СИГИЛИЯТ ОТ 1583 Г. СРЕЩУ НОВОВЪВЕДЕНИЯ ОТ ЛАТИНЦИТЕ КАЛЕНДАР – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ?

Всъщност изследването показва, че е изфабрикувано фалшиво доказателство за един действителен, потвърден от извори факт. Но това съвсем не е главната цел и главното достойнство на написаното от митрополит Киприан. Неговият труд е не просто пример за задълбочено и добросъвестно изследване, което разобличава един фалшификат. Той е преди всичко блестящ пример за това как следва да се търси и защитава истината.

Впрочем нека читателите сами да се убедят в достойнствата на този текст, който се публикува за първи път в цялост на български език и сам говори най-добре за себе си.

А. Тройното съборно отхвърляне на новия календар

Б. Томосите на съборните отхвърляния

В. Светогорските преписи на монах Яков

Г. Един безсмислен спор

А. Тройното съборно отхвърляне на новия календар

1. Папа Григорий ХІІІ (1502-1585) реформира църковния календар и въвевежда така наречения Григориански календар на 5 октомври 1582 г., който започнал да се брои като 15 октомври.

2. Сетне папа Григорий посредством три специални делегации моли Константинополския патриарх Йеремия ІІ Транос (1536-1595) да приеме новия календар.

3. Йеремия отхвърля „латинския календар” и многократно го осъжда, както чрез послания, така и чрез съборни решения през годините 1583, 1587 и 1593.

4. а) „По време на патриаршеството на този Йеремия бе свикан събор на митрополитите в Константинопол през 1583 г., докато още бе жив и Силвестър Александрийски, който [Събор] осъди реформирания от Григорий Римски календар и не го прие съгласно искането на латинците.”¹

б) „Йеремия свикал през 1583 г. събор в Константинопол, в който взел участие и Александрийският [патриарх] Силвестър. Този събор издал томос срещу Григорианския календар, като по този начин осъдил папското нововъведение. Но и Мелетий (Пигас, 1549-1578, като протосингел), когато му се удал сгоден случай, се опълчил срещу папското действие и подбуден от патриарх Силвестър, написал специално изследване, като го нарекъл «друг Александрийски томос» за разлика от съставения Константинополски томос.”²

в) „И тъй, източните отци, след като свикаха събор в Константинопол (през 1583 г.), когато за пръв път бе огласена т. нар. поправка на Пасхата, изнамерена от Римската църква, решиха да се придържат по всеки възможен нaчин към Преданието на отците. А в Константинопол до неотдавна бе прославеният бивш Александрийски [патриарх] Силвестър, който остави нас за управител на [патриаршеския]престол. След като се върна оттам при нас, той ни помоли и ние да напишем нещо по този въпрос. А ние и преди бяхме писали в Рим, доказвайки, от една страна, че е редно Пасхата да бъде празнувана съгласно Правилото на отците, а, от друга страна, ги молихме да не задълбочават разногласията между църквите. Но тъй като, от една страна, от Рим ни отговориха, изтъквайки че техните разисквания относно Пасхата не били неразсъдливи^**, а, от друга страна, старецът [патриарх Силвестър] изискваше от нас писмено изложение по този въпрос, покорихме се естествено и написахме томос, наречен Александрийски за разлика от съборния томос по същия въпрос, съставен в Константинопол .”³

5. През „спасителната 1587 г.” „се свиква и втори събор в Константинопол, с участието на Вселенския патриарх Йеремия, на Александрийския Мелетий Пигас и на Йерусалимския Софроний, и те съборно отхвърлили извършената поправка на светата Пасха от папа Григорий ХІІІ като опасна, като ненужна, като причина за множество съблазни сред всички християнски народи”.⁴

6. а) „На 12 февруари 1593 г.”, „е бил свикан ендемичен^*** (свят и велик, «по-пълен») събор (в Константинопол) в същия храм на «Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, наричана Преблажена и Утешителка» – на който освен Вселенския (патриарх Йеремия ІІ) присъствали патриарсите на Александрия Мелетий, заемащ мястото на Антиохийския Йоаким^****, и Йерусалимският Софроний, както и «преосвещени архиереи от всяка епархия на Източната Православна Църква»” – с цел да потвърди автокефалността на Руската Църква, като за неговите решения е бил публикуван „Акт на събора, в който се отхвърля и новият календар, или относно нововъведението на латинците по отношение на Пасхата”.⁵

б) Този свят и велик събор „впоследствие издал канони, отнасящи се до църковния ред”, осмият от които се отнася до желанието на архиереите „да пребъдва непоклатимо определеното от отците относно светата и спасителна Пасха”, а „определеното” е светият първи канон от събора в Антиохия (341), който съборът от 1593 г. повтаря дословно.⁶

в) Свети Доситей Йерусалимски в Паралипоменона от 11-та Книга на Дванадесетокнижието (глава 11, § 18) повтаря накратко, че „по-пълният” събор в Константинопол през 1593 г. решил „Пасхата да се извършва така, както е определил Първият събор^*****, и новият календар, измислен от латинците, да бъде предаван на анатема”.⁷

Б. Томосите на съборните отхвърляния

1. „Томосите” – т. е. съборните документи, с които се решават сериозни църковни въпроси и се излага всичко, което се върши и решава по време на даден събор – от светите събори през 1583, 1587 и 1593 г. не са запазени; единственият запазен е гореспоменатият „Александрийски томос относно Пасхалията”, който бил съставен обаче с полемичен характер, от „блажения и светейши папа на Александрия г-н Мелетий относно Пасхата”.⁸

2. Все пак могат да бъдат счетени в по-широк смисъл като томоси на съборите от 1583 г. и 1593 г. запазените текстове: за събора от 1593 г. – „Съборният акт”⁹, а за този от 1583 г. – съвместното послание до арменците на Константинополския патриарх Йеремия ІІ и на Александрийския Силвестър с дата 20 ноември 1583 г., тъй като „това послание е било написано вследствие на свикания през онази година в Константинопол събор, който преди всичко осъжда григорианския календар, защото според него се случва да празнуваме заедно с юдеите, което е противно на събора в Никея”.¹⁰

3. Възгледът, че съвместното послание на Йеремия и Силвестър до арменците може да бъде счетено като томос на Събора от 1583 г., се потвърждава от това, че то се окачествява като издадено „съборно решение” и като „официален документ на Православната Католична Източна Църква ”, а също и от това, че и в други източници „до подписите на Йеремия и Силвестър стоят и тези на Йоаким Антиохийски и на Гавриил Охридски”.¹¹

В. Светогорските преписи на монах Яков

1. Светогорският монах Яков Новоскитски преписва през 1858 г. различни текстове от споменатите по-горе относно отхвърлянето и осъждането на григорианския календар, които се намират в кодекс №258 в библиотеката на[скита] Капсокаливия, от който впоследствие е съставен кодекс №722 на манастира „Св. Пантелеймон“.¹²

2. Текстовете на монах Яков, първоначалният и произлезлите от него [преписи] в кодексите са крещящо произволна смесица от разнородни и с различни датировки текстове, в които при това също са внесени промени и добавки, така че да се чуди човек какво е било в крайна сметка намерението на фалшификатора, подправяча, и изопачителя Яков.

3. Тази наистина жалка бъркотия на новоскитския монах своеволно е била наречена „патриаршески и синодален сигилий” „с епитимия и анатема”, а вече в хода на користната му употреба от 1924 г. и нататък се появява в множество варианти¹³, един от друг по-лоши, а накрая се налага форма със заглавие, която не е засвидетелствана в оригиналните текстове от ХVІ и ХVІІ в.: „Сигилий във формата на патриаршеско окръжно послание... с епитимия и анатема”¹⁴.

4. В посочените по-горе светогорски кодекси е станало смесване и спояване на следните три текста, които нямат връзка помежду си, в които – както се каза – са внесени промени и добавки:

а) на съвместното послание до арменците от патриарсите Йеремия и Силвестър от 20.11.1583 г.¹⁵;

б) на „съборния акт” от 1593 г.¹⁶;

в) на „томоса” на Кирил Лукарис, Александрийски патриарх (1570-1638), Търговище, Молдовлахия, от 1616 г.¹⁷

5. В наложилата се форма на „сигилия” има пет крещящи своеволия на компилатора:

а) Заглавието – то е чиста измислица на фалшификатора.

б) Датата – сочи се, че е съставен на 20.11.1583 г., като препраща към съвместното послание на Йеремия и Силвестър от 1583 г., а приложеният текст е съставен през 1616 г.

в) Подписите – подписалите се патриарси Йеремия († 1595) и Силвестър († 1590) не са били сред живите през 1616 г., а Софроний вече е бил подал оставка през 1608 г.

г) Текстът – той е на Лукарис (1616), а не на събора от 1583 г., пък и съдържанието му не само няма абсолютно никаква връзка с календарния въпрос, но е и ужасно подправено.

д) Анатемата – в текста на Лукарис има шест (6) анатеми, отнасящи се до папски учения, а в „сигилия” е добавен от фалшификатора един седми анатематизъм за онези, които следват „новоизнамерената пасхалия и НОВИЯ МЕСЕЦОСЛОВ на безбожните астрономи на папата” (sic)¹⁸.

6. Доводът, че уж съдържанието на двата посочени по-горе светогорски кодекса се потвърждава от ръкописния кодекс на Синайския манастир, от който „сигилият“ е публикуван в Румъния от архимандрит [Порфирий] Успенски, посетил Синай през 1850 г., не се подкрепя от свидетелства, защото според румънските ни източници, Порфирий е публикувал в превод само „Александрийския томос” на Мелетий Пигас, както и писмото му до руския цар Теодор[Фьодор] Иванович, 12.9.1594 г.¹⁹

Г. Един безсмислен спор

1. След провеждането на календарната реформа през 1924 г. като първа крачка за осъществяване на плана за сближение между разделените християни – според икуменическата енциклика на Константинополската Църква от 1920 г., така нареченият „сигилий” от 1583 г. се оказва „камък на съблазън” между икуменисти и анти-икуменисти, реформатори и анти-реформатори, които хабят силите си в един безсмислен спор и волно или неволно изместват вниманието към един почти незначителен въпрос.

2. Фалшивият „сигилий” от 1583 г. не внася нищо съществено в святото противостоене срещу еклесиологичната ерес икуменизъм, което включва календарния въпрос, тъй като дори и да беше истински, той нямаше да има автоматично и мълниеносно действие, изхвърляйки мигновено реформаторите вън от Църквата, защото анатемата, за да бъде действена, изисква специално съборно разглеждане въз основа на православния църковен ред.²⁰

3. Така или иначе православното противостоене и ограждане^****** не са в зависимост от подправения „сигилий” от 1583 г., нито пък от съборните решения през ХVІ в., понеже – макар и да са достойни за почит и ръководни – те не се отнасят пряко до съвременната форма на календарния въпрос от 1924 г., която прилага частично папското нововъведение на Григорий ХІІІ, а православната пасхалия остава незасегната.

4. Това частично приемане на григорианския календар изисква ново специално разглеждане на въпроса от Всеправославен събор, както много сполучливо твърдеше изповедникът йерарх, бившият Флорински [митрополит] Хризостом (Кавуридис, † 1955), осъждайки най-строго възгледа, че уж „е ненужно и излишно свикването на Всеправославен събор или на голям поместен събор за валидно и окончателно осъждане на календарната реформа”, „понеже (уж) Всеправославните събори от 1583, 1587, 1593 г. са осъдили григорианския календар”. Реформата от 1924 г., прилагаща „григорианския календар само за неподвижните празници, а не за Пасхата – понеже григорианският календар е осъден преди всичко като противоречащ на седмо апостолско правило – представлява въпрос, който се появява за пръв път в историята на Православната Църква. Следователно свикването на Всеправославен събор не само не е излишно, но е и наложително, за бъде взето канонично и валидно решение по този въпрос”.²¹

† Орейски епископ Киприан

Източник: http://www.hsir.org/pdfs/2011/06/22/20110622aSigglion1583/20110622aSigglion1583.pdf