На 9 март за православната Църква е празникът " Св. Четиридесет мъченици". На този ден Църквата отдава почит на 40 римски войници от арменската военна част в град Севастия (сега град Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради своята вяра в Христа през 320 г. Това става по време на гоненията срещу християните на император Лициний, започнали през 316 г. Първото сведение за тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. Севастийските войни били поканени да се отрекат от своя Бог, но като отказали, били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая - изгорени на клада, за да не може да бъдат погребани. През 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.
Храм в тяхна чест построил в столицата си Търново и българският цар Иван Асен ІІ по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. Битката станала в деня на светите 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в село Мерданя и в чест на тая среща край селото е построен манастир "Свети Четиридесет мъченици", който съществува до сега.
Още един манастир, посветен на светите Четиридесет мъченици има и в трънското село Лева Река. Благодарение на европейско финансиране, осигурено от Програмата за развитие на селските райони, манастирът се възражда. Напълно е възстановен манастирският конак и вече е готов да приеме обитатели. Благоустроен е дворът. С нов дренаж е манастирският храм, който претърпя обновление и отвътре. В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена са инвестирани над 644 хиляди лева.
Тази година храмовият празник ще бъде отбелязан по-скромно, защото все още има довършителни работи, но на следващата година със сигурност манастирчето, разположено на много живописно място, ще събере много народ.
Според местно предание мястото, на което е построен манастирът, било посочено лично от българския цар Петър Делян още в първите години на 11 век. В селото живеел стотникът от неговата армия Богдан, ослепял в битка. На връщане от важно сражение царят решил да се отбие в селото да го види. При вестта за идването на царя хората се впуснали в трескава подготовка за посрещане на василевса. Когато той и свитата му приближили, децата започнали да викат :"Идат! Идат!” Стотникът Богдан чул виковете и също излязъл да срещне царя, но в този миг пред очите му блеснала светлина и той възкликнал "Виждам". Така прогледнал, а Царят го прегърнал и после забил копието си в земята и поръчал на това място да се направи манастир на светите 40 мъченици.
Преданието е само една легенда, която не кореспондира съвсем с историческите факти. Малко са и сигурните сведения за историята на този манастир.
В Държавен архив - Перник е запазена стара летописна книга на училището в селото и там е отбелязано, че точния период на откриването му не се знае, но през 1846 г. учебните занятия се водят в частни селски къщи. Учител е Стоимен Малолидарски от село Видрар. От 1847 г. занятията се водят в новопостроената за целта черковна килия при манастира "Св .Четиридесет мъченици". Пръв учител там е Никола П. Миленков от Лева река, преселил се в последствие в град Кюрия в Сърбия. По-късно е пристроена още една килия към църквата, която служела като общежитие на учениците от близки и по-далечни села.
Преди време манастирът в Лева Река стана медийно популярен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като образ на единият от създателите на глаголицата - св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се превърна в сензация въпреки, че още през 1989 г. професор д-р архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.) беше коригирал това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова - Джонова, публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река в книгата си "Археологическите паметници в Пернишки окръг" (1982).
Според нейно цитирано в медиите твърдение зографът, който ги изписва, всъщност пръв обявява братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век, но това е доста погрешно тълкувание, защото Солунските просветители са били причислени към преподобните и свети мъже на Църквата даже като равноапостоли много по-рано.
"Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ", уточнява проф. архимандрит Павел Стефанов в своята статия „Надписи към стенописите в Лева река”, публикувана в брой 1 от 1989 г. На списание „ Български език”. Църквата е украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век, смята той. Като съди от надписите по стенописите, написани на гръцки и български език, а така също и някои техни диалектни особености, заключава, че са създадени от зографи, които произхождат от Костурско. Според него на погрешно разчитане се основава и тнърдението на Димитрина Джонова, че в храма са рисувани личности от „Азбучна молитва” на Константин Преславски. Допуска се, освен това, че през XVII век култът към светите братя Кирил и Методий е бил позабравен. Едва по-късно, през 1845 г. школуваният живописец Коста Вельов при изписването на църквата "Св. Димитър" в трънското село Ярловци диференцира образите на св. Кирил Философ.Александрийски и на славянобългарския светец св. Кирил Философ. За съжаление авторите,писали за манастира почти дословно повтарят Джонова и не добавят нови моменти към историята на обителта.
До преди няколко десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползувал с голяма популярност в района. Селото беше добре населено, имаше училище, което беше сред последните закрити в Трънския край села. В последствие Църквата е обявена за
недвижима културна ценност с национално значение. Извъшвана е консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова от тогавашния НИПК, сега НИНКН и със съдействието на Регионалния исторически музей в Перник. .
През есента на 2009 г. е направен ремонт с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл по това време Божидар Димитров.
Според предварителни намерения архиерейско богослужение в манастира ще има на 6 април. Очаква се викарийният епископ Поликарп да посети обителта по повод приключването на проекта.
Източник: Руми Борисова
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.