Легендарният Бреза манастир и храм "Света Петка"в Брезник

Поне 50 са православните манастири, съществували през времето на територията на днешната област Перник. За някои от тях са останали само неписани спомени, от други има и материални следи, но има и такива, които са се съхранили, възстановени са и сега в тях звучи молитва. А през проследните две години с финансирани от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) 11 проекта,  към приключване са ремонтни, възстановителни и благоустройствени дейности в манастири и църкви в района.
С архиерейска света Литургия на 4 март ще се обяви завършването  на проекта по обновяването на средновековния храм  "Св. Петка" в град Брезник. Църквата е архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. но за последен път сериозен ремонт в нея е правен през 1982 г. Сега с европейските средства е подменен покривът, направен е нов дренаж около сградата, почистена е фасадата, обновени са камбанарията и каменните зидове на оградата, а черковният двор е благоустроен.  Всяка стъпка от проекта е съгласувана с експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Под техния  надзор е направена реставрация на много ценния иконостас, което е било крайно наложително. Преди това е подменена ел. инсталацията. Храмът е благоукрасен като в рамките на проекта са снабдени нови стасидии (столове за богомолците) и владишки трон, свещници, църковна утвар, облечение за престола и други нужни за богослужението вещи.
Брезнишкият храм "Св. Петка"  има интересна история.  Точното време на неговото възникване не е установено със сигурност. Смята се, че през Средновековието вече го е имало. Предание разказва, че някога е бил манастирски храм на легендарния "Бреза манастир",  смятан за времето си за лавра.  По хълмовете, ограждащи днешния град имало още 6 черкви и така се  образувало "Седмопрестолие", за което се знаело чак в Цариград.  Тези хълмове и до днес носят имената на светии. По хълма Бърдото над Брезник са известни  оброчища с имена Свети Спас, Св. Никола,  Св. Дух, Престолието. Специалистите радушно приемат версията за съществувалите седем престола, заради развитото в района рударство, което създавало икономическите предпоставки да има манастир със седем престола.  Такива обители има и на други места, където се копаели ценни метали. Самият  вид на църквата и някои артефакти край нея също дават сериозни основания за потвърждение на преданието.
Освен  от устните предания и легенди, за съществуването на манастир в Брезник  се разбира и от някои писмени извори. В османски данъчен регистър  от третатата четвърт на XV в. се споменава за „Манастир Матеялъ, спадащ към Брезник“, облаган с годишен данък 50 акчета. Черквата била известна с името „Светая Мати“ чак до Освобождението (1878 г.). В записки  от около 1830 г. на  поп Димитър Стоянов от близкото до Брезник село  Бег(у)новци,  който бил пожизнен иконом на този  храм, светицата-патрон е назована „Светая богомолителница преподобная Мати“, така че името  "Матеял" от турския документ най-вероятно отговаря на  българското „Света Мати“ (Света Петка).
Докога го е имало Бреза манастир не е известно, но няма спор,че неговият храм е разрушен през 1804 г. от вилнеещият по тези земи и обвеян със зловеща слава кърджалийски главатар Кара Фейзи. От приписки в стари богослужебни книги се разбира, че кърджалията, за когото се твърди, че бил родом от Брезник,  разсипал  много църкви и манастир в района. "Св. Петка" е възстановена през 1818 г.Според едно предание даже с помощта на Кара Фейзи, но от един скромен надпис върху иконостаса се разбира, че ктитори на възобновяването на храма са били поп Кръстю и протопоп Павел.
Във всеки случай от манастира са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.
В двора на църквата са събрани много археологически артефакти. Има  стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Впечатление правят  мраморни плочи и части от колони, орнаментирани с розети и кипариси, за които се твърди, че някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия.
От писмени източници е известно, че  през 1847 г. в  постройка към черквата „Св. Петка“ е  открито първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев (ученик на възрожденеца Захари Круша).
Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението (1878 г.), до 1948 г., когато е осветен новият и просторен храм-паметник за загиналите във войните български войници и офицери  „Св. Георги Победоносец“.
Черквата „Св. Петка”   добива видът, с който е сега  след неколкократни преизграждания.  Сградата се състои се от три части.  Градежът е от ломен камък,  споен с хоросан. При възстановяването на черквата през 1818 г., наосът ѝ е направен по-голям с пристроен на запад  притвор,  както е ставало в повечето църкви в този район.  В ново време (XX в.) на запад е пристроен втори притвор, а на няколко метра западно от църквата е изградена камбанария.
Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Вероятно са били унищожени при разрушаването на храма. Запазените фрески са от XVIII и XIX в.  Впечатление правят изображенията на лечителките св. Марина и св. Варвара, които държат в ръцете си черквата "Св. Петка" в умален вид.
Някога около всеки храм посветен на споменатите светици е имало лековит извор - аязмо. Кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. По предание целебните ѝ свойства привличали хора от цяло Граово.
Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст - "Венчилка" най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса, за която се предполага, че е останала още от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба.
Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Особено в иконостаса е мястото на иконата на света Петка, която не е  вляво на иконата на Пресвета Богородица, а е вдясно на тази на Исус Христос, където обикновено е иконата на св. Йоан Кръстител. Много хора се впечатляват и от образа на св. Христофор, който според стара православна традиция се рисува с кучешка или конска глава. В храма се покои и частица от мощите на света Петка, донесена преди десетина години от Чипровския манастир. 
Особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора от наоса, за които е прието да се наричат женско и мъжкото отделение.
Според някои специалисти въз основа на архитектурните данни, характерни за Западна България и Горнострумските земи, изграждането на църквата "Св. Петка" може да се отнесе към XV - XVI век. С приключилия ремонт, благодарение на финансирания от ПРСР проект,  храмът придобива ново великолепие и ще привлича както миряните за обща молитва, така и посетители, любители на религиозния туризъм.   

 

Източник: Руми Борисова

 

Вестник "Стандарт" - бр.  17(9217)/ 1 март 2019 г. стр. 28

Календар
март
П В С Ч П С Н
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
02-03 Св. свщмчк Теодот, еп. Киринейски (около 326 г.) (Задушница)
03-03 Неделя Месопустна (Месни заговезни); Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск (ок. 308): Ден на Освобождението на България от османско иго.
04-03 Св. Григорий Палама. Преп. Герасим Йордански. Преп. Иаков Постник
05-03 Св. мчци Конон и Йоан Българин       ◑
06-03 Св. 42 мчци в Амория. Преп.Аркадий
07-03 Св. свщмчци Василий, Ефрем, Капитон и др. епископи Херсонски. (Прежд. лит.)
08-03 Преп. Теофилакт, еп. Никомидийски
09-03 * Св. 40 мчци Севастийски. Св. мчк Исихий Доростолски (Прежд. лит.) (Вечерта Малко повечерие с Богородичен канон и акатист III статия)
10-03 Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Св. мчци Кодрат и Галина.
11-03 ✝ 3 Неделя на Великия пост Кръстопоклонна. Св. Софроний Йерусалимски. Св. Софроний Врачански (Вас. лит.)
12-03 Преп. Теофан. Св. Григорий Двоеслов. Преп. Симеон, Нови Богослов       ◯
13-03 Св. Никифор, патриарх Цариградски
14-03 Преп. Бенедикт Нурсийски (Прежд. лит.)
15-03 Св. мчк Агапий и 6-те мъченици с него
16-03 Св. мчци Савин и Папа (Прежд. лит.) (Вечерта Малко повечерие с Богородичен канон и акатист IV статия)
17-03 Преп. Алексий, човек Божи. Прпмчк Павел (Злат. лит.)
18-03 ✝ 4 Неделя на Великия пост Преп. Йоан Лествичник. Св. Кирил, патриарх Йерусалимски. Мчк Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия. Св. Анин. (Вас. лит.)
19-03 Св. мчци Хрисант и Дария
20-03 Преп. отци, избити в манастира "Св. Сава"       ◐
21-03 Преп. Яков Изповедник, епископ. (Прежд. лит.) (Вечерта Малко повечерие с целия канон на св. Андрей Критски)
22-03 Св. свщмчк Василий, презвитер Анкирски. Мчца Дросида Римска (Росица) Римска. (Прежд. лит.)
23-03 Св. прпмчци Никон и Лука Одрински. (Прежд. лит.) (Вечерта Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист)
24-03 Преп. Захария. Св. Артемий, еп. Солунски (Злат. лит.)
25-03 ✝ 5 Неделя на Великия пост Преп. Мария Египетска. Благовещение (Утреня и Злат. лит.) (Всичко на празника)
26-03 Събор на св. архангел Гавриил. Св. мчк Георги Софийски, Стари.
27-03 Св. мчца Матрона Солунска
28-03 Преп. Иларион и Стефан. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български. (Прежд. лит.)       ⚫
29-03 Преп. Марк, еп. Аретусийски. Св. Кирил дякон.
30-03 Преп. Йоан Лествичник (Прежд. лит.) (Вечерта - Малко повечерие)
31-03 * Лазаровден. Преп. Ипатий, еп. Гангърски (Злат. лит.