През септември 2019 г. един от игумените на 20-те управляващи манастири на Света гора беше на посещение в България и възглави празничното бдение в чест на преп. Силуан Атонски в Църногорския манастир, Софийска епархия. Значимостта на това събитие може да се оцени лесно като се отворят новинарските архиви и се види кога за последен път е имало такова съслужение. Гостът имаше среща с българския Патриарх Неофит и представи своята първа книга - сборник с проповеди, издадена на български език.
Става дума за негово високопреподобие архимандрит Вартоломей, игумен на свещената царска, патриаршеска и ставропигиална обител Есфигмен. В една немалка част от вярващите българи обаче възникна недоумение, защото в техните представи игумен на Есфигменския манастир е отец Методий.
Каква е причината манастирът Есфигмен наглед да има двама игумени?
Във вече далечната 1971 г. в знак на протест срещу прекалено либералната, нарушаваща определени канонически норми междуконфесионална политика на Вселенския патриарх Атинагор дузина светогорски манастири спират да споменават името му на отреденото за това място в богослужебните последования. Вероятно светогорските отци са имали достатъчно основание да прибягнат към такъв ход, защото още по-смели и направо скандални от делата на този патриарх са неговите изказвания. Той е инициатор на т.нар. „вдигане на анатемите“ между Рим и Константинопол, без този въпрос да е съборно обсъден и без да има достатъчно догматически основания.
Това неестествено положение продължава до 1974 г., когато успокоени от значително по-умерените действия на новия Вселенски патриарх Димитрий, почти всички светогорски манастири започват отново да възнасят името му по време на богослуженията. С едно-единствено изключение - манастирът Есфигмен. Там започнали да се събират по-ревностните и непримирими монаси от другите манастири (най-вече от Симонопетра) и от цялата Света гора. Впоследствие манастирът се сближава с гръцките разколници-старостилци и постепенно влиза в църковно общение с тях.
До 1998 г. игумен на Есфигмен е архимандрит Евтимий, който се отличава със своите качества на християнин и духовник и е много уважаван от светогорската общност. По негово време монасите от Есфигмен не парадират със своята позиция, не подстрекават вярващите към фанатизъм и не отправят предизвикателства към каноничните църковни власти на Атон - Кинотиса и Вселенската патриаршия. Съответно светогорци отвръщат с толерантност и търпение, изчаквайки есфигменци сами да стигнат до извода, че позицията, която са заели, е крайна и духовно безплодна. И тези толерантност и търпение не са празни думи.
Работата е там, че според чл.105 от гръцката конституция Атонския полуостров е самоуправляваща се монашеска република със свой Устав, който има законна и обвързваща сила над всички живеещи на полуострова.
Съгласно този Устав поведение като това на есфигменските монаси не е допустимо. И тук една подробност. Съгласно Устава на Света гора св. Кинотис издава решения, чието изпълнение се осъществява от органите на гръцката държава. А по времето, когато манастирът Есфигмен отказва да се подчини на общото решение на светогорци да възобновят поменаването на Вселенския Патриарх, самата Света гора е прекъснала връзките с гръцката държава, тъй като не признава легитимността на управляващата тогава военна хунта. В тези условия е немислимо да се търси помощта на гръцката държава. А след като „черните полковници“ падат от власт, има твърде много неща за решаване и на никого не му е до проблема с Есфигмен. И както бе споменато вече, св.Кинотис предпочита да проявява търпение и снизхождение.
Нещата се променят рязко след смъртта на архимандрит Евтимий, според чието завещание игуменството се поема от йеромонах Методий, ръкоположен от схизматици. Новият игумен поема курс към активна, предизвикателна и безцеремонна пропаганда на крайния зилотизъм и фанатизъм. Есфигменските монаси стигат до там, че обявяват всички тайнства, извършвани от Вселенската патриаршия и Еладската архиепископия, за безблагодатни и недействителни, като настояват идващите при тях поклонници да приемат повторно кръщение. Препоръчват им, ако съпругите им откажат такова да се прави над децата, да се стига до развод. Това предизвиква сериозен скандал в гръцкото общество и светогорската общност е принудена да предприеме мерки.
През 2002 г., след задълбочено изучаване на есфигменския въпрос, св.Кинотис и Вселенската патриаршия съвместно излизат с решение, според което обитаващите този манастир са разколници. А съгласно Устава на Света гора такива нямат право да пребивават на Атонския полуостров.
Въпросът е предаден за изпълнение към гръцките държавни власти, които решават разколниците да бъдат въдворени извън Света гора. Отец Методий и неговото братство обжалват по съдебен път това решение, като заявяват, че безусловно ще се подчинят и доброволно ще освободят манастира, ако то бъде потвърдено от съда. Светогорската общност отново проявява търпение и приема въдворяването на схизматиците извън полуострова да бъде отложено до окончателното произнасяне на съда.
Междувременно, докато текат съдебната процедура и обжалванията, отец Методий започва в спешен порядък да продава манастирските имоти извън Атон на свои приближени и на подставени лица, които на свой ред ги препродават и т.н., така че развалянето на тези сделки да стане почти невъзможно. Тъй като в негови ръце е цялата манастирска документация и архив, за светогорската управа се оказва невъзможно да проследи мащаба на тези злоупотреби. Само един пример. Владените от един малък атински манастир - метох на Есфигмен, 138 на брой поземлени имота в околностите на гръцката столица, се оказват до един продадени, преминали през няколко купувачи, застроени и жилищата също продадени на млади многодетни семейства. Съдът е признал всички тези сделки за нищожни, но по етични съображения това имущество се оказва завинаги загубено за Есфигмен.
През 2005 г. Върховният съд на Гърция се произнася окончателно, че решението на Кинотиса, Вселенската патриаршия и гръцката държава е правилно и законосъобразно и разколниците трябва да напуснат Света гора. Изненадващо, противно на дотогавашните си твърдения, отец Методий заявява, че решението на някакъв си светски съд не го касае и той няма да се съобрази с него. Тогава излъганата светогорска управа на основание Устава на Света гора пристъпва към утвърждаване на нов, законен и каноничен игумен на манастира Есфигмен.
Трябва да се има предвид, че съгласно Устава на Света гора всеки един нов игумен трябва: (а) да бъде избран от братството, (б) да бъде утвърден от св.Кинотис и (в) да бъде интронизиран на специална церемония лично от игумена на Великата Лавра.
Отец Методий не отговаря на нито едно от тези законови и канонични изисквания, тъй като, както спомнехме вече, той става игумен по завещание, а не по избор на братството.
През 2005 г. с послушанието да поеме задълженията на каноничен есфигменски игумен е натоварен старецът на карейската келия "Благовещение на Пресвета Богородица" архимандрит Хризостом (Кацулиерис). Това действие на свегогорската управа не е нещо ново и нечувано, тъй като съществува практика в светогорски манастири със застаряло и немощно братство, неспособно да се грижи за обителта си, да бъдат изпращани отвън нови игумени с техните братства. Такъв е случаят с Дохиар, Ксенофонот, Ватопед, Ксиропотам, Каракал, Филотей, Костамонит и др.
Това щеше да стане и с "нашия" Зографски манастир, ако българската Църква и българската държава не бяха успели да вземат навреме адекватни мерки.
Каноничното есфигменско братство, което някои неправилно наричат "новият Есфигмен" (защото няма „нов“ и „стар" Есфигмен, а има каноничен Есфигмен и разколници), обитава представителството (конака) на манастира в Карея. Част от сградата обаче все още остава в ръцете на разколниците, които са я занемарили до такава степен, че на посетителите разделената на две постройка навява асоциации със Северна и Южна Корея. Само един поглед към нея е достатъчен, за да разберем колко точно е това сравнение.
През 2013 г. архимандрит Хризостом се упокоява в Господа и на негово място е избран, утвърден и интронизиран новият игумен на св. обител архимандрит Вартоломей (Газетас). За съжаление поради конюнктурни политически съображения и до ден-днешен гръцката държава отлага да изпълни задълженията си и да въдвори разколниците извън Света гора. Вселенската патриаршия не престава да напомня и да изисква братството на манастира да поеме грижите и стопанисването на манастирския комплекс, който се намира в североизточния край на полуострова.
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.