ВНИМАНИЕ: РАЗКОЛ!

Благочестиви православни християни,

Обръщам се към вас с увещанието да проявите бдителност! Разпространява се „църковен календар за 2019г.“ от името на „православни християни от Българската Православна Църква“, но без благословението на свещеноначалието на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия.

Както е добре известно, богослуженията в нашата св.обител допреди една година също се извършваха според юлиянския календар, или т.нар. „стар стил“. След това поради възникналите духовни смущения и съблазни в Софийска епархия получихме писмо от нашия епархийски архиерей с увещание да преминем към общоупотребявания в БПЦ църковен календар, което и сторихме без колебания. Ние обаче запазихме разбирането и уважението си към всички онези чеда и пастири на БПЦ, които продължиха да се черкуват с благословение по т.нар. „стар стил“, независимо от хулите, които някои неуравновесени личности отправиха и продължават да отправят срещу нас.

Не можем обаче да останем безмълвни, когато виждаме под маската на „църковен календар“ предизвикателно да се разпространяват неверни твърдения, благоприятстващи формирането на разколнически нагласи у вярващите.

Още на корицата на разпространяваното календарче виждаме непознат на православната традиция, смайващ иконографски сюжет, наречен „свети отци, които изобличиха неправдата на григориянския календар“. Внушението е колкото прозрачно, толкова и невярно!

Уводният текст започва с мнението на свт.Серафим, изказано пред Московското Всеправославно съвещание, че преминаването към новия стил не е препоръчително. Това мнение си остава обаче лично негово и Съвещанието не взима никакво решение по този въпрос. Днес за истински духовни приемници на свт.Серафим се препоръчват вярващи българи, принадлежащи към един каноничен и три „алтернативни“ Синода. На еклезиологията на кои от тях да повярваме?

Не знаем към кощунството или към църковно-комедийната митология да отнесем „свидетелството“, приписвано на св.Спиридон Тримитунтски, който наказал със смърт Лариския митрополит Арсений затова, че дръзнал да възпява Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос...

Посочените по-нататък в текста свидетелства на преп.Никодим Светогорец и патр.Кирил Лукарис касаят григорианската пасхалия, която и до днес не е приета от нито една Поместна православна църква. Въпросът за т.нар. „нов“ църковен календар не е поставян и не е обсъждан съборно от Вселенската църква. Всички Събори, които са разглеждали календара след 1583г., са визирали пасхалията, но не и „новият стил“, който се появи едва през 1923г.

Оттам насетне в текста на календарчето започват изключително опасни внушения, които лесно могат да предразположат неукрепналите и доверчивите към разкол. Така например, спекулира се, че св.Николай Планас едва ли не е благословил старостилния разкол в Еладската църква, възникнал през 1924г. като движение на свещеници и миряни. Утвърждава се, че св.Николай Велимирович е считал новокалендарните църкви за схизматични и е предлагал помощта си за утвърждаване на гръцкия старостилен разкол, наречен от авторите на календарчето не иначе, а „старостилна църковна общност“. Внушава се, че св.Юстин Попович е считал новостилните поместни православни църкви за разколнически. Подчертава се, че св.Йоан Шанхайски е поддържал гръцкия старостилен разкол и едва ли не на свои разноски е изпратил еп.Леонтий Чилийски (тайно и без благословението на Архиерейския Събор на РПЦЗ) да ръкоположи епископи за гръцките старостилци, от което днес в Гърция съществуват над двадесет взаимно отлъчили и анатемосали се синоди на „истинно-православните“ християни.

Отделно внимание трябва да отделим на спекулациите, които се правят с паметта на светите руски новомъченици. Читателят е манипулиран да вярва, че едва ли не въвеждането на новия стил в руската църква през 1923г. е активно мероприятие на ГПУ, а не неволна грешка на св.патр.Тихон. При това действията на руския първосветител-мъченик са представени по начин, който безчести неговия нравствен образ. Можем ли да приемем, че св.патр.Тихон е имал морала на йезуит, както излиза от обясненията на съставителите на календарчето? По подобен начин, страданията и мъченичеството на св.Иларион (Троицки), св.Инокентий (Тихонов), св.Петър (Полянски) и препп. Патрикий, Таврион и Арета Валаамски за Христа са представени манипулативно като свидетелство и страдание за „стария календар“. Една много сериозна духовна подмяна, която вместо към Христа може да повлече мнозина към някой от многобройните съвременни младостарци и в крайна сметка към погибел.

Правят впечатление и използваните от авторите на календарчето източници – в по-голямата си част руски интернет-сайтове със зилотска и сектантска насоченост, изтъкнати дейци на старостилния разкол като Владимир Мос и „йеромонах“ Нектарий Яшунский, както и сайтове на гръцките старостилци.

След основното тяло на календарчето, което сякаш е преписано дословно от църковното календарче на БПСЦ, следва едно невярно „пророчество“, приписвано на преп.Кукша Одески и заключителна част, написана в адвокатски маниер. В този текст каруцата е поставена пред коня и като се разчита на недостатъчната богословската осведоменост на читателя, се прокарва смехотворната идея, че едва ли не църковния типикон предварява и „съхранява“ църковния календар, когато всъщност църковния календар е утвърден векове преди на бял свят да се появи типикона. Вменява се на вярващите от БПЦ вина за това, че следват новия календарен стил. Но уважаеми съставители на календарчето, нали в Окръжното послание на източните патриарси от 1848г. се казваше, че „у нас самият народ е хранител на вярата и благочестието“? Е, след като в своята пълнота православния български народ е последвал църковните си водачи и преди 50 години е възприел употребата на новия църковен календар, вие за нещо повече ли се имате?! Или вие сте по-святи, по-благочестиви, по-близо до Христа от българския народ?

И не се лъжете, православните новостилни гърци, кипърци, румънци, албанци и африканци не са по-малко благочестиви и благоговейни от православните старостилни руснаци, сърби и грузинци. Ако съдим по състоянието на монашеството и участието на хората в живота на църквата, всъщност точно обратното...

В заключение бих искал да напомня на всички, че най-голямата добродетел е разсъждението. Да, наистина старият църковен календар е за предпочитане пред новия. Но Църквата е за предпочитане пред календара. А мисията на Църквата е да проповядва св.Евангелие и да приобщава вярващите към спасителната божия благодат. Църквата не проповядва календари – календарите са дело на учени-астрономи.

А, и да не забравя, откога Созиген Александрийски и Гай Юлий Цезар станаха „свети отци“?

Архимандрит Никанор - игумен на Църногорската света обител