След Тодорова събота е Неделя Православна

Особено за християните е времето преди най-големия  християнски празник Възкресение Христово - Пасха. В дните на т. нар. Света Четиридесетница вярващите  се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно празника на празниците.  Това е най-важният период от църковната година, а  Великден е центърът на всички празници на Църквата. Великият пост  е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна. Истинският пост е придружен с усърдие в молитвата, искрено покаяние за собствените грехове  и опрощение прегрешенията на другите. Затова неделята преди поста, наречена Сиропустна е определена за ден на всеопрощение. Всяка следваща неделя от Великия пост също има специално значение и символика, но и съботният ден от първата седмица на Великия пост е  посветена на значимо събитие.  Църквата е отредила  този ден за почит към св. Теодор Тирон. Някъде на Тодоровден му викат Тодорица или Тудорица, другаде е и Конски Великден заради особеното отношение към конете на този ден.
Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.
В тоя ден - събота на Първа великопостна седмица,  се празнува чудото  с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик  Т е о д о р  Т и р о н. Станало така, че след Констанция, син на Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиян. Той отстъпил от християнската вяра и се обърнал към старото езичество. Често устройвал тържествени езически жертвоприношения и по различни начини се стараел да  уязви вярващите християни, които по времето на неговото управление не били никак малко. Така, знаейки, че първата великопостна седмица християните пазят строг пост, за да ги подиграе, оскверни и вкара в съблазън, заповядал на цариградския управител да бъдат поръсени с кръв от езически жертвени животни всички неща за ядене, които се продавали  на пазара.
Св. великомъченик Теодор обаче се явил на сън на цариградския архиепископ Евдоксий и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже храните, които се продават там са поръсени с кръв от идолски жертви. Поръчай на ония, които нямат храна у себе си, да направят коливо, т.е. да сварят пшеница с мед!” Архиепископът изпълнил поръчението на Христовия мъченик и цялата тая седмица християните в Цариград се хранили само с варено жито и мед. В спомен на тоя случай светата Църква е въвела обичая – в събота на Първа великопостна седмица да се вари коливо и да се чества паметта на св. Теодор. Този благочестив обичай се е запазил и до днес.
Св. великомъченик Теодор Тирон бил млад войник в малоазийския град Амасия по времето на римския император Максимиан. Тогава християните били жестоко гонени и измъчвани заради вярата им в Господ Иисус. Когато началникът на полка, в който служил Теодор, узнал, че той е християнин, накарал го да принесе жертва на идолите, но Теодор решително отказал, заявявайки открито, че той изповядва вярата в Христа. Изпълнен от свещена ревност една нощ Теодор запалил един езически храм. Бил обаче забелязан от един езичник, който донесъл за случая на местния градоначалник. Теодор бил хванат и изправен на съд.  Без страх той признал вината си. Бил хвърлен в тъмница и подложен на глад и най-различни мъчения. Но Христовият мъченик пеел в килията си и прославял Господа. Като чули пението, стражарите надзърнали през малкото прозорче и за голямо свое учудване видели, че Теодор не е сам, а бил заобиколен от много други юноши в бели дрехи,  които заедно с него пеели. Обадили на управителя за това. Той веднага дошъл и като чул дружното пение, помислил, че при Теодор са дошли християните. Какво било обаче учудването му, когато видял, че печатът на вратата, която по нареждане на самия управител била заключена и запечатана, стои неповреден.
Управителят видял, че всички мъчения и убеждавания са безполезни и затова издал  присъда Теодор да бъде предаден на смърт чрез изгаряне.  Присъдата била  изпълнена веднага. Теодор се прекръстил и мъжествено влязъл в запалената клада и с молитва и славословия на уста предал Богу дух. Благочестива християнка на име Евсевия взела честните останки на св. Мъченик и ги погребала в гр. Евхаит.
В народния календар Тодорица се отбелязва и с  почитане на конете, правят се надбягвания – кушии. Според народните традиции при изгрев слънце мъжете сплитали опашките и гривите на конете, украсявали ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждали на водопой. Жените правели обредни пити и ги раздавали помежду си, а  давали от тях и на конете. Задължително било приготвянето на коливо -  жито с мед, което носели за благословение в храма.
Веселието на този ден е  кушията. Победителят в това конно състезание получавал награда. За  коня имало  обикновено нова юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещали радушно и поели  коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
Тази година на много места кушиите ще бъдат отменени като превантивна мярка срещу върлуващия опасен грип и коронавирус.
В неделния ден обаче Църквата ще спази традицията за Тържество на Православието.  Първата неделя от Великия пост е в памет на възстановяването на почитта към светите икони. Със смъртта на последния император-иконоборец Теофил било сложен край на тази голяма ерес в християнския Изток. Съпругата на Теофил св. царица Теодора, заедно със св. патриарх Методий незабавно възстановили иконопочитанието, потвърдено още на Седмия Вселенски събор.  В големите  храмове в края на светата Литургията се извършва молебен по специално последование  в средата на храма пред иконите на Спасителя и Божията Майка. Свещенослужителите молят Господа за утвърждаване във вярата на православните християни и обръщането в истинския път на всички, отстъпили от Църквата. После дяконът чете Символът на вярата и произнася анатема, т.е. обявява отделянето от Църквата на всички, които се осмеляват да изменят истините на православната вяра, и "вечна памет" на всички загинали защитници на вярата, а "на многая лета" - на живите. На много места се правят литии с различни икони. 

 

Източник: standartnews.com

За района
За района
Храмов празник в Леворечкия манастир Храмов празник в Леворечкия манастир

С архиерейска вечерня  на 8 март 2020 г.  и  празнична света Литургия  на другия ден беше отбелязан храмовият празник на манастира "Свети четиридесет мъченици" в трънското село Лева река. Празничните богослужения бяха под знака на 1 700-годишнината от мъченическия подвиг на 40-те римски войници, отстояли вярата си след тежки мъчения през 320 г. в гр. Севастия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит тържествената  архиерейска вечерня с петохлебие  възглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

...прочети повече
Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир

Тържествен водосвет беше отслужен в Пенкьовския манастир "Св. Петка" на 13 октомври 2019 г. по повод приключил проект по обновление на манастирския конак и двора. С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит  богослужението оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. Със средства, предоставени безвъзмездно чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са напълно обновени монашеска сграда (бившо училище)  с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария и напълно е благоустроен дворът.  Инвестицията възлиза на близо 623 хиляди лева.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън

Тържествена  архиерейска света Литургия преди храмовия празник  на храм "Св. Петка" в  Трън се състоя на 13 октомври 2019 г. (неделя).  С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български богослужението  оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребреници  Козма и Дамян“, духовения  надзорник на Софийска епархия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, иконом Йоан Чикалов -  архиерейски наместник на Трънска духовна околия,  йеромонах Силуан от църногорското  братство, йеромонах Тимотей от манастира "Св.Теодор Стратилат" край с. Балша,  предстоятеля на храма свещеник Михаил Станкович и други дугховници. 

...прочети повече