Христос е Месията и няма друг Спасител

Интервю на игумена на Църногорския манастир „Свети Безсребреници Кома и Дамян“ архимандрит Никанор за вестник "Стандарт" в навечерието на Рождество Христово.

 

 

Отец Никанор,  стана традиция в навечерието на Рождество Христово воденото от Вас братство да провежда акция  за организирано кръводаряване. Спазихте ли я и тази година?

 - Преди големите празници всички ставаме по-добри и великодушни, иска ни се да правим добро.  Решението за даряване на кръв е лично право на всеки и е особено ценно, когато е взето с лична убеденост за ползата от него. Кръводаряването е помощ на нуждаещи се в името на живота. Затова и монасите от братството и близки до манастира хора с готовност откликват по този начин в края на 40-дневния пост  да принесат полза не с друго, а тъкмо със спасяването на човешки живот. Този е нашият подарък за раждащия се Христос и това израз на желанието ни Той да се ражда в сърцето на всеки човек.  

А как  точно Църквата празнува рождения ден на Христос? Има ли нещо специално в  богослуженията?

 - Още от първите дни на Христовата Църква великото събитие на въчеловечаването на Бога се е празнувало като голям общ празник както на Христовото Рождество, така и на Неговото Кръщение в река Йордан. Поводът за радост на Църквата е явяването на Бог в плът сред нас, човеците. Неговото Рождество е останало скрито за обществото, докато при  Кръщението Му Неговото Божество е явено на всички израилтяни като Второто Лице на Светата Троица чрез Гласа от Небето и появата на Гълъба. След IV  век празникът на Христовото Рождество се обособява като самостоятелен, но църковната  служба има идентичен ред с тази на Богоявление - отслужва се по един и същи начин. По стародавна традиция  в навечерието на празника християните се събират в храма   на бдение - молитвено бдят, посрещайки събитието, което се чества с празнична света Литургия.  След това става отговяването, т. е. празничната трапеза.  
 
Но защо според Вас Коледа надви Рождество Христово? Хората празнуват на трапези  - веднъж постна и без да са постили преди това, а после и обилна на земни блага и сякаш  забравят, че Христос се е родил в ясла?

- С времето поради исторически обстоятелства редът на празнуване на Рождество Христово се е променил. В условията на чуждо владичество и липса на свещеници,  когато не е имало възможност за отслужване на богослужения, хората започват да празнуват по домовете си и по светски начин. Както комката надвива светото причастие, така и Коледа надвива Рождество Христово. Губи се духовната компонента на празника. Това е обективен процес и днес ние сме призвани да се върнем към корена и богословски да осмисляме т. нар.  традиционни празници. Не бива да противопоставяме нещата и да изпадаме в пуританство. Просто трябва да подредим духовното, душевното и телесното. След като "измъчим" душата  с пост, бдение и молитва, редно е да "помъчим"  и   тялото на празничната трапеза. Но обезателно в този ред.  

Знае се добре  какъв брой  и какви точно постни ясни  трябва да сложат на трапезата на Бъдни вечер, но често се забравя какво точно се  празнува. Кое  е най-важното, което трябва да се знае за празника на Рождество Христово?

- Този празник е тържество на Божията любов и милосърдие. По снизхождение, а не по правда, Бог прие плът, за да ни изкупи от греха и да ни направи участници във вечния   блажен живот. Бог прие човешкото естество с неговите немощи, за да го излекува и да му възвърне изгубения рай. Това е единственото и истинското спасение за човеците. Няма друго спасение нито чрез друг бог, нито чрез друга вяра. Но отново да припомним, че Бог направи това по снизхождение. Ето защо Църквата пее: " Слава на Твоето снизхождение...", а не "Слава на Твоята строгост и непреклонност". Това има пряко  отражение върху начина, по който ние трябва да живеем християнската си вяра. Ако строго осъждаме ближния си "в името на правдата и закона", то ние не постъпваме по божески. А това с броя и вида на ястията  на трапезата на Бъдни вечер има най- малко отношение към празника. Днешният човек е достатъчно информиран и не би трябвало да продължава да робува на бабешки басни.

Когато се ражда Спасителя Иисус  Христос,   небесните сили пеят от небесата: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение".  Какво ни казва  тази песен  вече повече от  2 000 години?


Казва ни, че се е родил Примирителят.  Този, който избави от грехопадението, върна мира между човеците и Бога – помири ни с Небето, а хората направи братя помежду им.  Даде ни Своето учение  на  любов към човека и утвърждаване на неговата свобода.  Бог идва на земята като невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем,   повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци. Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение е: "Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!".  Често забравяме, че  Христос е Този, Който възвести, че няма разлика между расите и националностите, между мъжете и жените, между началниците и подчинените; че всички ние сме Негови чеда. А всичко, каквото каже Христос е догма.

Но все пак  за православните християни по-големият празник си остава Възкресението Христово, нали?

- Краят увенчава началото. С раждането на Христос  Изкупителят се роди за света. Той трябваше  още да проповядва, да основе Църквата. И да пострада за нас на Кръста, извършвайки изкупителната жертва. Да изпрати Своя Дух да пребъдва с Църквата Му до края на вековете. И понеже тъкмо на Кръста бяха победени греха и смъртта,  Църквата несравнимо по-славно тачи празника на празниците Възкресение Христово. Но това не омаловажава Неговото Рождество. Нито някой от другите Господски празници.

Почти пет века преди раждането на Христос старозаветните  пророци предвещават идването на Спасителя като Месия.  Тогава античният свят е бил обхванат от дълбока криза. В много отношения историческите паралели днес очертават сходството и  с  духовните търсения на нашето съвремие. Достигнало ли е човечеството до необходимостта да се роди нов Месия?  

- Времената са лукави. Човек винаги е имал нужда от избавител и Той се е явил, за да го спаси от тежестта на греха, страстите и смъртта. Човешката природа не се е променила.  Това, което е правило хората нещастни по  времето на фараоните, на цезарите и днес не се променило. Проблемът е, че често ние търсим Месията там, където не е и не може да бъде. Това е породило древното езичество и неговите модерни сурогати. Трябва да сме нащрек. Не може да има нито Християнство, нито Църква без Христа, но Христос Разпнатия, който вече се роди и чието Рождество ние се готвим да празнуваме. Всеки друг, който претендира за роля на Месия е наречен от Евангелието крадец и измамник. Такъв е Антихрист. Трябва да се пазим от неговия мамлив глас, като помним, че без православната си вяра и без личната си Голгота не можем да намерим пътя към спасението.

 

Вестник "Стандарт" - бр. 59 - 20-26 декември 2019 г. 

За района
За района
Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир

Тържествен водосвет беше отслужен в Пенкьовския манастир "Св. Петка" на 13 октомври 2019 г. по повод приключил проект по обновление на манастирския конак и двора. С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит  богослужението оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. Със средства, предоставени безвъзмездно чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са напълно обновени монашеска сграда (бившо училище)  с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария и напълно е благоустроен дворът.  Инвестицията възлиза на близо 623 хиляди лева.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън

Тържествена  архиерейска света Литургия преди храмовия празник  на храм "Св. Петка" в  Трън се състоя на 13 октомври 2019 г. (неделя).  С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български богослужението  оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребреници  Козма и Дамян“, духовения  надзорник на Софийска епархия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, иконом Йоан Чикалов -  архиерейски наместник на Трънска духовна околия,  йеромонах Силуан от църногорското  братство, йеромонах Тимотей от манастира "Св.Теодор Стратилат" край с. Балша,  предстоятеля на храма свещеник Михаил Станкович и други дугховници. 

...прочети повече
Освещаване на Радибошкия манастир Освещаване на Радибошкия манастир

На 23 септември, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, бе извършено освещението на ремонтирания Радибошки манастир „Св. Троица“, Радомирска духовна околия.

Освещението извърши Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, архимандрит Евтимий, йеромонах Тимотей, протойерей Александър Стоев, архиерейски наместник на Радомирска духовна околия, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, свещеник Костадин Бошняков и свещеник Костадин Тренев.

...прочети повече