Аязмото

Едно от нещата, с които е известен Църногорския монастир, това е аязмото – изворът с лековита вода. Той се намира в югоизточния край на обителта и представлява кладенец дълбок близо 2, 50 метра, от който целогодишно извира вода. Направените в края на 2007 година изследвания показват, че водата е годна за пиене, като единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо (0, 022 mg/dm3).

От незапомнени времена този извор се почита като лековит. Според местните предания водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, а също и против безплодие. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 година бяха намерени немалко златни и сребърни монети. Тяхното местоположение обаче - смесени с по-нови монети – показва, че аязмото е било ограбвано поне един път по време на тоталитарния режим. Наличието на тези пари говори за станали изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се "отплатили" по този начин.

Известно е от историята и от житията на светиите, че покровителите на Църногорския монастир са били лечители. Заради големите им добродетели Всемогъщият Бог ги удостоява с дара на чудотворството както приживе, така и след смъртта им. До 1959 година в светата обител са съхранявани мощи на двамата светии.

Неоспоримият факт e, че немалко хора получават облекчение от най-различни болести след употреба на вода от аязмото. Също така несъмнено е, че водата няма никакви особени физико-химични свойства. Това налага съвсем естествения извод, че лечебните й качества се дължат изцяло на благодатната намеса на светите безсребърници Козма и Дамян. Както е известно, понастоящем те предстоят пред Божия престол и се застъпват за облекчаване болестите и страданията на тези, които търсят тяхната помощ. Изцеление получават както хора със здрава вяра, така и хора маловерни, незапознати – за да се укрепи вярата им. Всичко зависи от това какъв е Божия промисъл, т.е. каква е причината за болестта, и след това от способността на търсещия помощ да влезе в общение с Бога и със светите Козма и Дамян. Ако ползваме евангелските изрази, в такова общение ще влязат хора с чисти сърца ("Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" Мат5:8) и кротки по дух ("Сърце съкрушено и смирено ти Боже не ще презреш"Пс.50:19). Водата от аязмото няма да излекува никого автоматично, чрез простата й употреба. Полза ще получат тези, които търпеливо понасят постигналите ги скърби, осъзнават, че въпросът на тяхното излекуване е изцяло в Божиите ръце и напълно зависи от волята на Бога и Неговите светии. А не бива да се забравя, че както божията правда не е без милост, така и божията любов не е без правда. Ние, които сме болни, за да можем да искаме с чисто сърце помощ от Господа, трябва преди това да очистим съвестта си от това, с което тя ни изобличава пред Него и пред нашите ближни. И дори тогава, ако приемем че е възможно да се явим "достойни" за Божията помощ, трябва да осъзнаваме, че тя няма да дойде "по задължение", като някаква наша заслуга или награда, а само като израз на божията милост и любов. Само човек с такова устроение на ума и чувствата е способен да получи божията благодат и изцеление. При все това Спасителят ни призовава: "дерзайте" и нека да се постараем да заслужим божията помощ и да пристъпваме дръзновено към водите на аязмото.

 

По-забележителните случаи на изцеления за времето от 21.09.2006 насам, са следните:

 

  • П. В. от село Бистрица, Софийско, пострадва при трудова злополука по време на строежа на НДК. От тогава вече цели 25 години той е инвалид, като е заседната и нервната му система. От началото на 2007 година състоянието му се влошава, като започва да страда от безсъние – спи по половин час на денонощие. Последните две седмици на този период почти не спи. През септември 2007 година по съвет на свои близки посещава монастира, като остава няколко дни в него. Черкува се и пие от водата на аязмото. В резултат на проявената от Бога към него милост, той напълно възвръща съня си. Дори се оплаква, че много му се спи.
  • Сестрата на бившия кмет на село Гигинци преди 14 години претърпява операция на гърлото, и от тогава непрекъснато страда от хроническа кашлица. Откакто употребява вода от аязмото не кашля.
  • През есента на 2006 година за послушник в обителта постъпва Х.Ф. Той изпитва силни болки в черния дроб, от които не може да спи и често повръща. След употреба на вода от аязмото в продължение на няколко седмици, състоянието на черният му дроб се нормализира без лекарска намеса.
  • Р. И. от град Варна страда от тежка форма на диабет, претърпява ампутации и губи зрението си. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото. През пролетта на 2007 тя посещава монастира, като състоянието й е очевидно много тежко – не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато й задават въпрос дали има полза от водата, тя отговаря: "Сега поне виждам!". Година по-късно същата жена дойде в монастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на монастира едва успяха да я познаят. Жената ходеше съвсем спокойно сама, а на лицето й бе изписано радостно изражение.
  • М. Г. от град София, узнава от своята лична зъболекарка, че на небцето й се е появило някакво образувание. По неин съвет тя се явява на онкокомисия в столичната Стоматология, където установяват, че се касае за някаква форма на раково образувание. Жената е силно притеснена, защото междувременно туморът започва да расте. Назначават й лечение и й определят дата за операция на 24.04.2007 г. Когато на тази дата тя се явява в болничното заведение, старшата сестра отказва да я приеме с мотива, че името й не фигурира в плана за операциите. Разстроена, М.Г. се обръща за помощ към лекуващият я лекар, който показва на сестрата, че името на пациентката му е записано в списъка за операциите. Оказва се обаче, че по някаква причина тя е пропусната в плана за предстоящите хирургически намеси. Определят й нова дата за операция на 08.05 същата година. На 6-ти май, два дни преди определената дата, заедно със свои близки – вярващи хора, тя посещава монастира, където й се чете молитва за здраве, а нейните близки отправят в храма молитва по съглашение за нейното здраве. Тя пие и от водата. Когато два дни по-късно отива за операция, при направения преглед за приемане се оказва, че от тумора няма и следа.
  • М. П. от град Перник узнава от свой близък за лековитата вода в монастира. Налива си от нея за вкъщи и много скоро му се налага да я употреби, тъй като едното око на съпругата му получава много сериозно възпаление. Той й прави компрес с вода от аязмото и само за 12 часа възпалението преминава напълно. Самият той казва, че почувствал голямо облекчение на нервната си система при употреба на водата от аязмото.
  • М. С. от село Бегуновци, Брезнишко, от няколко години страда от сериозно главоболие. През есента на 2007-ма година посещава монастира, за да даде съвети за развитие на монастирския пчелин. Узнава за водата и си налива за пиене. Съвсем скоро проблемът с главоболието изчезва напълно.
  • В. М. от град София страда от хронично възпаление на очите, при което тя почти не може да си отвори клепачите. Посещава монастира и си взима вода. При второто посещение състоянието й е значително по-добро, а когато дойде за трети път, бе напълно оздравяла.
  • През 2007 г. мюсюлманинът от ромски произход Р. О. от Врачанско, заболява тежко от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Близките му, обаче, имали други идеи. Чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до монастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както не веднъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Р. О. пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня".
  • П. Д. от 2007 до 2010 г. по лекарско предписание пие по 32 хапчета на ден, защото „страда от коварната болест на Крон. Допреди две години е бил трудно подвижен, спасявали са го от смърт на няколко пъти в европейски болници". По неговите думи „Рецептата е проста. Сутрин и вечер пия от водата и си казвам молитвите. Не търся обяснение за химичния състав на аязмото. Това си е Божа работа. (...) От лекарствата получих проблеми с костната система и тежък диабет. Не можех и чаша с вода да вдигна с ръцете, въобще нямах сили (...) Резултатите граничат с чудо. Споделям това, за да знаят хората и да пробват. Трябва Божия воля, но и човешка".
  • Най-скорошен е случаят за мъж от Пернишко, който в през ноември 2010 г. получава мигновено изцеление на очите. След като ходил по лекари, слагал капки, лекарства, насрочил дори и операция, чул за този манастир, че има аязмо със светена вода. От немай къде решил да се качи до монастира и да пробва дали ще му помогне водата от аязмото. Още с първото си посещение на обителта, той се наплискал по лицето и казал: „Край! Аз се оправих. Просто – вика – се оправих. И не съм никакъв кой знае колко, нито набожен, нито вярващ, християнин съм, но в рамките на нормалното, като всички хора. И от тогава всяка седмица си идвам по един път задължително, за да си пълна водичка."

В близост до монастира има още една целебна вода, кояго извира от корените на вековен дъб. Качествата ù най-вероятно се дължат на веществата, просмукващи се от дървесината на дъба. Според свидетелствата водата успешно лекува екземи и др. кожни заболявания: „Там идваха, та лекуваха, напримерно за брадивици или нещо, а дòле, на аязмото, идваха на св. Врач, и ги миеха децата." – разказва бай Лèке от с. Гигинци.

Също така непосредствено до монастирския пчелин е изворът на „Желязната вода" (съдържание на разтворено желязо 0, 019 mg/dm3), която помага при анемия. Тази вода обаче трябва да се консумира с мярка, заради наличието на манган.

За района
За района
Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир

Тържествен водосвет беше отслужен в Пенкьовския манастир "Св. Петка" на 13 октомври 2019 г. по повод приключил проект по обновление на манастирския конак и двора. С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит  богослужението оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. Със средства, предоставени безвъзмездно чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са напълно обновени монашеска сграда (бившо училище)  с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария и напълно е благоустроен дворът.  Инвестицията възлиза на близо 623 хиляди лева.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън

Тържествена  архиерейска света Литургия преди храмовия празник  на храм "Св. Петка" в  Трън се състоя на 13 октомври 2019 г. (неделя).  С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български богослужението  оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребреници  Козма и Дамян“, духовения  надзорник на Софийска епархия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, иконом Йоан Чикалов -  архиерейски наместник на Трънска духовна околия,  йеромонах Силуан от църногорското  братство, йеромонах Тимотей от манастира "Св.Теодор Стратилат" край с. Балша,  предстоятеля на храма свещеник Михаил Станкович и други дугховници. 

...прочети повече
Освещаване на Радибошкия манастир Освещаване на Радибошкия манастир

На 23 септември, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, бе извършено освещението на ремонтирания Радибошки манастир „Св. Троица“, Радомирска духовна околия.

Освещението извърши Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, архимандрит Евтимий, йеромонах Тимотей, протойерей Александър Стоев, архиерейски наместник на Радомирска духовна околия, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, свещеник Костадин Бошняков и свещеник Костадин Тренев.

...прочети повече