Беседа за отношението на съвременния човек към Бога изнесе в Перник йеромонах Ефрем Катунакиот от Света гора. Организатор на събитието в Деня на града на 19 октомври в Двореца на културата беше Църногорският манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян" в партньорство с Община Перник и областният управител Ирена Соколова. На поканата да присъстват на беседата се отзоваха широк кръг перничани и гости на града - ученици от клубове за християнски ценности, преподаватели, вярващи християни, журналисти, духовници, граждани.
Йеромонах Ефрем e населник на келията “Св. Ефрем Сирин” към Великата Лавра “Св.Атанасий” на Света гора, Атон. Той е духовно чедо на стареца Ефрем Катунакски – духовен следовник и ученик на стареца Йосиф Исихаст, които според скорошно изявление на Вселенския патриарх Вартоломей предстои да бъдат канонизирани като светии от Вселенската патриаршия, заедно с отците Даниил Катунакиотски и Йероним Симонопетритски.
Йеромонах Ефрем отишъл в Света гора едва 19-годишен и прекарал там около 20 години в послушание на своя старец. Но когато духовният му отец починал, тръгнал да проповядва Божията истина по света и според собствения му израз, да дава на човеците Бог. Бил е в Африка, на различни места в Европа, в Русия. По думите му, тъй като не е успял да се подвизава по перфектния за монаха начин, е избрал така да извършва своя монашески дълг и подвиг. С личен пример, със сърцето си и с обичта си към Бога и хората може да им се предаде Господ на другите, а не толкова с думи и в беседа, убедено и от личен опит твърди о. Ефрем.
В отговор на молба на човек от публиката да разкаже за своя духовен сторец о. Ефрем сподели:
"През последните десетилетия на Света гора се явиха велики старци - Паисий, Порфирий, Яков, св. Силуан Атонски и неговият ученик Софроний и пази Боже, Света гора да престане да дава на света такива старци. А о. Ефрем беше простичък човек. Трябва да знаем, че светиите са били хора като нас, обикновени. И те са правели грешки, ядосвали са се, плачели са, гладували са, т. е живели са съвсем по човешки. Не означава че някой като е светец , не е правил грешки. Но това, което ги е отличило от нас и ги е направило различни е, че са имали и имат голяма ревност в Бога. Предоставили са се изцяло в ръцете на Бога. Не ги е интересувало имат ли рак, дали - някакъв друг проблем, дали има с какво да се нахранят, дарли някой ги хули, дали някой ги гони. Всичко това, от което ние толкова се страхуваме, те са го преодолявали. Но това означава, че те са имали пълна вяра и доверие на Бога. Това е, което отличава светиите. Защото в началото е вярата и доверието в Бога, а после идва любовта. Това го имаше и нашият отец Папа Ефрем. Изключително по човешки се държеше. Някой път дори се инатеше. Но всяка грешка той я поправяше. Никога в сърцето си не оставяше да пребивават дори за малко някаква мисъл срещу някого. Не допускаше осъждане към никого и именно това го освети и го направи свят, разбира се, заедно с молитвата и ежедневния труд. Когато говорим за светии, знаем, че те са общували с Бога. Били са с Него и със светиите в общение. и това се е случвало често, но не това е основното, което би трябвало да ни интересува. Основното е голямата ревност и горещата вяра, т. е. те не са оставяли нищо да падне, както се казва, долу на земята, да не изцапа душата. Казвали: "Това не е нищо страшно. Нищо страшно не се е случило." И са продължавали. Те са пазели в себе си чистотата и така, опитвайки се да опазват тази чистота, напълно са очистили себе си и Бог е направил свети."
"Много е трудно да говориш за Бога, защото Бог се живее лично, със сърцето. И да говориш за това пред публика е като да хвърлиш камък от камбанария. Бог Го носим в себе си , и не е в думите и това, което казваме. Бог е съкровище, което ти го укриваш, скътаваш Го в себе си. И не може да го предадеш с думи Трябва всеки лично да Го търси, да пита, да плаче и да казва: "Господи, Господи искам да Те познаая, да Те обикна, да Ти вярвам ... И тогава Бог веднага ще те чуе. Затова сме тук на земята, за да опознаем Бога и да си тръгнем Божия любов и надежда, че ни очаква и ще ни приеме в своите обятия, но ако вярваме и го очакваме ще е по-добре. За другото сиго правете, както си искате, ни казва Господ. ", каза още пред перничани о. Ефрем.
На 18 октомври той взе молитвено участие във всенощно бдение, последвано от света Литургия, посветени на празника на св. Йоан Рилски в Църногорската света обител, а на 19 октомври съслужи в храм "Св. Йоан Рилски" в Перник на света Литургия, оглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. В края на богослужението към молещите се в храма се присъедини от Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, кот беше удостоен със звание "почетен гражданин на Перник.
С превода от гръцки език на беседата помогна Анула Христова.
Видео, заснето от Соня Анкова, от Беседа и празника в Перник:
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.