Архиеп. Елпидофор за лоши прояви в монашеството
Архиепископът на Америка г-н Елпидофор посети на 28 февруари 2022 г. братството на Светата обител Есфигмен в Карея, Света гора-Атон, придружаван от свещеници и миряни от Америка. Делегацията беше посрещната от игумена на Есфигменската света обител архим. Вартоломей и отците на манастира. Игуменът Вартоломей отправи поздравление към г-н Елпидофор.
В своето слово-отговор архиепископът на Америка, г-н Елпидофор, в допълнение към подкрепата си за решаването на проблема с окупацията на централната сграда на Светия манастир Есфигмен, сподели своите възгледи за неправилните (мракобесните) схващания, които съществуват сред монашеските кръгове и някои вярващи по отношение на светостта, послушанието към духовника и науката. Накрая той изрази надеждата си, че ще бъде намерен баланс „между енорията и манастира“, така че Църквата ни да не е в периферията, а в центъра на обществения живот!
Между другото архиепископът на Америка каза следното:
Многобройните лоши прояви на монашеството, които наблюдаваме, разстройват всички ни и често се отразяват на нашето разбиране за светостта. Защото като цяло надделява и става все по-разпространено схващането, че светостта е достъпна само за монасите или архиереите. Можете да видите това в последните канонизации. Повечето – ако не всички – са или на монаси, или на архиереи. Забравена е светостта такава, каквато се среща в света, в семейството, в обществото. Имаме нужда от святост в обществото. Светостта не може да съществува само в манастирите. Иначе стоим само с единия крак, куци сме като Църква, и така обезсилваме присъствието си в света...
Миряните биват считани за вярващи "втора класа" - след монасите, след архиереите. Това вреди на нашата Църква и не принадлежи на нашето предание. За съжаление това явление е съпроводено с отказа ни да четем Отците и богослужебните текстове на Църквата.
Обикновено четем само наставления на старци или писмата им един към друг, които са много полезни за нашия духовен живот, но не отразяват в пълнота нашата духовност като православни християни.
Отците на нашата Църква, които ни оставиха своите писания - както на Православието, така и на християнството като цяло, изучаваха всяка наука, която е съществувала по тяхно време, в светски университети, със светски учители и използваха всички тези съкровища на знанието, получени от езическата традиция, като ги християнизираха и ги "асимилираха" в нашата вяра, благовестието и православното предание. Както виждаме, тези отци са ни дали пример, от който да се учим.
Трябва да преоткрием светоотеческото богословие...
Изведнъж забравихме всичко това и навлязохме в епоха на „православни баби и дядовци”, „старци” и някакво послушание в света, което не е в съответствие с живота в него. Сляпото послушание към духовния старец, което е нормално в манастирите - и на Атон, и на други места, което наистина е основа на духовния живот, навън, в света, създава проблеми...
Надяваме се, че ще успеем да уравновесим нашия духовен път в Православието и че обществото ще преоткрие баланса между манастира и енорията, който е необходим, за да вървим напред в света, без да бъдем маргинализирани като Църква и без да бъдем смятани за буквоядци от другите хора, но да бъдем в центъра на социалния живот, защото това винаги е било мястото, което Православието заслужава. Не в периферията на обществото, не в периферията на науката, не в периферията на общия живот...
Науката е дар, това е дъхът, който Господ вдъхна в лицето на Адам, когато го създаде. Науката е Божие дихание и затова можем да я развиваме и усъвършенстваме. Неслучайно науката и на Запад, и на Изток се развиваше и култивираше в манастирите и въобще в църковното пространство. И изведнъж стигаме до 21 век и манастирите тръгват в другата посока, към мрака и презрението към науката...
Науката и разумът са дарове от Бога.
