Ако се обърнем към богословите от древността, а и от наши дни, ще ни се изясни, че търсенето на чудеса е израз на пълна заблуда в духовния живот. Ние трябва да търсим чистота на сърцето и преди всичко покаяние, правилна и искрена молитва, трябва да търсим тези около нас, които живеят зле и на които сме длъжни да помогнем.
А да търсим чудо е от областта на нездравата духовност. Светите отци ни предупреждават, че от чудесата трябва се бяга, т. е. да се избягват. И само човек, който е духовно неграмотен, може да тича след чудеса. Когато Самият Христос извърши чудо пред Петър, преди да го призове за Свой ученик, той падна по лице на земята и Го молеше да Си иде от него, защото е грешен човек. Петър вярваше, че е напълно недостоен пред него да се яви Господ. Всички светии са избягвали чудеса, защото ако няма истинско смирение, от тях може духовно да се повредим и да погинем./ standartnews.com

Досточтими отци и братя, възлюбени в Годпода поклонници на светата обител, току-що чухте съдържанието на Патриаршеското писмо, с което се отменя благословението в този монастир богослуженията да се извършват по т.нар. "стар стил". Какво мога да кажа по този въпрос? Разбира се, от еортологична, даже от чисто астронимическа гледна точка, т.нар. "нов стил" е едно недоносче. Но тук не става въпрос за календари и астрономическа точност, или пък за някакво сляпо придържане към определени традиции, а за една загриженост на Негово Светейшество патриарх Неофит от продължаващите разделения и смущения на вярващите от неговата епархия, предизвикани от неща, които макар и не без значение, но нямат тази важност, която определени среди се опитват да им придават.

Благословете, отче!

Виждам, че много сте се променили. Твърде много. Написали сте и истинска апология на ползата от преминаване към новия стил: вашето слово по повод писмото на патриарха.

Пишете „За нас е важно да сме част от православния български народ и неговата поместна църква, а не някаква секта или затворена групировка от мними праведници, осъждащи всички останали.“.  Не знаех, че досега сте били секта или затворена група от мними праведници, осъждащи всички останали – никой не е останал с такова впечатление от манастира. Не сте ли били всички и досега „част от православния български народ“? Какво пречи човек да служи по каноничния ред без да създава секти и без да осъжда всички останали? Какво пречи служенето по стар стил на това да сме част от православния български народ, ние не сме ли част? Атонските монаси не са ли част от православния народ?