Светогорска духовна трапеза в Църногорския манастир
След отварянето на границата през 2000 година постепенно започна естествено движение от Света Гора към България. По време на безбожната власт хората в България бяха подложени на духовна оскъдица и духовен глад, а Света Гора беше крепост на Православието, извор на духовни знания, духовна опитност и благодат и това подаване на дух и благодат към България не се извършва принудително, а е по-скоро като някакво разнасяне на благоухание. Така естествено и приятно Светогорската духовност, като желана, се насочва към България.
В това осезаемо се усеща голямата грижа и милостиво присъствие на Майката Божия – духовна Майка на всички християни. Нейното присъствие е незабележимо и напълно смирено, така както и в светото Евангелие – цялата слава да бъде за Бога, а Тя - Пресвятата стои настрана незабележима, ненатрапваща се, почти невидима.
Това движение си има своите участници - любители на Света Гора, нейни верни поклонници и деятели, движени от любов и преклонение, духовна ревност и родолюбие, както и Светогорци – човеколюбиви и братолюбиви като представилия се вече пред Господа Дядо Спиридон от скита "Малката света Анна", Дядо Епифаний от скита Милопотамос, а през последните години папа Филип, папа Ефрем и съвсем наскоро гостувалият архимандрит Вартоломей, каноничен игумен на Нови Есфигмен в Карея. Те посещават своите братя християни и монаси от България, носят им знание, опит и присъстват в живота им. Всички в това движение са привлечени, уловени и запленени от духовната красота на Света Гора.
В резултат на това, например, се построяват два манастира – Църногорската света обител се възстановява, а нейният скит "Св. Пантелеймон" е новопостроен. В тези две свети обители, а може би и в други, се пренася духовна, иконописна, храмостроителна, монашеска и богослужебна светогорска традиция. Правят се бдения с певци от Гърция, Сърбия – светогорски възпитаници и ученици и така обстановката и бденията заприличват все повече на светогорски. Сякаш късче от Света Гора се пренася в България. Сякаш се приготвя една Светогорска трапеза – духовна светогорска трапеза, на която сядат мнозина поканени – деца и ученици, майки и възрастни благочестиви жени, които са благоговеели пред Света Гора, но никога не са помисляли, че ще се докоснат до нея. А ето сега сядат на Светогорска духовна трапеза – с храм, служби, песнопения, Причастие, получават Света Гора и Самият Христос – Небесният Хляб.
А зад всичко това стои присъствието на Майката Божия, погледнала милостиво към българския народ, благословила благоуханието на Света Гора да стигне и до българската земя, благословила богата духовна трапеза, а самата Тя останала незнайна и незабележима, така както смирено и незабележимо присъства в Евангелието. Но осезаемо присъстваща в сърдечните, изпълнени с благодарност, признателност и почит и преклонение песни и духовни химни на певците.
Размисли на свещеномонаха Василий (Книгоиздател) след празника на светите Безсребреници Козма и Дамян в Църногорската света обител на 1 ноември 2019 г.
Архиерейска света Литургия на храмовия празник - 1 ноември 2018 г. :
137">
