На гости при православни братя в Германия
От 8 до 11 ноември братя от Църногорския манастир посетиха Православния манастир "Св.Троица" край Бухаген, провинция Долна Саксония, ФРГ. Манастирът се числи към диоцеза на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ.
В деня на пристигането си българските монаси бяха посрещнати сърдечно от немските си събратя. След като се запознаха със забележителностите на светата обител и се поклониха на съхраняваните тук светини, те бяха нагостени и имаха възможност да проведат първата от няколкото забележителни духовни беседи с игумена архимандрит Йоханес - игумен на манастира.
Самият старец, архимандрит Йоханес, е надарен от Бога с множество таланти и е изминал достоподражателен път във вярата и богоугождението, натрупвайки богат духовен опит. Произхожда от вярващо протестантско семейство и в търсене на срещата с Бога е преминал през римокатолицизма, като накрая намира спасителното пристанище в лоното на Православната църква. На Света гора попада през 1978г., запознава се със забележителни и святи хора, сред които преп. Паисий Светогорец, авва Ефрем Катунакиот, авва Йосиф (по-късно Ватопедски), архим. Алексий от Ксенофонт, от които се учи на Иисусовата молитва и монашески начин на живот. Става послушник във Великата Лавра "Св. Атанасий Атонски". В средата на 80-те години на миналия век по благословение на стареца Йосиф (по-късно Ватопедски), който тогава още живее в Кутлумуш, отец Йоханес се връща в Германия със задачата да създаде немски православен манастир.
Познал най-хубавото и най-светлото от живата Православна традиция, след завръщането си в Германия отец Йоханес се сблъсква и с немощите на днешните православни, претърпявайки немалко огорчения от архипастири, за които понятията "църква" и "етнос" са станали синоними. През 1994г. Бог го удостоява да се срещне със Западноевропейския митрополит Симеон от Българската Православна Църква и скоро малкото стадо на коренните православни германци намира своя духовен дом под омофора на Българския патриарх.
Нелеко и изпълнено с много трудности и скърби е и изграждането на манастира "Св.Троица" в Бухаген. След като се отказва да получи в дългосрочна аренда пустеещ старовремски манастир, братството закупува 60 дка земя от местен феодал (барон Грьоне) в района на гр.Хамелн (до Хановер), Долна Саксония.
Почти целия манастирски комплекс е построен с труда на монасите и техни близки, доброволци, като само каменоделската работа и покривите са поверени на майстори-строители. Понастоящем манастирът разполага с братски корпус, малък архондарик за гости, параклис и крипта, където всекидневно се извършват богослуженията. Дворът е украсен с водосветна фиала и две кули. Предстои изграждането на манастирска съборна църква.
Манастирската архитектура е издържана в характерния за времената на все още православна Германия романски стил. Решението за това е взето след колебание между византийски, руски и египетски архитектурни образци. На практика едно от най-ценните неща в мисионерското служение на братството от Бухаген е проповядването на православието в удобни, познати и лесно възприемани от немците културни форми. Така езикът на богослужението е много леко архаизиран, но говорим немски, стенописите се доближават до каролингските прототипи, а музиката е композирана от самия архимандрит Йоханес и е близка до немската душевност и традиция. Когато проповядват на своите сънародници, братята от Бухаген винаги подчертават, че православието е вярата на древните германски императори и на немския народ, че в православието са корените на немското благочестие и че голяма част от почитаните и до днес в Германия светци са православни по вяра. По този начин спасителното благовестие достига до ума и сърцето на днешния немец като зов за завръщане в бащиния дом, а не като призив да се откаже от идентичността си и да прегърне "гръцката" или "руската" вяра. Съчетано с искрена обич и болка за великото немско отечество, това прави мисията на Бухагенското братство наистина равноапостолна.
Не е за учудване, че от първоначалния състав на братството днес в манастира е останал само игуменът архимандрит Йоханес: успоредно с полагания изумителен физически труд монасите служат и пълния богослужебен кръг, грижат се за миряните, събират средства за довършване на своето дело. Малцина могат да понесат такъв подвиг продължително време. Постепенно божията благодат привлича в светата обител отец Симеон, отец Лазар и отец Пантелеимон, които са във всяко едно отношение достойни ученици и помощници на игумена. Преди две години митрополит Антоний отличава с архимандритско достойнство и отец Симеон.
Българските и немските монаси се оказаха на едно и също мнение по най-различни духовни и еклезиологични въпроси и проблеми на съвременността. Взаимна бе и загрижеността от усложняването на междуцърковните отношения и опасността от една страна от подмяната и политизирането на усилията за запазване на автентичното духовно предание на Църквата, а от друга - от активизирането на зилотските групи вътре в границите на каноничното православие, които полагат усилия за внасяне на разкол и разделение между православните християни по света.
След празничното възкресно съслужение, на което бе почетена и паметта на св. вмчк Мина и на което се молиха духовни чеда на архимандрит Йоханес от различни националности, българските монаси отпътуваха за страната си. Преди това те имаха възможност да се запознаят с някои от забележителностите в околността.
Посещението им в Православния манастир "Св.Троица" край Бухаген беше в отговор на визитата на братята от Германия в Църногорската света (виж още по темата ТУК)` ` обител в края на октомври и началото на ноември на 2017 г.
