Поне 50 са православните манастири, съществували през времето на територията на днешната област Перник. За някои от тях са останали само неписани спомени, от други има и материални следи, но има и такива, които са се съхранили, възстановени са и сега в тях звучи молитва. А през проследните две години с финансирани от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) 11 проекта, към приключване са ремонтни, възстановителни и благоустройствени дейности в манастири и църкви в района.
С архиерейска света Литургия на 4 март ще се обяви завършването на проекта по обновяването на средновековния храм "Св. Петка" в град Брезник. Църквата е архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. но за последен път сериозен ремонт в нея е правен през 1982 г. Сега с европейските средства е подменен покривът, направен е нов дренаж около сградата, почистена е фасадата, обновени са камбанарията и каменните зидове на оградата, а черковният двор е благоустроен. Всяка стъпка от проекта е съгласувана с експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Под техния надзор е направена реставрация на много ценния иконостас, което е било крайно наложително. Преди това е подменена ел. инсталацията. Храмът е благоукрасен като в рамките на проекта са снабдени нови стасидии (столове за богомолците) и владишки трон, свещници, църковна утвар, облечение за престола и други нужни за богослужението вещи.
Брезнишкият храм "Св. Петка" има интересна история. Точното време на неговото възникване не е установено със сигурност. Смята се, че през Средновековието вече го е имало. Предание разказва, че някога е бил манастирски храм на легендарния "Бреза манастир", смятан за времето си за лавра. По хълмовете, ограждащи днешния град имало още 6 черкви и така се образувало "Седмопрестолие", за което се знаело чак в Цариград. Тези хълмове и до днес носят имената на светии. По хълма Бърдото над Брезник са известни оброчища с имена Свети Спас, Св. Никола, Св. Дух, Престолието. Специалистите радушно приемат версията за съществувалите седем престола, заради развитото в района рударство, което създавало икономическите предпоставки да има манастир със седем престола. Такива обители има и на други места, където се копаели ценни метали. Самият вид на църквата и някои артефакти край нея също дават сериозни основания за потвърждение на преданието.
Освен от устните предания и легенди, за съществуването на манастир в Брезник се разбира и от някои писмени извори. В османски данъчен регистър от третатата четвърт на XV в. се споменава за „Манастир Матеялъ, спадащ към Брезник“, облаган с годишен данък 50 акчета. Черквата била известна с името „Светая Мати“ чак до Освобождението (1878 г.). В записки от около 1830 г. на поп Димитър Стоянов от близкото до Брезник село Бег(у)новци, който бил пожизнен иконом на този храм, светицата-патрон е назована „Светая богомолителница преподобная Мати“, така че името "Матеял" от турския документ най-вероятно отговаря на българското „Света Мати“ (Света Петка).
Докога го е имало Бреза манастир не е известно, но няма спор,че неговият храм е разрушен през 1804 г. от вилнеещият по тези земи и обвеян със зловеща слава кърджалийски главатар Кара Фейзи. От приписки в стари богослужебни книги се разбира, че кърджалията, за когото се твърди, че бил родом от Брезник, разсипал много църкви и манастир в района. "Св. Петка" е възстановена през 1818 г.Според едно предание даже с помощта на Кара Фейзи, но от един скромен надпис върху иконостаса се разбира, че ктитори на възобновяването на храма са били поп Кръстю и протопоп Павел.
Във всеки случай от манастира са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.
В двора на църквата са събрани много археологически артефакти. Има стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Впечатление правят мраморни плочи и части от колони, орнаментирани с розети и кипариси, за които се твърди, че някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия.
От писмени източници е известно, че през 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ е открито първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев (ученик на възрожденеца Захари Круша).
Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението (1878 г.), до 1948 г., когато е осветен новият и просторен храм-паметник за загиналите във войните български войници и офицери „Св. Георги Победоносец“.
Черквата „Св. Петка” добива видът, с който е сега след неколкократни преизграждания. Сградата се състои се от три части. Градежът е от ломен камък, споен с хоросан. При възстановяването на черквата през 1818 г., наосът ѝ е направен по-голям с пристроен на запад притвор, както е ставало в повечето църкви в този район. В ново време (XX в.) на запад е пристроен втори притвор, а на няколко метра западно от църквата е изградена камбанария.
Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Вероятно са били унищожени при разрушаването на храма. Запазените фрески са от XVIII и XIX в. Впечатление правят изображенията на лечителките св. Марина и св. Варвара, които държат в ръцете си черквата "Св. Петка" в умален вид.
Някога около всеки храм посветен на споменатите светици е имало лековит извор - аязмо. Кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. По предание целебните ѝ свойства привличали хора от цяло Граово.
Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст - "Венчилка" най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса, за която се предполага, че е останала още от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба.
Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Особено в иконостаса е мястото на иконата на света Петка, която не е вляво на иконата на Пресвета Богородица, а е вдясно на тази на Исус Христос, където обикновено е иконата на св. Йоан Кръстител. Много хора се впечатляват и от образа на св. Христофор, който според стара православна традиция се рисува с кучешка или конска глава. В храма се покои и частица от мощите на света Петка, донесена преди десетина години от Чипровския манастир.
Особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора от наоса, за които е прието да се наричат женско и мъжкото отделение.
Според някои специалисти въз основа на архитектурните данни, характерни за Западна България и Горнострумските земи, изграждането на църквата "Св. Петка" може да се отнесе към XV - XVI век. С приключилия ремонт, благодарение на финансирания от ПРСР проект, храмът придобива ново великолепие и ще привлича както миряните за обща молитва, така и посетители, любители на религиозния туризъм.
Източник: Руми Борисова
Вестник "Стандарт" - бр. 17(9217)/ 1 март 2019 г. стр. 28
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.
На 7 март 2021 г - Неделя Месопустна и Неделя на Страшния съд в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици Севастийски", община Трън, с архиерейска литургия беше отбелязан храмовият празник. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит богослужението бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
Светите 40 Севастийски мъченици се почитат от Църквата на 9 март, но поради утвърдена традиция на този ден епископ Поликарп винаги да служи архиерейска литургия на храмов празник в Сапарева баня, в манастира трънското село Лева река празникът беше в неделния ден.