Храмов празник в Леворечкия манастир

С архиерейска вечерня  на 8 март 2020 г.  и  празнична света Литургия  на другия ден беше отбелязан храмовият празник на манастира "Свети четиридесет мъченици" в трънското село Лева река. Празничните богослужения бяха под знака на 1 700-годишнината от мъченическия подвиг на 40-те римски войници, отстояли вярата си след тежки мъчения през 320 г. в гр. Севастия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит тържествената  архиерейска вечерня с петохлебие  възглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
В богослужението участваха  игумент  на Църногорската света обител архимандрит Никанор, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, протойерей Константин Стойчев, и.д. игумен на светата обител и свещеник Костадин Тренев.
Клиросното пение бе изпълнено от архимандрит Евтимий, свещенослужител при столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ и г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска света митрополия.
Молитвено участие в празничното последование взеха монаси,  монахини  и послушници от близките манастири и  благочестиви християни от село Лева река и от Перник.
След вечернята епископ Поликарп се обърна към богомолците с благо слово, в което говорейки за вярата, надеждата и любовта на Христовите страдалци, подтикна присъстващите да им подражават и чрез тези три основни евангелски добродетели да възрастват в благочестие, благодат и да спасяват душите си.
Епископ Поликарп поздрави всички присъстващи от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и им пожела спокоен, благодатен и мирен празник.
За всички присъстващи на празника на Леворечката света обител от братството бе предоставена празнична вечеря.

Празничната света Литургия на другия ден беше възглавена от свещеномонах Василий. С него съслужи протойерей Констанстин Стойчев. 

Леворечкият манастир "Свети четиридесет  мъченици" се намира  в Еловишка планина,  на около километър на север от село Лева река, община Трън.

Местно предание разказва, че манастирът е основан по заръка на  българския цар Петър Делян още в първите години  на XI век.  В селото живеел  стотникът Богдан, който загубил зрението си в битка. На връщане от спечелено сражение царят дошъл да го види. При срещата им Богдан прогледнал, а цар Петър Делян го прегърнал, забил копието в земята и поръчал на това място да се направи  манастир  в памет на светите Четиридесет севастийски мъченици.

Специалисти смятат, че манастирът е основан през  XV-XVI в. През  XIX в. е претърпял чувствителни изменения.  Надпис, издълбан на северната стена до певника, сочи, че  манастирската църква е обновявана през 1850 г.  Летописи свидетелстват, че от 1847 г. към манастира е съществувало и училище, което преди това се помещавало в една от къщите в селото. По-късно новата пристройка  е рухнала и  старата част на църквата останала открита на запад.  В двора около храма и сега се намират едри квадри от някогашната сграда.

В миналото манастирът се радвал на голяма популярност в района, но постепенно запада. Десетилетия църквата  беше единствената следа за съществувалия край нея манастирски комплекс. През 70-те години на XX в. храмът е обявен за паметник на културата с национално значение. Тогава е направена консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова.  Въз основа на канонични и стилови белези стенописите в храма се отнасят  най-късно към XVII в.  Те заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис, принадлежат към голямата българска югозападна школа и са изпълнени в смесена техника. Живописният слой е нанесен върху кална основа. През есента на 2009 г. е правен частичен ремонт.
 
Благодарение на европейско финансиране, осигурено чрез  Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), манастирът е възроден. Напълно е възстановен манастирският  конак. Благоустроен е дворът. Храмът е укрепен и обновен отвътре.  В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена  са инвестирани  над  644 000 лева.

Храмовият празник на манастира е на 9 март, когато православната Църква отдава почит на 40  римски войници от арменската  военна част  в  Севастия  (сега гр. Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради  своята вяра в Христа през 320 г.   по време на гоненията срещу християните на император Лициний. Първото сведение за  тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. Севастийските войни  били поканени  да се отрекат от своя Бог, но като отказали,   били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял  на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая  - изгорени на клада, за да не може да бъдат погребани. През  436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

Повече снимки, видео и подробности може да се видят ТУК.