На събор в сърцето на Граово

Има едно място в китната ни родина, наречено Граово. Някои казват, че му викали така, защото се раждало много грах, ама надали. По-вероятно  името да е заради майсторите на хорото, които тука, в Граово, се наричат играорци. Тази версия ще бъде подкрепена от всеки, отделил от времето си, за да отиде на Църногорския събор "В сърцето на Граово". А сърцето на Граово е не къде да е, а до сами Църногорския манастир на светите Безсребреници Козма и Дамян.

До там се стига по асфалтов път от селото Гигинци, но манастирът е близо и до Ноевци, и до Непразненци, затова не е само гигински. Манастирът и съборът са Църногорски, защото така местните казват на планината, където се намира светата обител. Понякога има упреци, че се използва това име, а не Черна гора, ама то си съвсем истинско. Точно така даже е записано в турските данъчни документи от едно време. Онова време, когато края манастира ставал голям панаир, толкова голям, че османлиите от Пирот завидели за него и бастисали светата обител, та се наложило преди 200 години да я издигат отново. И понеже традициите са живи, преди 20 години след поредното запустение, манастирът отново прие монаси като населници и освен че се възроди и разшири и утвърди, доби даже световна популярност. 
Това място Граово, като етнографска и историко географска област си  има две "столици".  Първо е била само Брезник, а откакто,  от преди 90 години и Перник е град, и това "индустриално сърце" на социалистическа България, а и преди това заради въгледобивните мини става втори център на Граово.
Граовци са особен народ. Корави и своенравни. Такава им е и веселбата - веселят ли се, то е здраво.

И песните,  и хорото на граовци са бамбашка, както те сами казват, което ще рече не обикновени и даже причудливи. Като запеят за Марко Кралевити и Вълкашин войвода, гърлата им се отварят, а гласът се разтриса.  И сватбарските и жетварските песни са с „тресене“, което не всеки може да усвои. Ето заради тези работи и заради още разни други, но най-вече заради многобройните професионални и любителски  изпълнители   на граовския фолклор тази година за втори път в почивните дни след втората седмица на юли  при Църногорския манастир стана и Църногорския събор.
Второто му издание отново  събра на едно място  културата, талантите,  музиката, традициите,  обичаите, словесния фолклор, облеклата, носиите, занаятите и духа на Граово. Отново имаше  изложение на традиционния български поминък на Граовския край, животновъдството, представен в съвремието ни.
На сцената се изявиха именити  фолклорни изпълнители и  любителски състави от района и страната. По поляните си дадоха среща близки и роднини.  Така съборът възражда  духа на народното веселие, на  родовите срещи,  на празниците по селата,  както са се случвали в миналото.
И тази година имаше именити гост-изпълнители. Това бяха Иван Дяков, Румяна Попова, Берковската духова музика,  ансамблите „Родопа“ и „Тракия“, оркестър „Средец“.
Гвоздеят на програмата беше концертът  „Гласовете на Граово” с участието на  обичаните граовски певци   Сорина Богомилова, Валерия Момчилова, Боряна Василева, Димитър Лукарски, Ана-Мария, Лиляна Галевска, София  Илиева, Антонио Симеонов, Ева и Ива Валентинови, Георги Гьолски. Невероятни са тези изпълнители, а още по-невероятни са песните, които пеят, защото са трудни и рядко някой дръзва да ги изпее. Организаторите на събора целят точно това - граовското да го има и занапред и да стане по-популярно. Затова отсега замислят догодина да се поканят повече местни професионални изпълнители, да има надпяване и надиграване. И всеки, който може,  да дойде с народна носия.  
И самодейците от читалищата показаха нови неща на сцената. Читалището в село Владимир разигра  обичая “Вземане на кум”  с жив петел, каручка и  дарове. Обичаят “Водене на млада невеста за вода” беше пресъздаден от групата към  читалището в село Ярджиловци. Сватбения обичай “Показване на дарове” на групата от село Пещера предизвика обичаен интерес. Кладничани разиграха “Иванден”  с топене във вода на именяците и на  младоженците едногодишници. Имаше  и ревю с над стогодишни костюми - типичните граовски литаци.  В ревюто дефилира и най-малката участничка в граовския празник – осеммесечно бебе, което заедно с майка си  представи носия от преди два века.  

Активисти на читалищата бяха направили и традиционна граовска трапеза  с прословутите за граовския край баници и зелници, печени в подница.
Над 1000 бяха участниците в музикалната програма, но освен нея имаше и голям фермерски базар,  манастирски стоки, щандове  на майстори на художествени занаяти.  

А и самият земеделски министър Десислава Танева, която дойде за колоквиума в първия ден на събора, посветен на храните на бъдещето, спря при животновъдите, направили   изложение на местни породи животни. Догодина задължително ще разширим това изложение, заканиха се от организацията Обединени български животновъди. 
Една от атракциите на събора тази година беше открито първенство по традиционна българска борба на пояс "Кореш"  с награда жив овен. Смелчак от публиката също опита силите си, макар да не беше с пояс, Заради смелостта перничанинът Веселин беше отличен с шише мента.

Имаше какво да се види и в двора на манастира, където майстори предлагаха просфорни печати и обясняваха за какво служат. Пчеларят на манастира Иво беше извадил мед, от който можеше да се опита, но и да се купи. Свещеникът от Брезник Михаил показваше как се плетат броениците  гривни и как да се молим с броеница. Деца от сторличната гимназия по приложно изкуство помогнаха при украсата на коливо – варено жито за помен, което е част от монашеския богослужебен живот.

Ако тази година се изтървали Църногорския събор, догодина непременно да отидете, ще е пак край Църногорския манастир - в сърцето на Граово,  в почивните след втората седмица на юли.

И да знаете организацията е перфектна … За всеки вкус има  по нещо.