Нямаше преход, а приспособяване, защото нямаше катарзис и покаяние

Неспособни сме да прекрачим миналото – дори Руската църква провъзгласи новомъчениците, а след 30 години нямаме нито един прославен български новомъченик

Залогът за вечен живот се дава тук и сега,  казва пред Faktor.bg игуменът на Гигинския манастир „Св. Козма и Дамян”
  
Интервю на Светослав Пинтев за сайта faktor.bg

- Отче, каква е първата представа, която извикват у Вас  думите „Рождество Христово“?

- Винаги изниква пред очите ми образът на пещерата, Божията майка, на увития в пелени младенец, влъхвите, животните, най-първото нещо е тази прекрасна иконографска сцена, свързвам я с една празнична атмосфера. Предполагам, че така е с всеки – нещо много съкровено, много семейно, нещо много топло между хората. Знаете, често се казва :“Защо сме добри само по Коледа“? Това показва, че наистина се опитваме да бъдем добри около този празник.

- А какви са измеренията им в самия живот, в битието на хората? 

- Нашият живот е свързан със служене на Бога, с приемане на най-различни хора в Светата обител, с техните нужди, най-вече духовни, но и телесни, ние сме свидетели на множество намеси от Бога в техния живот, включително и чудеса от здравословен характер. Някои от тях имаме писмено. Говорим за хора, които са имали изкривени стави, кости, не са могли да стъпват, и които  са прохождали в манастира. Има го това написано и ни е изпратено без да го търсим. Имаше един много интересен случай с един мохамеданин от едно село до Козлодуй, мисля, че беше Софрониево. Той е бил болен от рак на белия дроб и го чакали да умре, безнадеждно било положението. Изпраща зет си да вземе вода от Аязмото. На следващата година, това ни го разказа техен съсед, който също се поболява и сподели: „Този, който беше смъртник, сега язди на кон из селото. А е мюсюлманин.“ Ето едно чудо, разказано ми от човек, който го е видял. Такива са измеренията на Христовото Рождество в нашия живот. 

- Казвате, че духовното усъвършенстване на човек няма край, но как и кога започва то?

- Духовното усъвършенстване на човека започва оттам, откъдето той разчупва оковите на сивото ежедневие, напуска коловоза на живота, който е строго рамкиран - образование, кариера, семейство и т.н. Когато се случи нещо да те „извади“… Много пъти това нещо не е приятно, не е позитивно, и тогава човек се замисля над себе си и мястото си в живота, вижда своите стремежи и желания, своите усещания за справедливост и за добро потъпкани, поругани. Той вижда, че не може да постигне желаното, намира се в безизходица и се пита: „Защо ми се случва това, какъв е смисълът от моето съществуване?“ В такъв един момент, ако човек подходи правилно, т.е. честно към себе си, търсейки истината, откривайки и собствената си вина, непременно ще стигне до Бога, до представата за света, която ни дава православната вяра. Тогава всички въпроси ще намерят своя отговор, а едновременно с това, понеже Господ е казал :“Елате при мен всички отрудени и обременени” и „Аз ще ви успокоя“, човек намира и спокойствие, излиза от тази дупка чрез Божията благодат, посредством неговия живот вече в Църквата, когато се насочи по пътя на духовния живот. И много бързо се излиза от онова тежко положение. Връща се в този човек желанието за живот, желанието за себеусъвършенстване, той намира себе си, започва този стремеж да подражава на живота на светиите, да живее по евангелски и понеже Бог е безкраен в Своето величие, устремяването на човека към Бога също е безкрайно… Това е едно безкрайно позитивно движение, което ние започваме още в този живот. Залогът за вечен живот се дава тук и сега. Затова казваме, че тук сеем, а ще пожънем там. След като минем през вратата на смъртта във вечния живот.

- Може ли да се каже, че такъв човек намира Христос в себе си?

- Аз за това говоря, тъй като Христос, бидейки Богочовек, Син Божий, второто Лице на Светата Троица, казва, че само чрез Него можем да познаем и Отца. Казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца ми“. Чрез Христос и Светия Дух човекът наистина може да познае Бога. Христос, когато се възнася, Го изпраща на Църквата Си и този Дух Свети пребивава с вярващите и ще пребивава до края на света. Именно чрез Него ние познаваме Бога и се доближаваме до Бога. Христос е Примирителят. Затова е толкова радостно Неговото раждане, защото с това започва изпълнението на Божия снизходителен промисъл за нашето спасение. Той ни оставя примера на Своя живот и Своето слово като идеал за всеки един човек, да се уподобява на Бога. В този смисъл можем да кажем, че човек открива Христос в себе си. По-скоро човек се променя по образа на Христа.      

- Обществото ни закръгли 30 години преход наскоро, не трябваше ли да направи свой вътрешен духовен преход, който не стана? А и всеки един трябваше да мине по този път…

- За голяма жалост това, което ние направихме тук и наричаме „преход“ е нещо незавършено, нещо половинчато. И защо е така? Не знам дали това е преход или е добре  да се нарече приспособяване… Защото един преход, „преминаването“ е свързано с някакъв катарзис. За голяма жалост, не мога да кажа, че има голяма разлика и граница между това, което е било и това, което е. Всеки един човек започва промяната в себе си с покаянието, както ни учи свети Йоан Предтеча, когато започва да кръщава с призива: „Покайте се!“. А покаянието идва от размишлението за извършените грешки досега, то изисква един честен анализ на живота. Нашето общество това не го направи. Бяха вършени изключително големи неправди пред Бога и спрямо човеците. Тези, които ги бяха вършили, след това спореха, оправдаваха се, намираха си всякакви извинения и така и не можаха да кажат:“Сгрешихме, простете!“. Злото не беше осъдено от обществото. Тези грехове против Бога и против ближния останаха да тежат на нашата съвест и това обремени целия преход.       

- Но това се случи и със самата Църква? Тези, които са служили не на небесния, но на земни атеистични господари не се покаяха…

- За да бъда малко по-мек в речта си, но и да не крия нищо, както подобава на всеки един монах, ще го кажа така: След 30 години ние нямаме нито един прославен новомъченик, т.е. ние не отдаваме официална църковна почит на нито един от несправедливо осъдените и с жестокост и злоба избити наши събратя, на които ние претендираме да сме духовни наследници. Но дали се явяваме такива, след като не намерихме време и подходящ начин да ги почетем? Говорим за абсолютно безспорни мъченици. Самият факт, че това не е влязло в календарчето, за разлика от други църкви… Дори Руската църква, за която знаем много добре в какво положение се намира, дори тя намери сили и провъзгласи новомъчениците през 2000 година. А ние тук  не успяваме. Това също говори за неспособността ни да прекрачим миналото, все още не сме извървели пътя на своето покаяние за това, което беше.    

- Вашата история е крайно необикновена, тя обиколи света. „Ройтерс“ писа за Вас: „Напуска борсата в Ню Йорк  и се отправя към българския Черногорски манастир, който едно време е използван от комунистите за трудов лагер.“ Съжалявал ли сте някога  за тази стъпка? 

- Не, аз съм работил като финансов анализатор, дилър и брокер за наша инвестиционна компания на NASDAQ. Тази моя стъпка беше продиктувана от това, че почувствах и се отдадох на един призив, който дойде от Бога, защото Бог ми показа нещо по-превъзходно и като ум, и като интелектуална, нравствена дейност, мога да кажа, от финансовия анализ, и това е молитвата, монашеската молитва. Няма да влизам в подробности. Той ми показа нейната важност не само за самия мен, но и за обществото. Когато разбрах, че това не са само красиви приказки, а е един реален и благодатен живот, си казах: много анализатори, много финансисти, а българската Църква е с най-слабото монашество. Така се отзовах на този Божи зов, последвах чувството си за дълг. Затова съм и в България, между другото, не в Света гора, където бях канен преди повече от 20 години. Тук ми е призванието…Въпреки всички трудности се надявам, каквото мога скромно да допринеса за възраждането на монашеството и духовния живот в България - мястото, където съм роден. Отново сме като в новозаветните дни: „Жътвата е много, а работниците са малко“…. Ако в нашия народ има благочестие, ще имаме и материалните блага. Когато нямаме благочестие, ще ги загубим. Нека всеки от нас, българите, да погледне на Север, към Румъния.

- Защо?

- Всички им се смеехме и се подигравахме навремето. Спомням си как, когато бях дете, „ловяхме“ румънска телевизия с пържола на антената. Сега става обратното, защото за 30 години, те имат 30 набора деца, които са изучавали вероучение. Веднага след като застреляха Чаушеску, втория срок на учебна година 89-та-90-та, те въведоха вероучението, като така създадоха нравствени устои и нравствени ориентири, колкото и те да са като нас балканци и да имат същите социални болести. Това нещо се отрази на икономическия растеж, абсолютно е очевидно. Макс Вебер все пак е голям учен. Това, което е говорил за протестантизма, има отношение и към  християнството като цяло. В една по-християнска страна, където има ценности, раждат се деца, човек съзнава своята отговорност пред Бога за делата си, резултатът е икономическо благосъстояние. Една страна като нашата, където това се пренебрегва, не му се отдава внимание, резултатите ги виждаме. Изоставаме и продължаваме да изоставаме.     

- Да ви попитам нещо като финансов анализатор. Много експерти твърдят, че се задава световна икономическа криза. Така ли е?

- В последната година и половина, през която работим заедно с моите събратя от Софийска митрополия по възстановяването на един голям брой манастири в  Пернишка област, от руините се вдигнаха, не съм следил новините от финансовите пазари. По-рано ги следях нещата. Затова не бих искал да се ангажирам с празни думи и „пророчества“, но мога да кажа следното- в основата на етимологията си думата „криза“, от гръцки език, означава „Божи съд“. Когато ние, хората, се самозабравим в алчността си, забравим, че сме предназначени за един друг живот, искаме изцяло да се наслаждаваме на материалните земни блага, Бог понеже е милостив и не иска да погинем невежи, допуска едни такива ситуации, при които  нашето късогледство и алчност довеждат до това да се объркат стопанските процеси и да страдаме. Той не ги предизвиква, допуска ги. Ето, виждаме - без въобще да сме имали една правилна политика, наричана „дясна“ на европейско равнище, камоли за нашите страни, тази, която намалява всевъзможните спънки, които всяка една държава създава пред производителя и му пречи, без да сме отворили широко пазарите, за да може ресурсите да се разпределят по най-ефективен начин… Пълно е с регулации. Сега се говори, че бил остарял моделът на пазара, не работел… Това е поредната пропаганда. На пазара не му е дадена възможност да работи и това е бедата. Колкото и някои да се възхищават на този американски президент, не мога да повярвам, че в XXI век може да се провежда политика на протекционизъм, да се затварят пазари и с това нещо да се парадира, че ще се създаде икономически растеж. Това е невъзможно. На този фон може и да предстои пред нас такова нещо, но не съм анализирал и не мога да го кажа като анализатор.    

За района
За района
Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир

Тържествен водосвет беше отслужен в Пенкьовския манастир "Св. Петка" на 13 октомври 2019 г. по повод приключил проект по обновление на манастирския конак и двора. С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит  богослужението оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. Със средства, предоставени безвъзмездно чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са напълно обновени монашеска сграда (бившо училище)  с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария и напълно е благоустроен дворът.  Инвестицията възлиза на близо 623 хиляди лева.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън

Тържествена  архиерейска света Литургия преди храмовия празник  на храм "Св. Петка" в  Трън се състоя на 13 октомври 2019 г. (неделя).  С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български богослужението  оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребреници  Козма и Дамян“, духовения  надзорник на Софийска епархия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, иконом Йоан Чикалов -  архиерейски наместник на Трънска духовна околия,  йеромонах Силуан от църногорското  братство, йеромонах Тимотей от манастира "Св.Теодор Стратилат" край с. Балша,  предстоятеля на храма свещеник Михаил Станкович и други дугховници. 

...прочети повече
Освещаване на Радибошкия манастир Освещаване на Радибошкия манастир

На 23 септември, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, бе извършено освещението на ремонтирания Радибошки манастир „Св. Троица“, Радомирска духовна околия.

Освещението извърши Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, архимандрит Евтимий, йеромонах Тимотей, протойерей Александър Стоев, архиерейски наместник на Радомирска духовна околия, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, свещеник Костадин Бошняков и свещеник Костадин Тренев.

...прочети повече