"При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен" (Прит.10:19)
Неизвестният за масовата публика авторски колектив на "Църковен светоотечески православен календар" за 2019 г. е посветил нова, обширна статия на игумена на Църногорския манастир аримандрит Никанор. Поводът е изразено от него мнение по отношение на съдържанието на календарчето. Статията е подписана от името на "авторския колектив", но е възможно да е излязла изпод опитното перо на един житейски преуспял човек, който условно може да бъде наречен "новопостриганият монах Хорхе" (да си спомним "Името на Розата" от Умберто Еко).
За хора, според които вярата в Бога и страхът Божи се определят от календара, на православния християнин му остава единствено да се моли. Но в пространното писание има един детайл, който прекрасно илюстрира богословската и духовната стойност на целия този сумасшедший бред (без извинение за русизма), който са написали.
Авторите на календара, които сами определят себе си като ревнители на благочестието, а по същество са жалки разколоучители, са написали следното:
"Ето, през 1923 г. на някои им се сторило, подобно както и на Вас, че Благодатният огън ще слезе на Гроба Господен не само по стар стил, но и по нов и служили Велика събота в Йерусалим по нов стил. Само че... Благодатният огън не слязъл."
Интересно, кога беше Пасха през 1923 г., кога Йерусалимската патриаршия премина към григорианската пасхалия и на Божи гроб служиха Велика събота по "нов стил", кога създадоха т.нар. "нов стил"...
Този странен (най-меко казано) пример фигурираше и в предишния им текст, но брат Хорхе, като един нов протопоп Авакум, на нивото на своята висока грамотност, е решил да го повтори.
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.