Патриаршеско писмо и слово на игумена

Досточтими отци и братя, възлюбени в Годпода поклонници на светата обител, току-що чухте съдържанието на Патриаршеското писмо, с което се отменя благословението в този монастир богослуженията да се извършват по т.нар. "стар стил". Какво мога да кажа по този въпрос? Разбира се, от еортологична, даже от чисто астронимическа гледна точка, т.нар. "нов стил" е едно недоносче. Но тук не става въпрос за календари и астрономическа точност, или пък за някакво сляпо придържане към определени традиции, а за една загриженост на Негово Светейшество патриарх Неофит от продължаващите разделения и смущения на вярващите от неговата епархия, предизвикани от неща, които макар и не без значение, но нямат тази важност, която определени среди се опитват да им придават. Както знаете, БПЦ се ръководи от един не съвсем изправен от гледна точка на Типика "нов календар", който обаче напълно отговаря на каноническите изисквания, поставени от Първия Вселенски събор по отношение празнуването на Възкресението Христово - Пасхата и свързаните празници. Що се отнася до т.нар. неподвижни празници те са изместени по един, можем да кажем произволен начин, като вече не отразяват прекрасната календарна система на Великия Индиктион, а са съобразени с природните явления на пролетното и есенното равноденствие. Ние обаче трябва да умеем да различаваме главното от второстепенното, същественото от допълващото. Ние тук сме събрани от Христос и вярата си в Св.Троица, която е намерила своя израз в Символа - един словесен образ на това, в което вярваме. Там календари няма. 

Що се отнася до обвиненията на някои "ревнители", които цитират казаното в някое от правилата на Вселенските събори "нищо ново да не се добавя и нищо старо да не се отнема", това отнесено към конкретния въпрос е една спекулация: та нали св.Йоан Златоуст е добавил иконостас, с който е закрил св.олтар от очите на верните, а да не говорим за прибавката на киевския митрополит Петър Могила към св.литургия, и то направена точно в най-сакралното място в последованието. Така наречените ревнители нямат нищо против това "нововъведение". Така че ние ще приемем това, което иска от нас Патриарха. Ние не се застъпваме за календара, който е в употреба, но това е календара на БПЦ, от която ние сме част. 

За нас е важно да сме част от православния български народ и неговата поместна църква, а не някаква секта или затворена групировка от мними праведници, осъждащи всички останали. Това изисква от нас да се съобразим, пак казвам, не да поощряваме, но да се съобразим с факта, че живеем в новостилна страна, с това, че хората, които идват тук на богослужение и за молитва са православни християни от БПЦ, които се черкуват по т.нар. нов стил. И ние трябва да можем да празнуваме заедно с тях и да възпяваме "с едни уста и с едно сърце" Св.Троица, Божията Майка и светиите. А това означава, че когато за тях е дошъл празникът на св.Димитър или на Христовото Рождество, този празник трябва да е дошъл и за нас. Защото, ето аз в продължение на 22 години съм се черкувал и съм служил само по стар стил, но свидетелствам, че като клирик на БПЦ чувствам като лицемерен факта, че хората идват и си мислят, че са на празника на Св.св. Козма и Дамян, а ние служим за преп.Йоан Рилски. Ако нашата среда беше старостилна, това нямаше да е така, но истината е, че "старостилците" тук сме един файтон хора и ние сме тези, които трябва да се съобразяват с останалите. Монастирът не е наш, а е на православния български народ.

Така че, макар и загрижеността на Патриарха да е по отношение действията на трети лица, към които ние нямаме отношение, и които направиха изключително тежки канонични нарушения, като доведоха следовниците си до психотични състояния, и повтарям, Светейшия е загрижен, защото това е негово паство, но същественото е в това българските православни християни да сме едно - така както е написано в посланието му. И ние трябва да бъдем едно във вярата и любовта си към Бога, в любовта към ближния, и тази любов иска от нас единение. Ние сме в диоцеза на БПЦ и считам, че е атавизъм да продължаваме да бъдем в литургичен разкол с нея. Така че за братството и за тези, които продължават да се черкуват заедно с нас и да се чувстват част от Вселенската църква, бидейки чеда на Поместната ни църква, от утре започва Рождественския пост. 

И последно да добавя, понеже бяхме отдавна известени, че Патриарха има намерение да изпрати такова писмо, ние се събирахме и обсъждахме ситуацията, възможностите за действие, търсихме правилния път и в крайна сметка решихме да приемем чистосърдечно и с послушание Патриаршеската воля, без да правим уговорки и да се пазарим. Всички в манастира ще празнуваме така, както празнуват останалите българи, които са наши единоверци, наши духовни и по плът братя и сестри, и това е нашата църква. Когато нашата църква реши друго, ние ще бъдем с нея. Не считаме, че по някакъв начин изменяме на Свещеното Предание и на  догматичното учение на Светата Православна Църква и свидетелство за това е общението, което имат помежду си Поместните Православни Църкви и двадесетте светогорски старостилни монастира с новостилна Гърция. Някой ден и този, календарният въпрос, ще се реши, надяваме се в духа на решенията на Св.Синод на БПЦ от м.г., а за нас сега е важно да сме едно и да си помагаме по нелекия път на спасението. А по този път не трябва да намираме обстоятелства от външен характер, които да ни карат да мислим, че сме праведни, защото нищо такова няма да ни спаси. Спасението е само в покаянието, в очистването на нашето сърце, в твърдата вяра и молитвата ни към Господа Иисуса Христа да ни прости и очисти от греховете, да ни приеме и да ни направи съграждани на светиите. Спасението е в изповядването на неповредената православна вяра и всички тук знаем, че БПЦ не може да бъде упрекната в това отношение. Спасителят казва: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си." (Йоан 13:35) 

Накрая искам да благодаря на всички, които ни разбират и не ни осъждат за това наше решение да се покорим на Патриаршеската воля. Искам също така да благодаря и на тези, които няма да ни разберат и ще ни осъждат и злословят и хулят. И на тях благодаря, защото е казано "в света скърби ще имате" (Йоан 16:33). И така и трябва да бъде!