Може ли Св.Причастие да бъде преносител на болести и зарази?
"Тялото и Кръвта Христови ни даряват вечен, а не временен живот! Те наистина са "Хлябът на Живота", но на вечния живот след Възкресението, а не аспирин и антибиотик!" Това се казва в интервю на архимандрит Никанор за сайта на двама млади богослови.
Много е важно когато подхождаме към богословски въпроси да вникваме в същността на поставената тема и да разсъждаваме трезво.
Може ли Св.Причастие да бъде преносител на болести и зарази?
Преди да си отговорим на този въпрос, следва да се запитаме какво е св.Причастие? Това са Самото Христово Тяло и Самата Христова Кръв, приемани от вярващите под формата на хляб и вино. Хлябът и виното са веществото на св.Тайнство.
Христовите Тяло и Кръв не могат да бъдат източник на зарази и болести. Те не могат да бъдат източник на никакво зло за човека. Те проникват във всеки наш член, осветяват цялото ни тяло и дух, прогонват греха, изцеряват нанесените от него рани и ни възраждат за вечен и блажен живот, като ни превръщат в "нова твар в Христа". Те ни даруват Царството Небесно и затова в момента на причастяването свещеникът казва: "за опрощаване на греховете и за вечен живот".
Това обаче не може да се каже за веществото на св.Тайнство. То е изложено на стихиите на света: непотребени и оставени виното вкисва, а хлябът мухлясва.
Нима Христовата Кръв е вкиснала? Нима плътта има свойството да мухлясва?
Отваряйки Учителното упътване, поместено в края на Служебника, можем да видим, че там се дават ясни указания какво трябва да направи свещеникът, ако случайно в св.потир попадне отровно насекомо. Тоест подразбира се, че веществото на Св.Причастие може да стане отровно вследствие попадането на насекомото в него. Нима Христовата Кръв да би била отровна? Или Неговото Пречисто Тяло? Не, но при претворяването на хляба и виното, те запазват и своите материални характеристики - както писахме по-горе, подложени са на химични процеси. Именно чрез веществото на св.Тайнство може да се пренасят отрови, болести и зарази.
Тук е много важно да се направи разграничение между Дарът Божий и неговото вещество, въпреки, че след освещаването те са неразделими. Когато не се внимава за това се допуска възможност за спекулации и смесване на понятията. Ако беше вярно тълкуването, че св.Причастие премахва болестите и дава вечен плътски живот, защо тогава няма поне един християнин от I век, който да е жив и днес? Някой светия, да кажем, който не се е причастявал недостойно за свое осъждане.
Поначало дори веществото на Св.Причастие трудно може да стане източник на заразяване. "Контактните зони" са причастната лъжичка и кърпата. Св.Дарове може да бъдат замърсени с болестотворни микроорганизми само ако свещеникът е заразоносител - при преломяването на Тялото и при отпиването от св.Потир. Няма църковно свидетелство, че Тялото и Кръвта Христови по някакъв начин унищожават микроорганизмите. Напротив, има църковна традиция на особен начин на причастяване на заразно болните.
Нещо повече, ако Св.Причастие унищожаваше вирусите и бактериите в момента на причастяването, защо то не ги унищожава когато попадне в организма на вярващия и посредством кръвоносната система достигне до всяка негова клетка? От върлуващия коронавирус в световен мащаб починаха десетки и може би стотици православни свещенослужители - патриарси, митрополити, свещеници, дякони, монаси и монахини. Всички те са се причастили на болничния одър. Защо св.Причастие не премахна заразата и те не се излекуваха?
Затова, защото Тялото и Кръвта Христови ни даряват вечен, а не временен живот! Те са наистина "Хлябът на Живота", но на вечния живот след Възкресението, а не аспирин и антибиотик!
Разбира се, има и многобройни случаи на телесни изцерения в резултат на приемане на св.Причастие. Ние не ги отричаме, напротив, потвърждаваме ги и насърчаваме вярващите колкото може по-често да приемат св.Христови Тайни. Но тези факти на чудеса по никакъв начин не отричат изказаните по-горе истини. Чудото затова е чудо, защото не е всекидневие.
● Смятам, че не всичко, което излиза от името на многоуважавания от мен Ловчавски митрополит, всъщност отразява неговото собствено мнение. Казано по светски той е "голям началник" и има да се грижи за много неща, затова е нормално да е обграден от помощници, сътрудници и съветници. Някои от тях обаче нямат нужната богословска подготовка и именно те подвеждат хората. Помним в началото на пандемията с какъв триумфализъм те обявяваха храмовете за "зона, свободна от Ковид19". Тогава в България имаше много малко заразени и болни, а в редовете на БПЦ - единици. Но дойде есента и един буквално взрив на разпространението на болестта, при който десетки свещеници, вкл. някои митрополити, легнаха болни. Други починаха. И тези "триумфатори" свиха гузно уши. Сега отново се опитват да разпространяват псевдонаучни твърдения, въпреки очевидните факти.
Трябва да бъдем наясно, че богословието и позитивната наука имат съвсем различен предмет на изследване. Абсурдно е богослови, като напр. проф.Целенгидис от университета в Солун, да се правят на микробиолози и инфекционисти. Как се развиват и се разпространяват заразите ще ни каже науката, а не богословието! Противното означава като във времената на Инквизицията да нахлуем в полето на науката и чрез мъчения (а днес - чрез психологически шантаж) да накараме учените да признаят, че Земята е плоска!
● В излязлото на фб-страницата на Ловчанска митрополия обръщение действително се съдържа тезата, че заразилите се и починали от Ковид19 клирици са приемали св.Причастие недостойно, за свое осъждане. Така се обяснява липсата на предполаганото антибиотично действие на Христовите Тайни в организма на заразените с Ковид19. Това утвърждаване, разбира се, е неприемливо заради неговата елементарност и тенденциозност. Ето, сръбският патриарх Ириней и черногорският митрополит Амфилохий, въпреки, че се бяха причастявали, починаха вследствие на зараза с Ковид19. Според логиката на нашите опоненти те са се причастили недостойно и за свое осъждане. Да, но народът ги изпрати като светци!
Изказани уж да възвеличат Христовите Тайни, такива твърдения всъщност ги профанизират и опошлявят. Да се търсят подобни "признаци" за добродетелност е вид шаманизъм и това отново има своя аналог в средните векове, когато в определени случаи невинността на някого е проверявана чрез поставянето на горящ въглен в шепата му. "Ако е невинен, Бог няма да допусне да се изгори". Това е вид изкушаване на Бога, търсене на личба. Подобен начин на мислене не е православен, не е християнски!
P.S. Позволявам си да добавя днешен коментар от стената на един събрат:
Омръзна ми да обяснявам, че Църквата не "отключва късмета" , не "чисти чакри", не "разпръсква лоша енергия" , не "разваля магии", сега вече опашка от изповядващи се ще има, че им е слаб имунитета и се чустват отпаднали.
Цялото интервю може да се види в сайта doxologiainfonews.com ТУК:
