„Пазете се да се не изтребите един други“

В дните на Велик пост, заради духовния подвиг, изкушенията между вярващите са големи. Винаги е било така. Когато човек се старае да бъде в труд пред Бога, дяволът го напада и всячески се стреми да го отклони от това му спасително дело. Поради това, в дните на пост, молитва, бдение и самовглъбяване, той се стреми да ни провали.

Ние знаем това и сме подготвени, но много често омотани в странични дела, забравяме, не това, че дяволът ще ни изкушава, а това, че трябва да му се опълчим, за да избяга от нас: „опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас“. (Иаков 4:7)

Забравяме да бъдем Божии чеда, да сме последователи и изпълнители на Неговия закон и вола. Забравяме да сме апостолски следовници. Забравяме да подражаваме на Светите Отци и да се ползваме от благия пример на светците, които така любезно и високо почитаме и празнуваме. Забравяме да сме човеци.

Споделяме тези мисли, защото в дни като тези, в които се намираме, човешката злоба се увеличи и надмина дори и бездуховните хора. Любовта не съществува, човеколюбието отпадна и се шири духовната неадекватност.

Господ Иисус Христос казва: „възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма“. (Марк 12:30,31)

Ето, това е водещото в нашето духовно, социално и религиозно съществуване. Няма друг подход. Всичко друго е баламосване и издирване да нагодим Свещеното Писание и Свещеното Предание според нашето настроение, търсене, отношение и богословие.

Свети апостол Павел споделя Христовите думи на Галатяни: „Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си“, но и добавя: „Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други“. (Галатяни 5:14,15)

Вярата в Бога изисква промяна на нашето „аз“ и поставянето ни на мястото на другия. Да променим себе си, та от лоши, да станем добри, от егоисти, да се научим да споделяме, от отмъстителни, любвеобилни…

Това Евангелско разбиране и отношение трябва да се наблюдава сред християните, и то да се попива и от останалите човеците, та Христовата проповед да намери благодатна почва и даде своите плодове.

За жалост масовото поведение е ненормално. Всеки хули всеки. Всеки осъжда другия. Всеки злослови. Всеки обвинява. Всеки подбужда към омраза. Всеки петни брата си. Всеки се оправдава за всичко. Всеки мрази и ненавижда. Всеки желае злото на по-високо стъпилия от него. Всеки пише срещу всеки. Всеки разкрива голотата на ближния си. Всеки се има за повече от другия…

И всичко това заради неразбиране на Писанието и липса на всякаква отговорност, човещина, снизхождение и покорност в нормалната йерархия, която Бог е определил за всяко същество, за да знае своето място, да върши своята работа и да прославя Твореца със своето послушание. Всичко това е заради носенето на името „християнин“ формално.

Бог е дал на всеки различни дарби. Ние всички имаме различни дарби. Поради това различие, не можем да бъдем всички едно и също нещо, както и да вършим всички едно и също. Всеки в своето звание да бъде отговорен и да възпълва празнотата на другия със своя талант, както е изрекъл ап. Павел: „И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на драго сърце“. (Римляни 12:6-8)

В момента всеки е заел мястото на другия и хем своята работа не върши, хем и неговата не върви. От всичко това излиза, че ние се ядем и изтребваме и дяволът се възползва от нас и успешно върши своето дело, като всявайки раздор отдалечава всички ни от Господа Иисуса Христа и спасението на душите ни.

Нашето предпочитание пред раздорите, оплюванията и разногласията да бъде мирът продиктуван от: „Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почит един към други; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри; не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци“. (Римляни 12:9–17)

И накрая, разбира се: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“. (Римляни 12:18)

Много често желанието ни за мъст е голямо и отмъщавайки вземаме Божието отмъщение на себе си. Присвояваме си Божиите правомощия, но е редно да знаем: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ"“. (Римляни 12:19)

Приятели, нашите дела във всеки един момент от нашия живот, апостолът казва какви да са и те са: „И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро“. (Римляни 12:20,21)

Това е отговорът срещу всеки, които по една или друга причина воюва срещу своя ближен, изхождайки от своята злоба и коравосърдечие. Колкото и да е прав човек, постъпвайки по зъл начин към своя брат, той губи своята правота, а печели онзи, срещу когото е повдигната омраза и раздор и той е не е отвърнал със зло.

Защото: „които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“. (Йоан 5:29)

Завършвайки, ще кажем, че снизхождението с цел поправяне и добър пример е благодат, която ни показва, че знаем думите: „Никой от свързаните с плътски желания и наслади не е достоен да пристъпи или да се приближи, или да ти служи, Царю на славата, защото да се служи на Тебе е велико и страшно и за самите небесни сили“. (Из св. Лит. на св. Йоан Златоуст), както и: „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“. (Матей 7:12)

По-точен отговор от този няма. Щом искаме и желаем да имаме насреща си добро, нека правим добро, щом искаме да бъдем с Христос, нека вървим по Неговите стъпки и да действаме по Неговия начин, винаги с любов и никога с хула.

Ако искаме да сме добри, трябва да имаме добри плодове: „Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове“. (Матей 7:17)

В такива моменти не бива човек да се оправдава, а да наведе главата си и да се смири и да знае, че борбата му е срещу поднебесните сили на мрака, а не срещу хората, които имат нужда да видят добрия пример и да се отвърнат от греховете си.

Нашето общество няма нужда от раздори и крамоли между църковниците-вярващите, а има потребност да види Христовата любов и действия въплътени в живота на църквата. Да види народът грижата и стремежа на цялото христолюбиво общество по Бога и неговите заповеди.

Разбира се, тази духовна свобода не бива да ни разпуска: „Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму“. (Галатяни 5:13)

И така: „пазете се да се не изтребите един други“.

 

 

Източник: Епископ Поликарп

За района
За района
Храмов празник в Леворечкия манастир Храмов празник в Леворечкия манастир

С архиерейска вечерня  на 8 март 2020 г.  и  празнична света Литургия  на другия ден беше отбелязан храмовият празник на манастира "Свети четиридесет мъченици" в трънското село Лева река. Празничните богослужения бяха под знака на 1 700-годишнината от мъченическия подвиг на 40-те римски войници, отстояли вярата си след тежки мъчения през 320 г. в гр. Севастия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит тържествената  архиерейска вечерня с петохлебие  възглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

...прочети повече
Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир

Тържествен водосвет беше отслужен в Пенкьовския манастир "Св. Петка" на 13 октомври 2019 г. по повод приключил проект по обновление на манастирския конак и двора. С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит  богослужението оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. Със средства, предоставени безвъзмездно чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са напълно обновени монашеска сграда (бившо училище)  с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария и напълно е благоустроен дворът.  Инвестицията възлиза на близо 623 хиляди лева.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън

Тържествена  архиерейска света Литургия преди храмовия празник  на храм "Св. Петка" в  Трън се състоя на 13 октомври 2019 г. (неделя).  С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български богослужението  оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребреници  Козма и Дамян“, духовения  надзорник на Софийска епархия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, иконом Йоан Чикалов -  архиерейски наместник на Трънска духовна околия,  йеромонах Силуан от църногорското  братство, йеромонах Тимотей от манастира "Св.Теодор Стратилат" край с. Балша,  предстоятеля на храма свещеник Михаил Станкович и други дугховници. 

...прочети повече