В третия ден не нашето поклонничество на 4 март 2019 г. рано сутринта отслужихме света Литургия в новия манастир Есфигмен и заедно със спътниците си потеглихме надалеч към Великата Лавра и румънския скит Продромос. Пътят ни отведе чак на самия край на Света гора, наречен Акроатос, в местността Вигла. Там, в келията Свети Мина се подвизава отец Йосиф, който в миналото е бил пилот. Той ни прие гостоприемно и ни позволи да се поклоним на съхраняваните в малката църквичка мощи на светия великомъченик Мина. След това, по време на малкото угощение, което той ни предложи, ни обърна внимание, че като християни сме наследници на Велико наследство, но както и при всяко друго наследство, за да го получим, ние трябва да отговаряме на поставените от наследодателят условия. В противен случай наследството няма да достигне до нас. И тъй като, както сам каза за себе си, о. Йосиф не е богослов, той с прости думи ни напъти как да разберем дали бихме били достойни да получим духовното наследство. Когато четем нещо, ни каза той, да си представим, че от двете ни страни са Спасителят и Неговата Пречиста Майка и дали биха го чели заедно с нас. Когато гледаме нещо - дали те биха го гледали заедно с нас? Когато отиваме някъде, дали те заедно с нас биха отишли там? Отец Йосиф сподели, че в простота и от сърце вярва във Възкресението и във Вечния живот и във всичко, което ни е завещал Христос и на което ни учи Неговата църква. И това му стига, без да се впуска в изследвания на различните съблазни, които винаги ще присъстват в живота на Църквата.
След беседата с него посетихме скита Продромос, където се поклонихме на чудотворните икони на Божията Майка и на св. Йоан Предтеча.
Продължихме към Великата Лавра, където дружелюбно ни посрещна в килията си отец Паисий Лавриот.
След това посетихме килията Свети Георги (Конак) в скита Провата, където обитават умерени зилоти. Те ни посрещнаха със светогорско гостоприемство, нагостиха ни и ни разказаха интересната история на килията, която датира още от 1031 година. Това е засвидетелствано от надписа на добре запазена мраморна плоча. В килията се съхранява интересна чудотворна икона на Свети Георги, седнал на трон. При едно от последните си чудеса светията се явил на сън на болен човек и му казал къде точно да дойде при него. Човекът не бил чувал въобще за това,че съществува такъв скит и такава килия и било голямо изумлението му, когато по съня си стигнал на мястото, поклонил се пред иконата и получил изцеление. В тази килия в края на XIX и началото на XX век е живял известния подвижник старецът Георги.
В манастира Каракал, където също се поклонихме на чудотворна икона на Пресвета Богородица в съборния храм, бяхме приятно изненадани да видим отец Пантелеймон - Малкия, който живя няколко години в скита Малката света Анна при приснопаметния старец Спиридон. Отец Пантелеймон е гостувал и в нашата света обител на някои от празниците, като е украсявал службата със своето ангелогласно пеене.
След като се върнахме за обяд в приютилия ни манастир на Карея, отново поехме на път. Първата обител която посетихме беше скита Свети пророк Илия, където настоятелства йеромонах Филумен. Скитът ни порази с огромния си храм и позлатата вътре, която, казват, че представлява близо 2 тона чисто злато. Много по-ценни от златото обаче бяха множеството свети мощи, на които можахме да се поклоним в храма. Монасите ни заведоха и в подземния музей. Той се оказа огромен и пълен с най-различни предмети от бита на хората през 19-ти век. Някога Илиинският скит е бил обитаван от над 400 руски монаси, но разпространилото се в началото на 20-ти век лъжливо учение за името Божие, както и последвалата революция и последствията от атеистичния режим довеждат до това, че в началото на 90-те години на миналия век едва трима монаси обитават манастира. Те обаче принадлежат към Руската задгранична църква и тогавашната вражда между двата клона на руското Православие довежда до тяхното изгонване и заемането на скита от гръкоезично братство. Това става само 14 години преди московската Патриаршия и задграничната църква да влязат в единство. Ето до какви печални последствия води междубратската вражда и ненавист.
По-кратък, но стръмен път се спуснахме към манастира Пантократор, където също намерихме познати. Там останахме на вечернята, както и на повечерие с акатист към Пресвета Богородица. Поклонихме се на чудотворната икона Геронтиса и беседвахме братски с ефимерия на манастира отец Теофил, с когото си пожелахме скорошна среща на българска земя.
На края на този духовно пълноценен ден се поклонихме в най-малкия светогорски манастир Ставроникита, където се съхранява чудотворна икона на Свети Николай Мирликийски.
В денят на нашето отпътуване специално внимание ни обърна игуменът на новия Ефсигмен архимандрит Вартоломей. Той ни запозна подробно с организацията на духовния живот и богослуженията в неговата обител и ни даде ценни съвети относно отслужването на богослуженията през време на Светата Четиридесетница. Получихме в дар икони, богослужебни книги и светогорския Типик, който е издаден от тяхното братство и за който получихме благословение да преведем и издаден на български език.
Архимандрит Никанор - игумен
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.