На храмова слава в Суково

Според следвания от Сръбската православна Църква календар на 28 август, както до неотдавна беше и у нас, се почита Успението на Божията Майка. След Възкресение Христово това е най-големият празник за православните християни. Наричат го даже втора Пасха. Смъртта е победена още веднъж, защото Небесната Царица е само мирно заспала и се е издигнала до Небесата, за да достигне Своята истинска слава. Много са храмовете и светите обители, които празнуват на този ден. Своят храмов празник на този ден чества и манастирът "Успение на Пресвета Богородица" при село Суково в Сърбия, близо до Цариброд.

 
През последните десетина години тази света обител и братството на игумена архимандрит Серафим е в близки братски отношения с Църногорския манастир. За големите празници взаимно си гостуват и съслужат по време на всенощните бдения и светите литургии. 

 

 

За празника храмът, строен през 1858 г. и богато изписан след десет години от Васил Попхристов от Самоковската школа, беше богато украсен с цветя лично от игумена на манастира архимандрит Серафим. 

 

И тази година голяма група представители на Църногорската света обител, водена от игумена архимандрит Никанор и съпроводена от група певци от София, под ръководството на псалт Светослав Цеков пристигна в Суковския манастир преди началото на предхождащото празника бдение. Вечернята беше архиерейска. Светото празнично бдение беше отслужено от Негово Преосвещенство епископ Нишки  Арсений, в съслужие с йеромонасите от манастира и свещеници от епархията,

 

 

 

а молитвеното последование на утренята по време на бдението възглави архимандрит Никанор. Помагаха му йеродякон  Захарий и дякон Петър Славов от София.

 

 
На клира с нежни молитвени песнопения богослужбата украсиха ръководените от Светослав Цеков Певци, сред които бяха постоянно съпровождащите го Симеон, а напоследък  и Войден Божков. Към тях се присъедини и протойерей Константин Стойчев от Брезник.

 

5s"> 

На другата певница бяха формацията на Владимир Симич от Белград, който и този път беше с Бранислав Джеркович и Никола Лекич, заедно с монасите от Суковския манастир. За празника гостуваше и о. Кирил Дидов от храм "Св. ап. Петър и Павел" в софийския квартал "Красна поляна", заедно със семейството си.   Той също се присъедини към богогласното пеене. Особено прочуствено на клира, както е обичайно, се изяви игуменът на Суковския манастир архимандрит Серафим.

 

 

 
И както е предвидено в чинопоследованието на бдението, всички които дочакаха края му бяха миропомазани от архимандрит Никанор.

 

 
Той оглави и празничната света Литургия,отново богато украсена с песнопенията на искусните певци. Те си дават среща по време на богослужби в Църногорската света обител и вече има добър синхрон, което доставя радост на всеки богомолец в храма.

 

 
Проповедното слово и тази година държа ректорът на Призренското богословие в Ниш отец Милутин. С простонародни думи той описа Божията майка така, че предизвика сълзи в очите на мнозина от богомолния народ, изпълнил в този празничен ден  храма. Даже малкия Вася, който шареше смело из цялата църква и смело влизаше в олтара при татко си о. Петър захласнато изслуша словото на достолепния духовник.

 

 

 

Изви се дълга опашка от причастници, а най-отпред бяха децата, които и този път бяха не малко.

 

 
След литургията имаше лития с иконата на Божията майка около храма. Празникът в храма завърши с характерното за сръбските манастири и църкви избиране на кум.  В последните години обикновено това е свещеник След о. Борислав от Ниш, миналата година беше избран о. Петър, а тази година кумове станаха Антигони от Пирот и нейният другар в живота Иван. Тяхно ще бъде задължението да помагат на манастира до следващия храмов празник.

 

Извършен беше и обредът с въздигане на хляба - Панагия, когато духовникът вдига високо обредната пита и внимателно я върти, а всички , които са близо до него му помагат и за да се разпространи до всички Божията благодат, всеки, който не се докоснал до хляба, слага ръка на човека пред себе си. Така в храма се образуват лъчи като слънце и по тях до всеки достига  братската обич и Божията любов и благодат.  Наскоро се разбра от стари снимки, че бодобен обред се е извършвал и  нас, но явно с времето е забравен, макар освещаването на пити да се прави и сега.

 

 
В този ден братята сърби се поздравяват с думите "Срећна слава"(щастлива слава) . "Слава" за тях е празникът в деня на светията, който смятат за свой най-важен небесен закрилник, подобно на имения ден у нас. Но при тях все още е запазен и поздрава "Помаже Бог" (Бог да помогне), който по-възрастните българи помнят като Помози Бог  и отговорът Дал Бог добро.  И даде Бог в този празничен ден  с едно сърце и едни уста  събралите се в Суковската света обител да просят "Пресветая Богородице, спаси нас".