Нямаше преход, а приспособяване, защото нямаше катарзис и покаяние

Неспособни сме да прекрачим миналото – дори Руската църква провъзгласи новомъчениците, а след 30 години нямаме нито един прославен български новомъченик

Залогът за вечен живот се дава тук и сега,  казва пред Faktor.bg игуменът на Гигинския манастир „Св. Козма и Дамян”
  
Интервю на Светослав Пинтев за сайта faktor.bg

- Отче, каква е първата представа, която извикват у Вас  думите „Рождество Христово“?

- Винаги изниква пред очите ми образът на пещерата, Божията майка, на увития в пелени младенец, влъхвите, животните, най-първото нещо е тази прекрасна иконографска сцена, свързвам я с една празнична атмосфера. Предполагам, че така е с всеки – нещо много съкровено, много семейно, нещо много топло между хората. Знаете, често се казва :“Защо сме добри само по Коледа“? Това показва, че наистина се опитваме да бъдем добри около този празник.

- А какви са измеренията им в самия живот, в битието на хората? 

- Нашият живот е свързан със служене на Бога, с приемане на най-различни хора в Светата обител, с техните нужди, най-вече духовни, но и телесни, ние сме свидетели на множество намеси от Бога в техния живот, включително и чудеса от здравословен характер. Някои от тях имаме писмено. Говорим за хора, които са имали изкривени стави, кости, не са могли да стъпват, и които  са прохождали в манастира. Има го това написано и ни е изпратено без да го търсим. Имаше един много интересен случай с един мохамеданин от едно село до Козлодуй, мисля, че беше Софрониево. Той е бил болен от рак на белия дроб и го чакали да умре, безнадеждно било положението. Изпраща зет си да вземе вода от Аязмото. На следващата година, това ни го разказа техен съсед, който също се поболява и сподели: „Този, който беше смъртник, сега язди на кон из селото. А е мюсюлманин.“ Ето едно чудо, разказано ми от човек, който го е видял. Такива са измеренията на Христовото Рождество в нашия живот. 

- Казвате, че духовното усъвършенстване на човек няма край, но как и кога започва то?

- Духовното усъвършенстване на човека започва оттам, откъдето той разчупва оковите на сивото ежедневие, напуска коловоза на живота, който е строго рамкиран - образование, кариера, семейство и т.н. Когато се случи нещо да те „извади“… Много пъти това нещо не е приятно, не е позитивно, и тогава човек се замисля над себе си и мястото си в живота, вижда своите стремежи и желания, своите усещания за справедливост и за добро потъпкани, поругани. Той вижда, че не може да постигне желаното, намира се в безизходица и се пита: „Защо ми се случва това, какъв е смисълът от моето съществуване?“ В такъв един момент, ако човек подходи правилно, т.е. честно към себе си, търсейки истината, откривайки и собствената си вина, непременно ще стигне до Бога, до представата за света, която ни дава православната вяра. Тогава всички въпроси ще намерят своя отговор, а едновременно с това, понеже Господ е казал :“Елате при мен всички отрудени и обременени” и „Аз ще ви успокоя“, човек намира и спокойствие, излиза от тази дупка чрез Божията благодат, посредством неговия живот вече в Църквата, когато се насочи по пътя на духовния живот. И много бързо се излиза от онова тежко положение. Връща се в този човек желанието за живот, желанието за себеусъвършенстване, той намира себе си, започва този стремеж да подражава на живота на светиите, да живее по евангелски и понеже Бог е безкраен в Своето величие, устремяването на човека към Бога също е безкрайно… Това е едно безкрайно позитивно движение, което ние започваме още в този живот. Залогът за вечен живот се дава тук и сега. Затова казваме, че тук сеем, а ще пожънем там. След като минем през вратата на смъртта във вечния живот.

- Може ли да се каже, че такъв човек намира Христос в себе си?

- Аз за това говоря, тъй като Христос, бидейки Богочовек, Син Божий, второто Лице на Светата Троица, казва, че само чрез Него можем да познаем и Отца. Казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца ми“. Чрез Христос и Светия Дух човекът наистина може да познае Бога. Христос, когато се възнася, Го изпраща на Църквата Си и този Дух Свети пребивава с вярващите и ще пребивава до края на света. Именно чрез Него ние познаваме Бога и се доближаваме до Бога. Христос е Примирителят. Затова е толкова радостно Неговото раждане, защото с това започва изпълнението на Божия снизходителен промисъл за нашето спасение. Той ни оставя примера на Своя живот и Своето слово като идеал за всеки един човек, да се уподобява на Бога. В този смисъл можем да кажем, че човек открива Христос в себе си. По-скоро човек се променя по образа на Христа.      

- Обществото ни закръгли 30 години преход наскоро, не трябваше ли да направи свой вътрешен духовен преход, който не стана? А и всеки един трябваше да мине по този път…

- За голяма жалост това, което ние направихме тук и наричаме „преход“ е нещо незавършено, нещо половинчато. И защо е така? Не знам дали това е преход или е добре  да се нарече приспособяване… Защото един преход, „преминаването“ е свързано с някакъв катарзис. За голяма жалост, не мога да кажа, че има голяма разлика и граница между това, което е било и това, което е. Всеки един човек започва промяната в себе си с покаянието, както ни учи свети Йоан Предтеча, когато започва да кръщава с призива: „Покайте се!“. А покаянието идва от размишлението за извършените грешки досега, то изисква един честен анализ на живота. Нашето общество това не го направи. Бяха вършени изключително големи неправди пред Бога и спрямо човеците. Тези, които ги бяха вършили, след това спореха, оправдаваха се, намираха си всякакви извинения и така и не можаха да кажат:“Сгрешихме, простете!“. Злото не беше осъдено от обществото. Тези грехове против Бога и против ближния останаха да тежат на нашата съвест и това обремени целия преход.       

- Но това се случи и със самата Църква? Тези, които са служили не на небесния, но на земни атеистични господари не се покаяха…

- За да бъда малко по-мек в речта си, но и да не крия нищо, както подобава на всеки един монах, ще го кажа така: След 30 години ние нямаме нито един прославен новомъченик, т.е. ние не отдаваме официална църковна почит на нито един от несправедливо осъдените и с жестокост и злоба избити наши събратя, на които ние претендираме да сме духовни наследници. Но дали се явяваме такива, след като не намерихме време и подходящ начин да ги почетем? Говорим за абсолютно безспорни мъченици. Самият факт, че това не е влязло в календарчето, за разлика от други църкви… Дори Руската църква, за която знаем много добре в какво положение се намира, дори тя намери сили и провъзгласи новомъчениците през 2000 година. А ние тук  не успяваме. Това също говори за неспособността ни да прекрачим миналото, все още не сме извървели пътя на своето покаяние за това, което беше.    

- Вашата история е крайно необикновена, тя обиколи света. „Ройтерс“ писа за Вас: „Напуска борсата в Ню Йорк  и се отправя към българския Черногорски манастир, който едно време е използван от комунистите за трудов лагер.“ Съжалявал ли сте някога  за тази стъпка? 

- Не, аз съм работил като финансов анализатор, дилър и брокер за наша инвестиционна компания на NASDAQ. Тази моя стъпка беше продиктувана от това, че почувствах и се отдадох на един призив, който дойде от Бога, защото Бог ми показа нещо по-превъзходно и като ум, и като интелектуална, нравствена дейност, мога да кажа, от финансовия анализ, и това е молитвата, монашеската молитва. Няма да влизам в подробности. Той ми показа нейната важност не само за самия мен, но и за обществото. Когато разбрах, че това не са само красиви приказки, а е един реален и благодатен живот, си казах: много анализатори, много финансисти, а българската Църква е с най-слабото монашество. Така се отзовах на този Божи зов, последвах чувството си за дълг. Затова съм и в България, между другото, не в Света гора, където бях канен преди повече от 20 години. Тук ми е призванието…Въпреки всички трудности се надявам, каквото мога скромно да допринеса за възраждането на монашеството и духовния живот в България - мястото, където съм роден. Отново сме като в новозаветните дни: „Жътвата е много, а работниците са малко“…. Ако в нашия народ има благочестие, ще имаме и материалните блага. Когато нямаме благочестие, ще ги загубим. Нека всеки от нас, българите, да погледне на Север, към Румъния.

- Защо?

- Всички им се смеехме и се подигравахме навремето. Спомням си как, когато бях дете, „ловяхме“ румънска телевизия с пържола на антената. Сега става обратното, защото за 30 години, те имат 30 набора деца, които са изучавали вероучение. Веднага след като застреляха Чаушеску, втория срок на учебна година 89-та-90-та, те въведоха вероучението, като така създадоха нравствени устои и нравствени ориентири, колкото и те да са като нас балканци и да имат същите социални болести. Това нещо се отрази на икономическия растеж, абсолютно е очевидно. Макс Вебер все пак е голям учен. Това, което е говорил за протестантизма, има отношение и към  християнството като цяло. В една по-християнска страна, където има ценности, раждат се деца, човек съзнава своята отговорност пред Бога за делата си, резултатът е икономическо благосъстояние. Една страна като нашата, където това се пренебрегва, не му се отдава внимание, резултатите ги виждаме. Изоставаме и продължаваме да изоставаме.     

- Да ви попитам нещо като финансов анализатор. Много експерти твърдят, че се задава световна икономическа криза. Така ли е?

- В последната година и половина, през която работим заедно с моите събратя от Софийска митрополия по възстановяването на един голям брой манастири в  Пернишка област, от руините се вдигнаха, не съм следил новините от финансовите пазари. По-рано ги следях нещата. Затова не бих искал да се ангажирам с празни думи и „пророчества“, но мога да кажа следното- в основата на етимологията си думата „криза“, от гръцки език, означава „Божи съд“. Когато ние, хората, се самозабравим в алчността си, забравим, че сме предназначени за един друг живот, искаме изцяло да се наслаждаваме на материалните земни блага, Бог понеже е милостив и не иска да погинем невежи, допуска едни такива ситуации, при които  нашето късогледство и алчност довеждат до това да се объркат стопанските процеси и да страдаме. Той не ги предизвиква, допуска ги. Ето, виждаме - без въобще да сме имали една правилна политика, наричана „дясна“ на европейско равнище, камоли за нашите страни, тази, която намалява всевъзможните спънки, които всяка една държава създава пред производителя и му пречи, без да сме отворили широко пазарите, за да може ресурсите да се разпределят по най-ефективен начин… Пълно е с регулации. Сега се говори, че бил остарял моделът на пазара, не работел… Това е поредната пропаганда. На пазара не му е дадена възможност да работи и това е бедата. Колкото и някои да се възхищават на този американски президент, не мога да повярвам, че в XXI век може да се провежда политика на протекционизъм, да се затварят пазари и с това нещо да се парадира, че ще се създаде икономически растеж. Това е невъзможно. На този фон може и да предстои пред нас такова нещо, но не съм анализирал и не мога да го кажа като анализатор.    

За района
За района
Архиерейска св. Литургия в Леворечкия манастир Архиерейска св. Литургия в Леворечкия манастир

На   7 март  2021 г - Неделя Месопустна  и Неделя на Страшния съд  в Леворечкия манастир  "Св. 40 мъченици Севастийски", община Трън,  с архиерейска литургия беше отбелязан храмовият празник. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит богослужението бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.  

Светите 40 Севастийски мъченици се почитат от Църквата на 9 март, но поради утвърдена традиция на този ден епископ Поликарп  винаги да  служи  архиерейска литургия на храмов празник в Сапарева баня, в манастира трънското село Лева река празникът беше в неделния ден.

...прочети повече
Водосвет в Билинския манастир Водосвет в Билинския манастир

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит на 25 февруари 2021 г. в Билинския манастир "Св. Архангел Михаил" (община Брезник) Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит отслужи  тържествен водосвет. Поводът е  приключен проект за обновяване на манастирския храм и благоустрояване на дворното пространство около него.   С преосвещения епископ съслужиха игуменът на Църногорската света обител архимандрит Никанор,  архимандрит Боян и йеромонах Спиридон от църногорското братство, протойерей Константин Стойчев – и. д. игумен на Билинския манастир, йеродякон Вартоломей. 

...прочети повече
На Сретение Господне в Земен На Сретение Господне в Земен

На 2 февруари Православната църквата почита празника Сретение Господне.

По този повод в храм „Св. Йоан Богослов“, гр. Земен, Радомирска духовна околия, бе отслужена Архиерейска света Литургия.

...прочети повече