Аязмото

Едно от нещата, с които е известен Църногорския монастир, това е аязмото – изворът с лековита вода. Той се намира в югоизточния край на обителта и представлява кладенец дълбок близо 2, 50 метра, от който целогодишно извира вода. Направените в края на 2007 година изследвания показват, че водата е годна за пиене, като единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо (0, 022 mg/dm3).

От незапомнени времена този извор се почита като лековит. Според местните предания водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, а също и против безплодие. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 година бяха намерени немалко златни и сребърни монети. Тяхното местоположение обаче - смесени с по-нови монети – показва, че аязмото е било ограбвано поне един път по време на тоталитарния режим. Наличието на тези пари говори за станали изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се "отплатили" по този начин.

Известно е от историята и от житията на светиите, че покровителите на Църногорския монастир са били лечители. Заради големите им добродетели Всемогъщият Бог ги удостоява с дара на чудотворството както приживе, така и след смъртта им. До 1959 година в светата обител са съхранявани мощи на двамата светии.

Неоспоримият факт e, че немалко хора получават облекчение от най-различни болести след употреба на вода от аязмото. Също така несъмнено е, че водата няма никакви особени физико-химични свойства. Това налага съвсем естествения извод, че лечебните й качества се дължат изцяло на благодатната намеса на светите безсребърници Козма и Дамян. Както е известно, понастоящем те предстоят пред Божия престол и се застъпват за облекчаване болестите и страданията на тези, които търсят тяхната помощ. Изцеление получават както хора със здрава вяра, така и хора маловерни, незапознати – за да се укрепи вярата им. Всичко зависи от това какъв е Божия промисъл, т.е. каква е причината за болестта, и след това от способността на търсещия помощ да влезе в общение с Бога и със светите Козма и Дамян. Ако ползваме евангелските изрази, в такова общение ще влязат хора с чисти сърца ("Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" Мат5:8) и кротки по дух ("Сърце съкрушено и смирено ти Боже не ще презреш"Пс.50:19). Водата от аязмото няма да излекува никого автоматично, чрез простата й употреба. Полза ще получат тези, които търпеливо понасят постигналите ги скърби, осъзнават, че въпросът на тяхното излекуване е изцяло в Божиите ръце и напълно зависи от волята на Бога и Неговите светии. А не бива да се забравя, че както божията правда не е без милост, така и божията любов не е без правда. Ние, които сме болни, за да можем да искаме с чисто сърце помощ от Господа, трябва преди това да очистим съвестта си от това, с което тя ни изобличава пред Него и пред нашите ближни. И дори тогава, ако приемем че е възможно да се явим "достойни" за Божията помощ, трябва да осъзнаваме, че тя няма да дойде "по задължение", като някаква наша заслуга или награда, а само като израз на божията милост и любов. Само човек с такова устроение на ума и чувствата е способен да получи божията благодат и изцеление. При все това Спасителят ни призовава: "дерзайте" и нека да се постараем да заслужим божията помощ и да пристъпваме дръзновено към водите на аязмото.

По-забележителните случаи на изцеления за времето от 21.09.2006 насам, са следните:

• П. В. от село Бистрица, Софийско, пострадва при трудова злополука по време на строежа на НДК. От тогава вече цели 25 години той е инвалид, като е заседната и нервната му система. От началото на 2007 година състоянието му се влошава, като започва да страда от безсъние – спи по половин час на денонощие. Последните две седмици на този период почти не спи. През септември 2007 година по съвет на свои близки посещава монастира, като остава няколко дни в него. Черкува се и пие от водата на аязмото. В резултат на проявената от Бога към него милост, той напълно възвръща съня си. Дори се оплаква, че много му се спи.
• Сестрата на бившия кмет на село Гигинци преди 14 години претърпява операция на гърлото, и от тогава непрекъснато страда от хроническа кашлица. Откакто употребява вода от аязмото не кашля.
• През есента на 2006 година за послушник в обителта постъпва Х.Ф. Той изпитва силни болки в черния дроб, от които не може да спи и често повръща. След употреба на вода от аязмото в продължение на няколко седмици, състоянието на черният му дроб се нормализира без лекарска намеса.
• Р. И. от град Варна страда от тежка форма на диабет, претърпява ампутации и губи зрението си. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото. През пролетта на 2007 тя посещава монастира, като състоянието й е очевидно много тежко – не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато й задават въпрос дали има полза от водата, тя отговаря: "Сега поне виждам!". Година по-късно същата жена дойде в монастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на монастира едва успяха да я познаят. Жената ходеше съвсем спокойно сама, а на лицето й бе изписано радостно изражение.
• М. Г. от град София, узнава от своята лична зъболекарка, че на небцето й се е появило някакво образувание. По неин съвет тя се явява на онкокомисия в столичната Стоматология, където установяват, че се касае за някаква форма на раково образувание. Жената е силно притеснена, защото междувременно туморът започва да расте. Назначават й лечение и й определят дата за операция на 24.04.2007 г. Когато на тази дата тя се явява в болничното заведение, старшата сестра отказва да я приеме с мотива, че името й не фигурира в плана за операциите. Разстроена, М.Г. се обръща за помощ към лекуващият я лекар, който показва на сестрата, че името на пациентката му е записано в списъка за операциите. Оказва се обаче, че по някаква причина тя е пропусната в плана за предстоящите хирургически намеси. Определят й нова дата за операция на 08.05 същата година. На 6-ти май, два дни преди определената дата, заедно със свои близки – вярващи хора, тя посещава монастира, където й се чете молитва за здраве, а нейните близки отправят в храма молитва по съглашение за нейното здраве. Тя пие и от водата. Когато два дни по-късно отива за операция, при направения преглед за приемане се оказва, че от тумора няма и следа.
• М. П. от град Перник узнава от свой близък за лековитата вода в монастира. Налива си от нея за вкъщи и много скоро му се налага да я употреби, тъй като едното око на съпругата му получава много сериозно възпаление. Той й прави компрес с вода от аязмото и само за 12 часа възпалението преминава напълно. Самият той казва, че почувствал голямо облекчение на нервната си система при употреба на водата от аязмото.
• М. С. от село Бегуновци, Брезнишко, от няколко години страда от сериозно главоболие. През есента на 2007-ма година посещава монастира, за да даде съвети за развитие на монастирския пчелин. Узнава за водата и си налива за пиене. Съвсем скоро проблемът с главоболието изчезва напълно.
• В. М. от град София страда от хронично възпаление на очите, при което тя почти не може да си отвори клепачите. Посещава монастира и си взима вода. При второто посещение състоянието й е значително по-добро, а когато дойде за трети път, бе напълно оздравяла.
• През 2007 г. мюсюлманинът от ромски произход Р. О. от Врачанско, заболява тежко от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Близките му, обаче, имали други идеи. Чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до монастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както не веднъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Р. О. пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня".
• П. Д. от 2007 до 2010 г. по лекарско предписание пие по 32 хапчета на ден, защото „страда от коварната болест на Крон. Допреди две години е бил трудно подвижен, спасявали са го от смърт на няколко пъти в европейски болници". По неговите думи „Рецептата е проста. Сутрин и вечер пия от водата и си казвам молитвите. Не търся обяснение за химичния състав на аязмото. Това си е Божа работа. (...) От лекарствата получих проблеми с костната система и тежък диабет. Не можех и чаша с вода да вдигна с ръцете, въобще нямах сили (...) Резултатите граничат с чудо. Споделям това, за да знаят хората и да пробват. Трябва Божия воля, но и човешка".
• Най-скорошен е случаят за мъж от Пернишко, който в през ноември 2010 г. получава мигновено изцеление на очите. След като ходил по лекари, слагал капки, лекарства, насрочил дори и операция, чул за този манастир, че има аязмо със светена вода. От немай къде решил да се качи до монастира и да пробва дали ще му помогне водата от аязмото. Още с първото си посещение на обителта, той се наплискал по лицето и казал: „Край! Аз се оправих. Просто – вика – се оправих. И не съм никакъв кой знае колко, нито набожен, нито вярващ, християнин съм, но в рамките на нормалното, като всички хора. И от тогава всяка седмица си идвам по един път задължително, за да си пълна водичка."

В близост до монастира има още една целебна вода, кояго извира от корените на вековен дъб. Качествата ù най-вероятно се дължат на веществата, просмукващи се от дървесината на дъба. Според свидетелствата водата успешно лекува екземи и др. кожни заболявания: „Там идваха, та лекуваха, напримерно за брадивици или нещо, а дòле, на аязмото, идваха на св. Врач, и ги миеха децата." – разказва бай Лèке от с. Гигинци.

Също така непосредствено до монастирския пчелин е изворът на „Желязната вода" (съдържание на разтворено желязо 0, 019 mg/dm3), която помага при анемия. Тази вода обаче трябва да се консумира с мярка, заради наличието на манган.