. Гора, е истински. " (Атински архиепископ Хризостом, Поправянето на Юлианския календар в Гръцката църква, с. 35, Атина 1933).

13 Евлогий Курила Лавриотис, пак там, с. 130, кодекс 258, § 27: „и особено актовете на Събора (1593) бяха публикувани в твърде изопачен вид от фанатични ревнители (!)”.

14 Вж. пълния текст у Григорий Евстратиадис. Действителната истина за църковния календар, с. 119-122, Атина 1929.

15 Вж. по-горе, Б, § 2.

16 Вж. по-горе, А, § 6а.

17 Вж. Доситей Йерусалимски. Томос на любовта срещу латинците, с. 552-554, 1698 г.

18 Заслужава да се обърне внимание, че седмият анатематизъм от "Сигилия" липсва и в текста на латинците, които се опитали да отхвърлят томоса на Лукарис. Вж. "Неприемане и осъждане... и отхвърляне на анатемите, изречени в древност, от същия Кирил (Лукарис)", с. 119-156, Рим 1671.

19 Вж. Григорий Евстратиадис, пос. съч., с. 208-209; Епископ Мелхиседек. Православната Църква и календарът, сп. „Румънска Православна Църква”, т. 5, 1880-1881, с. 561-604; Мелетий Пигас, Послания, "23-то до Теодор [Фьодор], благочестивия и православен цар на Москва и самодържец на цяла Русия...", сп. "Църковен фар", т. 53, 1971 г., ІV, с. 611.

20 Аристотел Д. Делибаси, Пасха Господня, с. 793-795, Атина, 1985.

****** Става дума за ограждане от църковно общение. – Бел. прев.

21 Монах Теодорит Светогорец, Календарната схизма – потенциална или актуална? Света Гора – Атина, 1973, с. 22-29.

Календар
ноември
П В С Ч П С Н
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
01-11 Прор. Иоил. Мчк Уар. Блаж. Клеопатра и синът и Йоан. Пренасяне мощите на Св. Йоан Рилски
02-11 Вмчк Артемий, Св. праведни Артемий Верколски
03-11 Преп. Иларион Велики, Пренасяне мощите на св. Иларион Мъгленски
04-11 Св. равноап. Аверкий, еп. Йераполски, Св. 7 отроци Ефески. преп. Лот Египетски
05-11 Св. ап. Яков, брат Господен, Св.Игнатий, патр. Конст.
06-11 Мчк Арета и 4300 мчци с него, Блаженни Елесвой, цар Етиопски
07-11 Мчци Маркиан и Мартирий, Мчк Анастасий, блажинна Тавита
08-11 Вмчк Димитрий Солунски (Димитровден)
09-11 Мчк Нестор Солунски, Перп. Димитрий Бесарбовски
10-11 Вмчца Параскева, преп. Стефан Саваит, мчци Терентий и Неонила, Св. Димитрий Ростовски
11-11 Прпмчца Анастасия Римлянка, Преп. Аврамий и Блаж. Мария
12-11 Свщмчк Зиновий, Еп. Егейски и мчца Зиновия. Св. Стефан Милутин, крал Сръбски
13-11 Св. ап. Стахий, Амплий, Урван, Наркиз, Апелий и Аристовул, Мчк Епимах
14-11 Св. Безсребреници Козма и Дамян Асийски, Прпмчк. Яков Костурски и учениците му, ГОЛЯМ ПРАЗНИК НА МОНАСТИРА (ПАНИГИР)
15-11 Мчци Акиндин, Пигасий, Автоний, Елпидифор, Анемподист и др.
16-11 Преп. Пимен Зографски, Свщмчци Акепсин, Йосиф и Айтал. Обнов. на храма Св. Георги в Лида
17-11 Преп. Йоаникийх Велики, Свщмчци Никандър, Еп. Мирски и Ермей Презвитер
18-11 Мчци Галактион и Епистима, Св. ап. Патров, Ерм, Лина, Гаий и Филолог (Задушница)
19-11 Св. Павел, патр. Константинополски, Преп. Варлаам Хутински, Новогоротски чудотв.
20-11 Мчк Йерон и дружината му, Преп. Лазар, Галисийски чудотв.
21-11 Събор на Свети Архангел Михаил(Архангеловден)
22-11 Мчци Онисифор и Порфирий, Преп. Йоан Колов, Преп. Матрона Конст.
23-11 Св. Ап. Олимп, Родион, Кварт, Сосипатър, Ераст, Тертий, Мчк. Орест
24-11 Вмчк Мина, Преп. Теодор Студит, Мчк Викентий, Мчци Виктор и Стефанида
25-11 Св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски, Пророк Ахия, перп. Нил Синайски, Преп. Нил Мироточеви Атонски
26-11 Св. Йоан Златоуст, арх. Конст, Мчци Антонин, Никифор, Герман и Манефа, Прпмчк Дамаскин
27-11 Св. Апостол Филип, Св. Григорий Палама, архиеп. Солунски (Рожд. Заговезни)
28-11 Мчци Гурий, Самон и Авив, Преп. Паисий Величковски
29-11 Св. ап. евангелист Матей, Св. Фулвиян (Матей) княз Етиопски
30-11 Св. Григорий, Еп. Неокесарийски, Преп. Никон игумен Радонешки, Перп. Лазар Иконописец