Продават се, мамо...

Изявление на братството на Църногорската света обител
 
Във връзка с разпространявана невярна информация, че  заради дългове имущество на Църногорския манастир щяло да се продава на търг, сме длъжни да известим, че това не отговаря на истината. 
През 2014 г. Църногорският манастир, заедно с избрана фирма-изпълнител, получава от КТБ кредит в размер на 395 000 лв., при условие, че изискваното по закон обезпечение ще бъде предоставено от търговското дружество. Парите са получени по сметката на манастира и са изплатени на фирмата, за да продължи строително-ремонтните дейности. Това не става, тъй като със затварянето на КТБ фирмата-изпълнител фалира. Оказва се, че кредитът е отпуснат без надлежното обезпечение.

Близо година след това за довършването на проекта за ремонт и реставрация  на манастира е избрана друга фирма. 

Кредитът към КТБ остава непогасен, тъй като манастирът няма възможност да събере сумата, която с лихвите нараства до близо 480 000лв. Правени са частични плащания, които не надхвърлят 30 000 лв.

Срещу манастира не са правени опити за принудително изпълнение.

През  април 2019 г. банка КТБ(н) обявява това свое практически несъбираемо вземане от Църногорския манастир на публична продан. Търгът не е за продаване на манастира или манастирско имущество, а е за  този дълг, който всъщност е на фирмата.  
Точно  това обявление послужи като повод да се разпространи поредната фалшива новина, касаеща манастира и логично предизвикала безпокойство у хората.

Църногорският манастир, както и всеки друг молитвен дом, не може да бъде обект на публична продан, съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за Вероизповеданията. Няма никакъв повод за безпокойство сред Божия народ. 

Прави впечатление, че поредната нечиста атака срещу манастира и светата Църква идва освен във времето на предизборна кампания, но и в  навечерието на съдебното дело на втора инстанция срещу бившия игумен, който си позволи да си присвои огромна по стойност църковна собственост. Същият е подписал договора за строителство и ремонт с фирмата-изпълнител, както и договора за кредит с КТБ. 

Във вечерните новини на една частна телевизия се отправиха освен това и абсурдни обвинения, които няма да коментираме. Обръщаме внимание само на факта, че "разследващата" журналистка излъга, че телефонът на нашия игумен е бил изключен и поради това не могла да го намери за коментар точно в деня, в който голям брой национални и регионални медии го откриха и получиха отговор на своите въпроси. Знаем, че и на малката и на голямата лъжа баща е дяволът.

В ефир се появиха и добре познатите физиономии на бившия игумен и неговите адвокати. Отец Евгений, който продължава да получава заплата от Софийска митрополия вече трета година без да служи в определената му енория, се представя за искрено вярващ и загрижен за манастира. Но нашият Господ ни учи: "По делата им ще ги познаете" (Мат.7:20).

Ето какъв пример ни дава Свещеното Писание:

16. Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
17. И едната жена каза: о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;
18. на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.
19. През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
20. и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
21. сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
22. Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
23. Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.
24. И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
25. И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
26. И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте й това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
27. И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.
28. И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд. (3 Царе 3:16-28)