Може ли Св.Причастие да бъде преносител на болести и зарази?

"Тялото и Кръвта Христови ни даряват вечен, а не временен живот! Те  наистина са "Хлябът на Живота", но на вечния живот след Възкресението, а не аспирин и антибиотик!" Това се казва в  интервю на архимандрит Никанор за сайта на двама млади богослови.

 

 

Много е важно когато подхождаме към богословски въпроси да вникваме в същността на поставената тема и да разсъждаваме трезво.
Може ли Св.Причастие да бъде преносител на болести и зарази?
Преди да си отговорим на този въпрос, следва да се запитаме какво е св.Причастие? Това са Самото Христово Тяло и Самата Христова Кръв, приемани от вярващите под формата на хляб и вино. Хлябът и виното са веществото на св.Тайнство.
Христовите Тяло и Кръв не могат да бъдат източник на зарази и болести. Те не могат да бъдат източник на никакво зло за човека. Те проникват във всеки наш член, осветяват цялото ни тяло и дух, прогонват греха, изцеряват нанесените от него рани и ни възраждат за вечен и блажен живот, като ни превръщат в "нова твар в Христа". Те ни даруват Царството Небесно и затова в момента на причастяването свещеникът казва: "за опрощаване на греховете и за вечен живот".
Това обаче не може да се каже за веществото на св.Тайнство. То е изложено на стихиите на света: непотребени и оставени виното вкисва, а хлябът мухлясва.
Нима Христовата Кръв е вкиснала? Нима плътта има свойството да мухлясва?
Отваряйки Учителното упътване, поместено в края на Служебника, можем да видим, че там се дават ясни указания какво трябва да направи свещеникът, ако случайно в св.потир попадне отровно насекомо. Тоест подразбира се, че веществото на Св.Причастие може да стане отровно вследствие попадането на насекомото в него. Нима Христовата Кръв да би била отровна? Или Неговото Пречисто Тяло? Не, но при претворяването на хляба и виното, те запазват и своите материални характеристики - както писахме по-горе, подложени са на химични процеси. Именно чрез веществото на св.Тайнство може да се пренасят отрови, болести и зарази.
Тук е много важно да се направи разграничение между Дарът Божий и неговото вещество, въпреки, че след освещаването те са неразделими. Когато не се внимава за това се допуска възможност за спекулации и смесване на понятията. Ако беше вярно тълкуването, че св.Причастие премахва болестите и дава вечен плътски живот, защо тогава няма поне един християнин от I век, който да е жив и днес? Някой светия, да кажем, който не се е причастявал недостойно за свое осъждане.
Поначало дори веществото на Св.Причастие трудно може да стане източник на заразяване. "Контактните зони" са причастната лъжичка и кърпата. Св.Дарове може да бъдат замърсени с болестотворни микроорганизми само ако свещеникът е заразоносител - при преломяването на Тялото и при отпиването от св.Потир. Няма църковно свидетелство, че Тялото и Кръвта Христови по някакъв начин унищожават микроорганизмите. Напротив, има църковна традиция на особен начин на причастяване на заразно болните.
Нещо повече, ако Св.Причастие унищожаваше вирусите и бактериите в момента на причастяването, защо то не ги унищожава когато попадне в организма на вярващия и посредством кръвоносната система достигне до всяка негова клетка? От върлуващия коронавирус в световен мащаб починаха десетки и може би стотици православни свещенослужители - патриарси, митрополити, свещеници, дякони, монаси и монахини. Всички те са се причастили на болничния одър. Защо св.Причастие не премахна заразата и те не се излекуваха?
Затова, защото Тялото и Кръвта Христови ни даряват вечен, а не временен живот! Те са наистина "Хлябът на Живота", но на вечния живот след Възкресението, а не аспирин и антибиотик!
Разбира се, има и многобройни случаи на телесни изцерения в резултат на приемане на св.Причастие. Ние не ги отричаме, напротив, потвърждаваме ги и насърчаваме вярващите колкото може по-често да приемат св.Христови Тайни. Но тези факти на чудеса по никакъв начин не отричат изказаните по-горе истини. Чудото затова е чудо, защото не е всекидневие.
● Смятам, че не всичко, което излиза от името на многоуважавания от мен Ловчавски митрополит, всъщност отразява неговото собствено мнение. Казано по светски той е "голям началник" и има да се грижи за много неща, затова е нормално да е обграден от помощници, сътрудници и съветници. Някои от тях обаче нямат нужната богословска подготовка и именно те подвеждат хората. Помним в началото на пандемията с какъв триумфализъм те обявяваха храмовете за "зона, свободна от Ковид19". Тогава в България имаше много малко заразени и болни, а в редовете на БПЦ - единици. Но дойде есента и един буквално взрив на разпространението на болестта, при който десетки свещеници, вкл. някои митрополити, легнаха болни. Други починаха. И тези "триумфатори" свиха гузно уши. Сега отново се опитват да разпространяват псевдонаучни твърдения, въпреки очевидните факти.
Трябва да бъдем наясно, че богословието и позитивната наука имат съвсем различен предмет на изследване. Абсурдно е богослови, като напр. проф.Целенгидис от университета в Солун, да се правят на микробиолози и инфекционисти. Как се развиват и се разпространяват заразите ще ни каже науката, а не богословието! Противното означава като във времената на Инквизицията да нахлуем в полето на науката и чрез мъчения (а днес - чрез психологически шантаж) да накараме учените да признаят, че Земята е плоска!
● В излязлото на фб-страницата на Ловчанска митрополия обръщение действително се съдържа тезата, че заразилите се и починали от Ковид19 клирици са приемали св.Причастие недостойно, за свое осъждане. Така се обяснява липсата на предполаганото антибиотично действие на Христовите Тайни в организма на заразените с Ковид19. Това утвърждаване, разбира се, е неприемливо заради неговата елементарност и тенденциозност. Ето, сръбският патриарх Ириней и черногорският митрополит Амфилохий, въпреки, че се бяха причастявали, починаха вследствие на зараза с Ковид19. Според логиката на нашите опоненти те са се причастили недостойно и за свое осъждане. Да, но народът ги изпрати като светци!
Изказани уж да възвеличат Христовите Тайни, такива твърдения всъщност ги профанизират и опошлявят. Да се търсят подобни "признаци" за добродетелност е вид шаманизъм и това отново има своя аналог в средните векове, когато в определени случаи невинността на някого е проверявана чрез поставянето на горящ въглен в шепата му. "Ако е невинен, Бог няма да допусне да се изгори". Това е вид изкушаване на Бога, търсене на личба. Подобен начин на мислене не е православен, не е християнски!
P.S. Позволявам си да добавя днешен коментар от стената на един събрат:
Омръзна ми да обяснявам, че Църквата не "отключва късмета" , не "чисти чакри", не "разпръсква лоша енергия" , не "разваля магии", сега вече опашка от изповядващи се ще има, че им е слаб имунитета и се чустват отпаднали.
Цялото  интервю може да се види  в сайта doxologiainfonews.com ТУК:
За района
За района
Беседки от Гигинци до Църногорския манастир приканват за пешеходен туризъм Беседки от Гигинци до Църногорския манастир приканват за пешеходен туризъм

Първите беседки по пътя към Църногорския манастир “Свети Свети Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци вече са факт. Те са изградени наскоро и се намират край автомобилния път за светата обител, предаде репортер на Zapadno.com.

...прочети повече
Тържествено бе обновен манастирът Тържествено бе обновен манастирът

На 12 юли с благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит бе извършено обновление на  манастира „Св. Николай Мирликийски“, който се намира над селата Ребро и Кривонос, Трънска духовна околия.

Чинът на обновление и последвалата св. Литургия бяха възглавени от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, протойерей Константин Стойчев, и. д. игумен на обновяващия се манастир, протойерей Костадин Тренев и трима дякони - йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп и дякон Спас Рангелов.

...прочети повече
Храмов празник в Леворечкия манастир Храмов празник в Леворечкия манастир

С архиерейска вечерня  на 8 март 2020 г.  и  празнична света Литургия  на другия ден беше отбелязан храмовият празник на манастира "Свети четиридесет мъченици" в трънското село Лева река. Празничните богослужения бяха под знака на 1 700-годишнината от мъченическия подвиг на 40-те римски войници, отстояли вярата си след тежки мъчения през 320 г. в гр. Севастия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит тържествената  архиерейска вечерня с петохлебие  възглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

...прочети повече