Интервю на Анула Христова със светогорския йеромонах Филип Микраянанит, публикувано в Църковен вестник бр. 22 от 16-30 ноември 2019 г. О. Филип беше гост на Църногорската света обител в началото на месец ноември 2019 г. В залата на Софийската света митрополия той изнесе беседа за новите светогорски светии.
- За нас е голяма радост да сте тук сред нас, в България. Посещавали ли сте страната ни преди и какъв е конкретният повод да сте днес в София?
- За първи път дойдох в България миналата година по покана на отец Никанор за празника на свети Силуан Атонски. Тогава отслужихме всенощно бдение в манастира „Свети безсребърници Козма и Дамян”. И сега е второто ми посещение във вашата страна.
Ще споделя, че в продължение на дълги години казвах: „Ходим в Америка, Русия, Индия и къде ли не, а не сме ходили в България, която ни е съседна страна”. И да ви кажа правичката, това ме притесняваше, толкова пъти да съм ходил в Москва, а в София да идвам за първи път. Отец Никанор редовно посещава Света Гора и се познаваме, затова и днес съм тук.
- Бихте ли споделили къде сте израснал и как взехте решението да се посветите на монашеското служение?
- Роден съм в красивия Навпактос, Южна Гърция, през 1956 г. Вчера точно отпразнувах рождения си ден тук при вас, в София, което много ме радва. И както често съм споделял, имам усещането, че съм роден в църквата. От малко дете ходя в нея. Носех там просфората на майка ми. (В Гърция съществува традицията просфората за св. Литургия да се носи в храма не само от свещенството, както е при нас, а от енориашите, затова тя е в изобилие в края на богослужбата, бел. прев.) Имам още двама братя, но аз съм най-малкият и това бе моето семейно задължение. Така и свикнах, още от малък да съм винаги в църквата.
После, разбира се, последваха неделните училища при енорийския ни свещеник. В Навпактос има един красив манастир „Св. Преображение Господне”, в който е духовният ми отец Спиридон Логотетис – игумен на манастира. Когато завърших гимназия, той ни заведе на екскурзия из Метеорите и Света Гора.
Та когато отидохме на екскурзия в Света Гора, толкова ми хареса. Бяха пасхални дни, дните на Светлата седмица… Много ми хареса музиката и агиографията. А аз в родния си град взимах уроци по музика и иконопис и ми се искаше да усвоя нещо повече.
Така че, щом завърших гимназия, отидох веднага в Света Гора. Срещнах там обаче един старец – геронд Ефрем, който сега беше възгласен от Вселенската патриаршия за светец. Та той ми каза така: „Ти ще останеш тук. Няма да се върнеш обратно в света. Ще останеш в едно манастирче - „Света Анна”. И аз го послушах. И оттогава - 1974 г. - съм там. Така в деня на окупацията на Кипър аз отидох при Томаитите. (Така се нарича братството при келията на стареца Тома в скита „Малката света Анна” – бел. прев.)
Там всички бяха много добри хора – и старецът Тома, който се упокои на 86 години, и отец Киприан… Те от малки бяха там. Томаитите се занимавахме с музика и с ръчния занаят на среброто. Правехме всякакви сребърни изделия за църквата - кандила, кадилници, св. потири, обков на икони. И сме единствените на Света Гора, които се занимават с това. А чрез музиката, с която се занимавахме, псалмопеехме по всички манастири на Света Гора. Също и в Америка, в Русия.
- В какви случаи излизате от Света Гора?
- Когато ни поканят някъде. Например в Санкт Петербург за фестивала на Църковната музика. В продължение на 10 години от 1 юли ние сме там – откриваме фестивала.
- Кои други страни сте посещавали?
- Америка, Германия, в Калкута, Индия, направихме църква. Тоест били сме на църковни мисии.
- Има ли нужда днес от монашество? Понеже мнозина казват: днес времената са други, може да се подвизаваш и вътре в света, като мирянин.
- Според мен днес това вече не се мисли. Някога, по време на Просвещението в Европа, хора като Адамантис Кораис казваха, че вече няма нужда от манастири. В Гърция, когато се възкачи на трона двадесетгодишният цар Отон, бяха съборени 500 манастира. Това бе през 1830 г. Днес спокойно мога да кажа, че монашеството е една модерна идея. Строят се манастири и в Русия, и в Германия. Във всеки случай монашеството е нервната система на Църковното тяло. За да заработи една ръка, са ѝ нужни нерви.
Велики хора, светци, казват, че кой колко е православен, си личи от връзката му с монашеството. Свети Юстин Попович, сърбин, казва: „Не обичаш ли монашеството, ти не си православен”. Както е казано в Евангелието: „Мария, ти избра добрата част”. Тоест едно само е нужно. И това едно са молитвите на монасите. Свети Антоний казва: „Вселената укрепяват молитвите към Теб, Отче!” Тоест молитвите на подвижника. Но когато се наложи да помогне на св. Атанасий във връзка с Арий, той слезе (от пустинническото си място) заради християните.
Монашеската молитва е основен елемент в Църквата. Трябва и двете да вървят ръка за ръка – монашеството със свещенството, с епископата. Пък и много е модерно днес (смее се). Света Гора днес всеки ден посреща по 800 човека.
- Кое е основното за монашеството?
- Има три основни обета – за целомъдрие, нестяжение, послушание. Но основният и съществен елемент са молитвите. Затова и монашеството е наречено Всетайнство. Тоест то се основава на молитвите.
- Трябва ли монахът да беседва с хората извън манастира, да поддържа контакт с миряни от света?
- Първо на първо, чрез молитвата той се моли на Бога за тях, без въобще да говори с някого. Монахът е винаги молещият се за онези, които никога не се молят. Освен това винаги, през всички епохи, е имало монаси, които са имали непосредствен контакт с народа. Като свети Антоний, свети Пимен, Мойсей Етиопец, тях множество народ ги е посещавал. Свети Василий е един монах, но ето че е направил Василиадата. Има и монаси, които са любители на исихията – това са молещите се. Но има и монаси, които имат разположение за непосредствен контакт с хората. Например аз съм един от тези общителни монаси и се радвам на съвременните средства за комуникация и информация, на телевизията, на документалистиката. Ето написал съм и две-три книги именно за хората в света, а не за себе си.
- А и самият вярващ народ прибягва към монасите, за да ги чуе, да получи съвет…
- Да, наистина, когато говорим в някой от големите градове като Солун и Атина салонът се изпълва със слушатели, когато монах говори. При монаха и псалмопеенето, и беседата има някаква друга сладост, някаква друга мелодичност. Затова и свети Паисий накрая, когато беше в Света Гора, го посещаваше множество народ, хиляди човеци. Защото освен свещенството на епископите и презвитерите, съществува и духовно свещенство, което може да го има и у монаха, и дори у мирянина. Та и вие (има предвид миряните) носите в себе си свещенството, след като можете да вземете едно дете, което е в смъртна опасност, и да го кръстите с т. нар. въздушно кръщение. Така че освен познатото ни свещенство има и духовно свещенство, за което народът притежава сетиво и успява да го усети. Защото през всички епохи е имало и немалко човеци, които просто се правят на светци. А в наши дни геронд Порфирий, геронд Паисий, папа-Ефрем са били много посещавани. Защо? Защото добрите хора са открили у тях нещо по-друго.
- Вие какво мислите за тези новопровъзгласени светци на Православната църква (имат се предвид Йосиф Исихаст, Ефрем и Даниил Катунакиотски и Йероним Симонопетритски, по-подробно виж ЦВ, бр. 20, 2019 г.)?
- Корифеят сред тях е Даниил. Той бе в наше съседство (на Света Гора). Аз може би съм единственият, който от толкова много години говори за него. А папа-Ефрем познавах отблизо, както и геронд Софроний, който години бе в Есекс. Мисля, че с този акт Вселенската патриаршия дава едно послание за трудното време, в което живеем, че и в наше време има святи хора. Това е едно много хубаво послание – че светците не са само в книгите.
- Послание, което носи радост и укрепваща надежда.
- Да. Тази година се навършват 90 години от успението на стареца Даниил Симонопетритски. И трябва да се чуе за този достоен свят човек.
- Вие сте писал за него в книгата си „Светогорски патерик”. На колко езика вече е издадена и кои са Вашите други книги?
- Има едно много добро нейно издание на руски език, по-добро и от оригинала, понеже в Русия специално се потрудиха. Светогорските старци я четат и са съгласни с нея. Защото в наше време много лъжи се изговарят, много преувеличения се правят. Това е хубавото на тази книга – че в нея няма преувеличения, а са предадени случки и факти, които сам съм видял, а не съм чул от някой. Друга моя книга е за разликата между католицизма и православието. Повод за нея станаха посещенията ми в Германия. Там хората все питаха: „Защо сме разделени християните?” И се наложи да напиша някои неща: коя е причината за филиоквето, какво е безбрачие на клирика и т. нат. А следваща моя книга е „Светогорска мъдрост”, където има много хубави примери за казаното от старците. А то е много съществено, носи в себе си мъдрост.
- Какво ще пожелаете на българския народ?
- Мисля, че Българската църква поставя едно ново начало в своя път, след всички изминали събития на атеистичното време и тя трябва да запази своята простота, тази съществуваща в нея семейна атмосфера - между патриарха, епископите и свещениците. Тя да не става твърде систематична, да не се оватиканява, да не се превръща в организация. Организацията убива посланието. Акривията на типиците - как да стоим, как да се движим, как да застанем, цялата тази формалност – всичко това е хубаво, но си остава само облицовка. Като черупката при орехите: тя удържа всичко вътре, но същественото е вътре в него, то е сърцевината му. Това, което виждам у вас, видях и в Йерусалимската, която си е едно братство (Божигробското) и в Грузия, в Грузинската църква, където патриархът с епископите са като приятели, като родни братя. С други думи, пожелавам България да запази този простичък и братски дух, който има, и то преди всичко клирът да го запази. Защото ние, клирът, повлияваме и на народа. Когато народът вижда свещенството да отхранва любов помежду си, с отношение към народа не властническо, а литургично, в служение на народа, тогава народът обиква свещенството. И сега е прекрасен момент българският народ да обикне своите клирици – патриарха, епископите, свещениците. И е много хубаво клириците да посещават Света Гора, да виждат, да попиват тамошното братско отношение, защото ние там, светогорците, живеем като едно братство, като семейство помежду си.
- Бихте ли тогава обобщили, какъв пример дава Света Гора на света, кое е различното, с което тя се отличава ?
- Свети Йоан Лествичник казва: „Светлина (в света) на монасите са ангелите, а на миряните - монасите”. Тоест примерът, който дава Света Гора е молитвата, молитвените последования, бденията. Това е една общност – монашеска държава, която продължава да живее вече хиляда години без никакво оръжие.
И е прекрасно, че вашата столица носи името на Премъдростта Божия. Защото Премъдростта е Божия енергия (сила, действие) и вие празнувате именно Божествените действия. И това име София – Премъдрост Божия, те приканва да влизаш в диалог. В диалог на истината, в Духа на Истината. Полезно е да съществуват проблеми, защото пораждат диалог, а с диалога се прогонват духовете на заблудата, на изкушението. Тук някога се е провел онзи Събор, на който е бил свети Атанасий, отстоявайки в диалог догмата на Светата Троица. Диалогът е хубаво нещо, стига разбира се да има някакъв смисъл.
София, 4 ноември 2019 г.
Софийска света митрополия
Интервюто взе: Анула Христова
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.