Архимандрит Никанор: Ако имаме чисти души, Бог ще направи чудо и ще имаме достойни народни водачи и политици

-  Отче, през март  отказахте да подпишете отворено писмо на ред високопоставени духовници, публикувано после и на сайта на Светия Синод. В него  се говореше са „освободителен поход“ на Червената армия към Берлин през 1945 г. и с основание възнегодувахте. Как си обяснявате такава странна визия у Божите служители към режима, избил десетки хиляди свещенослужители само в СССР? Някои автори говорят за 140 000…

-  Отказах по съвест да подпиша текст, в който фигурираха исторически митове и легенди, петнящи чистотата на православното предание. Още повече, че тези неистини бяха отдавна опровергани от водещите руски богослови и изследователи на църковния живот. Все още ми е трудно да направя разлика между култа към св. Матрона Московска и почитанието към петричката врачка у нас. Ако беше живяла в Русия, "житието" на баба Ванга също щеше да бъде "вчесано и оправено", така че да се приема безкритично от вярващите. От друга страна, макар и косвено, в предложения ми за подписване текст се усещаше тенденция за омаловажаване на престъпния характер на комунистическия режим. Но у нас има приет специален закон, който ясно и недвусмислено нарича нещата със собствените им имена.

-  Говорихте тогава за „мирчоспасовци, газдовци, горановци, които са в Ада при Сталин“, за „стотиците хиляди пречупени съдби у нас и като резултат живеем в този кошмар, който е днес България“. Има ли духовен път за излизане от този кошмар, защото политически очевидно няма?

- Говорих за това, че никой злодей, който в този живот не се разкае, няма да избегне Божието наказание. В книгата Откровение се говори за душите на праведните, които искат пред Божия престол да се въздаде отплата на мъчителите и убийците. И това ще стане. Жалкото е, че тези хора не желаят да получат от Бога прошка, а той несъмнено ще им я даде, ако я поискат. Както отделния човек, така и цялото общество би могло да има много по-добро състояние, начин на живот, ако познава и уважава Бога и се старае да се вслушва в това, което Той е казал. Когато обществото се очисти от масово възприетите погрешни разбирания, когато възприеме и държи на евангелските понятия за "добро" и "зло" и оценява обществените деятели спрямо тях, а не по други критерии, тогава Бог ще направи чудо и ще имаме достойни народни водачи и политици. От нас зависи. Ако имаме чисти души, няма да има място за мръсни политически игри.

-  Чел съм изследвания на сериозни руски историци, че Сталин оказва силен натиск върху Цариградската патриаршия да свали схизмата и да признае автокефалията на Българската православна църква, после да й върне и патриаршесксото достойнство, за да я използва той, заедно с подменената РПЦ, за политическите си цели. Това не слага ли отпечатък върху Църквата ни и днес, върху самия й съвременен модел?

 - Това, което сте чели, е вярно, но процесът е по-сложен. На практика още в 1870 г. спорът е породен не толкова от въпроса дали българите заслужаваме автокефалия, а в какви географски граници да ни бъде дадена тя. Тоест не е напълно коректен утвърдилият се исторически наратив, че Вселенската патриаршия е изконен враг на българщината. Към времето на прогласяване на Екзархията "мегали идеята" вече е претърпяла своя крах и във Фенер са се примирили с възкръсването на българското историческо битие. Патриаршията е била готова да даде автокефалията, но в по-тесни териториални граници, отколкото българите сме искали. В крайна сметка се стига до разрив, но опитите да се намери решение на проблема не престават до самия момент на вдигане на схизмата. На практика не само намесата на Сталин, но и обективните обстоятелства - окончателният крах на българската национална идея, способства компромисът най-сетне да бъде намерен и да се премахне 73-годишното разделение. Разбира се, Сталин е предвидил да инструментализира новопризнатата БПЦ точно както го е направил с възстановената от него Московска патриаршия. Не е тайна влиянието, което Руската църква има върху българското православие, и то се обяснява далеч не само с общото ни културно наследство. 

-  От друга страна,  сещам се за онази монета с лика на император Тиберий, пред която Спасителя казва: „Божието-Богу, кесаревото- кесарю“… 

- Сътрудничеството между държавата и църквата е и неизбежно, и желателно. Това са двата най-големи обществени института у нас. Въпросът е нещата да бъдат балансирани, така че църквата никога да не губи своята мисия и ролята си на нравствен коректив, като същевременно не се намесва в чужди за нея сфери - като например медицината, и се съобразява с това, че модерната държава има свое виждане за изграждането на обществените отношения. Всячески трябва да се избягва конфликтът с модерното общество. Неговите грешки следва да се посочват по подходящ, пастирски и доброжелателен начин. С търпение и любов. Друго не помага.

-  Преминахме всички през една много тежка година,  която сякаш преобърна света наопаки. Но  какви измерения има тя в духовен план. Ще се обърнат ли човеците към Вярата или още повече ще се отвърнат от нея?

- Ще имаме една "некомерсиална Коледа". Пандемията ни даде уникалната възможност да отпразнуваме Христовото Рождество изцяло в семейна обстановка, сред близките си. Това е една неповторима възможност да се потопим в онази атмосфера, която е царяла в душите и на трапезата на нашите предци: едно изживяване на тайнството на Боговъплъщението чрез живо човешко общуване в дух на любов и съпричастие. Съзнанието ни ще бъде много по-отворено за духовните послания, които Църквата ще отправи в тези тържествени дни. Ето как външното нещастие, несгодите на карантината, ще ни донесат истинска духовна полза. Ще се научим да ценим настоящето, мигът на общуването с Бога и с близките. Миг, който ни принадлежи - в контраст с неясното бъдеще и безвъзвратно загубеното минало.

-  COVID-19 какво промени във Вашия живот, какво видяхте и научихте покрай него? 

 -  COVID-19 ме увери още един път в немощта и несъвършенството на човешката природа и в нуждата винаги да се намираме под закрилата на Божието всемогъщество и покрова на Неговата Майка. Това е нещо, за което многократно се молим по време на богослужението, но на фона на ставащото около нас думите на молитвата придобиват друго значение.

-  Промени ли пандемията нещо в Българската православна църква като цяло? Даде ли тя достатъчно за изцелението на душите ни по време на пандемия, изпълни ли пастирския си дълг?

-  Аз мисля, че всички видяхме и оценихме това, което стана в предрождественските дни, когато свещеници от Софийска епархия масово посетиха болни от COVID-19 и други болести, като ги помазаха с осветен елей и им казаха думи на духовно утешение и надежда. Аз също имах възможност да се включа в тази дякония, като си признавам, че в началото бях доста скептичен и дори писах на владиката, че тая работа ми се вижда прекалено пиарска. Е, когато влязох в отделенията и видях издигнатите за кръстен знак ръце на болните, умилителния взор на очите им, насълзени от неочаквано споходилата ги духовна радост, разбрах грешката си. Тези страдалци ми дадоха голям урок със своето търпение и благодушно пренасяне на сполетелите ги скърби. С радостта си от това да видят свещеници и да получат от името на патриарх Неофит иконичка на Рождество Христово, която си скътваха като най-драгоценен дар. Такива посещения трябва да станат част от живота ни. Същевременно БПЦ зае една достойна и отговорна позиция, като подкрепи мерките на НОЩ и не се поддаде на натиска от страна на някои среди на крайни зилоти и фундаменталисти, които отричат реалността и наричат пандемията измислица. 

-  Може ли този вирус  да се  види като откровение, зов да се взрем в душите си, в грешките си, да се покаем и смирим?  И да ни донесе нещо добро в крайна сметка…

-  И този вирус, и всяко едно разтърсващо живота ни събитие, трябва да ни служи за опомняне и отрезвяване. О, колко хубаво би било, ако и радостните събития ни служеха за душевна полза - да си спомним за Този, Който поиска бидейки Бог да стане човек, та да можем ние човеците да станем богове...

-  Често си мисля напоследък за онзи римски центурион пронизал с копието си разпнатия Христос и така помогнал, да се изпълни пророчеството на Исайя. Римлянинът станал християнин и дори светец под името свети  мученик Лонгин Стотник или Лонгин Копиеносец,  главен свидетел на проливането на кръвта на Новия завет. Казват, че за миг е държал в ръцете си съдбата на цялото човечество. Така ли е? 

 - Съдбата на човечеството е в Божиите ръце и в ръцете на всеки един от нас. Да си спомним древните градове Содом и Гомора, където сега е Мъртво море. Ако в някой от тях беше имало поне по пет души, които да се старят да изпълняват Божия закон, те щяха да бъдат запазени. Днес е същото. Ако сред тези 8 милиарда души, които съжителстваме на планетата, има достатъчно правсолюбиви и достойни хора, нищо лошо няма да може да ни се случи. Спасявайки се сам, всеки от нас спасява и цялото човечество. Но обратното също е вярно. Личната отговорност на всеки е много голяма.

-  Какви молитви ще отправите към Бога на Рождество?

-  Моля се Светия Дух да просветли умовете на всички хора по земята, та да познаят народите, че Родилият се от Девата е истински Бог и истински Човек, дошъл на Земята и извършил нашето Спасение, което дарява на всяко едно човешко същество!

За района
За района
Архиерейска св. Литургия в Леворечкия манастир Архиерейска св. Литургия в Леворечкия манастир

На   7 март  2021 г - Неделя Месопустна  и Неделя на Страшния съд  в Леворечкия манастир  "Св. 40 мъченици Севастийски", община Трън,  с архиерейска литургия беше отбелязан храмовият празник. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит богослужението бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.  

Светите 40 Севастийски мъченици се почитат от Църквата на 9 март, но поради утвърдена традиция на този ден епископ Поликарп  винаги да  служи  архиерейска литургия на храмов празник в Сапарева баня, в манастира трънското село Лева река празникът беше в неделния ден.

...прочети повече
Водосвет в Билинския манастир Водосвет в Билинския манастир

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит на 25 февруари 2021 г. в Билинския манастир "Св. Архангел Михаил" (община Брезник) Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит отслужи  тържествен водосвет. Поводът е  приключен проект за обновяване на манастирския храм и благоустрояване на дворното пространство около него.   С преосвещения епископ съслужиха игуменът на Църногорската света обител архимандрит Никанор,  архимандрит Боян и йеромонах Спиридон от църногорското братство, протойерей Константин Стойчев – и. д. игумен на Билинския манастир, йеродякон Вартоломей. 

...прочети повече
На Сретение Господне в Земен На Сретение Господне в Земен

На 2 февруари Православната църквата почита празника Сретение Господне.

По този повод в храм „Св. Йоан Богослов“, гр. Земен, Радомирска духовна околия, бе отслужена Архиерейска света Литургия.

...прочети повече