80 години от представянето пред Бога на св. Силуан

С всенощно бдение и празнична света Литургия l Църногорският манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян"  над брезнишкото село Гигинци  ще бъде отбелязана кръгла годишнина - 80 години от представянето пред Бога на св. преподобни  Силуан Атонски Нови. На този светител от най-новите времена е посветен новопостроеният манастирски храм,  единствен в България,  имащ  за патрон св. Силуан.  След богослуженията и празничната братска трапеза  в понеделник ще има духовна беседа със стареца Филип от скита "Малката света Анна" на Света гора, Атон. 
За празника ще се съберат монаси от много братски манастири, както от страната, така и от Сърбия и Гърция, сподели игуменът на обителта архимандрит Никанор.  Празничната св. Литургия ще бъде оглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийска епархия. В  песнопенията по време на богослужбите ще се включат църковни певци от Гърция, водени от псалта Йоанис Хасанидис и от хорът на Владимир Симич от Белград. 
Всенощното бдение ще започне в събота от 20 часа, а литургията в понеделник ще бъде от 9 часа. 
Новата манастирска черква "Св. Силиун Атонски" беше осветена на 8 май 2011 г. от Знеполски епископ Йоан, тогава викарий на Софийска епархия, а сега Варненски митрополит. Според светогорската традиция празникът се нарича и "Малък панагир". Храмовият празник на манастира се чества на 1 ноември, когато  се почита паметта на светите Безсребреници Козма и Дамян, под чието покровителство е старата черква в манастира. 

 Св. Силуан Атонски е наричан и Всемирният светец. Хора, които са го познавали и са общували с него разказват, че бил мъж   с гигантска сила на духа.  В света живял като Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.). Родом е от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. На 19-годишна възраст той преживял благодатно видение и тъкмо когато започнал да го забравя, му се явила Пресвета Богородица. След тези преживявания животът му се променил и младежът решил да постъпи в манастир. Само седмица след като завършила военната му служба, Симьон заминал за Атон и през есента на 1892 г. станал послушник в руския манастир „Св. Пантелеймон”. А докато бил във войската на няколко пъти по пощата пращал като дарение пари до Света гора.  
В края на  своята военна служба, малко преди да дойде времето да се върне у дома,  Семьон, заедно с ротния писар,  посетил отеца Йоан Кронщадски да поиска от него благословение и да го помоли за застъпничество в неговите молитви.  В Кронщад те не заварили о. Йоан и решили да оставят писма. Писарят се заел да пише нещо мъдро с красивия си почерк, а Семьон написал само няколко думи: "«Батюшка, искам да стана монах: помоли се за мене, светът да не ме задържа". Още на другия ден, след като се върнали в казармата в Петербург по думите на самия Старец,  той почувствал как около него "бошува адски пламък". Като напуснал Петербург Семьон се прибрал у дома и останал там само една седмица. Набързо събрал дарове за манастира, простил се с всички и заминал за Атон.  Но от деня, в който за него се помолил отец Йоан Кронщадски, "бошуването на адските пламъци около него не преставали, където и да се намирал - във влака, в Одеса, на парахода и даже  на Атон в манастира и храма, навсякъде.  
Първото му послушание било да работи в мелницата, но по пътя на своя духовен подвиг той приел старателно вековното правило на атонските монаси. 
Скоро той получил от Божията Майка велик и рядък дар. Неговата молитва станала “самодвижна”. В същото време младият и неопитен послушник бил подложен на дяволски изкушения. След половин година борба с тях се почувствал изоставен и тежка мъка обхванала душата му. Тогава Сам Господ Иисус Христос му се се явил, за да го насърчи. 
Младият Симьон принадлежал към рядко срещаните подвижници, които още в началото на своя подвиг получават Благодат,  давана обикновено  на съвършените. 
При монашеското си подстрижение през 1896 г. послушникът Симьон приема името Силуан. Нощите си той отдавал на Иисусовата молитва (Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния). Обичайно спял седнал по 1-2 часа в денонощие на пресекулки по 15-20 минути. Така в непрестанна борба изминали 15 години. 
Една нощ, въпреки всички старания молитвата не се отдавала на монаха. В сърцето си той поискал съвет от Господа и получил отговор да мисли за ада, но да не се отчайва. 
Откровението на Господ към преподобния Силуан съдържа кратката формула на вековния опит от християнското подвижничество. Осъждайки сам себе си в ада, приемайки за себе си достойното наказание, без да губи надежда в Милостивия Господ и посвещавайки Му своите сили и упование, подвижникът получава способността да противостои на собствените си страсти и външните съблазни. Тази формула е ключ към спасението на всеки християнин. Тя води към блаженство, но чрез болката на покаянието. Води към царствено богосиновство, но чрез съзнанието за своето недостойнство. 
От този момент преподобният Силуан неотклонно поел по пътя на спасението. След още 15 години той достигнал пълно безстрастие. След първото Си откровение, Господ вече го следвал неотклонно. Така постепенно чрез благодатните посещения се променял и характера на молитвата на преподобния Силуан. Той започнал да се моли за света – „за всички от Адама, като за себе си”. От тази молитва се ражда неговото свидетелство за нерушимата връзка на всеки човек с неговите ближни: „Братът наш е нашият живот”, и неговата убеденост, че любовта към ближния е условие за познанието на Бога: „ В когото няма любов към врага му, в него не обитава Дух Божий”. 
След повече от 40 години подвижнически живот преподобният Силуан почива мирно в Господа на 11 септември (24 септември) 1938 г. Заболял тежко седмица преди смъртта си, монахът Силуан починал без да прекъсва нито за миг молитвите си. 
Приживе той оставя много свои записки. През 1952 г. те са публикувани от неговия ученик архимандрит Софроний (Сахаров; † 1993) в книгата „Старецът Силуан". Тя е преведена на повече от 25 езика ( и на български) и се е превърнала в неоспоримо свидетелство, че и в наши дни има святост. Благодарение на тази книга много хора, особено от Западния свят",  са приели православието като своя вяра. 
След 1970 г. стават известни множество случаи на изцеления, станали чрез главата на преподобния, която се пази в манастира „Свети Пантелеймон” в Атон. Част от неговите мощи са в манастира "Св. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания. Светите мощи на монаха  Силуан били извадени от гроба му 72 години след смъртта му.  Там присъствал и старецът Софроний, който свидетелства, че останките на стареца Силуан били съвсем различни на вид– те са восъчно-жълти на цвят  и до днес благоухаят. 
На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия начело с Константинополския Архиепископ Димитрий официално решава: “Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата”. 
Има хора, които не виждат нищо особено в св. Силуан и затова са неудовлетворени и даже разочаровани, но това се дължи не на съмнителната святост на стареца Силуан, а на техното лично погрешно мерило и неправилни изисквания и стремежи. 
Много монаси наричат св. Силуан Добролюбиви. На икона изобразяваща откровението на Христос към св. Силуан върху свитък, който той държи е изписана неговата молитва: „ Моля Ти се, Милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята." Понякога на свитъка има и други думи като: "Дръж своя ум в ада и не се отчайвай", "Монахът е молитвеник за целия свят", "Велика тайна е смирението Христово и е невъзможно да се обясни".   

вестник "Стандарт" - 22 септември 2018 г. бр. 9166