- Всъщност името носят милиони хора по целия свят. Защото то е разпространено не само в България, а и във всички държави с християнски корени. Там хората се кръщават Жорж на френски, Джордж на английски, Хорхе - на испански, Георг на немски, и още - Юрген, Юрий и т.н. Специално именниците трябва поне веднъж в живота си да се запознаят с житието на светеца. Защото животът и делото на св. Георги са доста поучителни. Той е бил млад перспективен човек, много талантлив, с качества, на когото дори императорът е симпатизирал. Чакала го е бляскава кариера и живот, изпълнен със слава и успехи, и от всичко това той се отказва заради любовта си към Христа и вярата в Бога. От тях в крайна сметка не е могъл да се отрече, заради което е бил наказан със смърт. Житието е най-добрият пример за нас – как за истината, за правдата един човек се отказва от всичко, което му е дадено - сила, красота, ум, обществено положение. Именно в това се състои и неговият подвиг, заради който е прославен. В противен случай Георги би бил просто един от многото римски пълководци.

- По стар нашенски обичай обаче все акцентираме на трапезата, на агнешката мръвка, която по традиция присъства и на 6 май, и на Великден преди това. Символизира ли жертвата на това животно нещо специално?

- Именно, защото българинът е много привързан към трапезата, та за това и празникът бе преместен на 6 май след Великден, а не както бе в миналото на 23 април. Истината е, че българинът без гергьовско агне трудно си представя почитта към светията, което, разбира се, е неправилно схващане. Още повече че самата жертва нищо не символизира. За мен няма никаква връзка между празника на празниците Великден или Гергьовден или който и да е друг празник и това, че се коли агне или теле. Паралел не бива да се прави. Просто сега е времето, в което това животно е пораснало и печено става много вкусно. Христос в Свещеното писание е наричан жертвен агнец за това, защото фактически неговата жертва на кръста замества старозаветните жертви, правени на Бога в храма. Така че наистина тука имаме някакво чисто битово сходство, но нищо повече.

- Кои професии закриля светията конник?

- Всички светии помагат на абсолютно всички християни за всякакви неща – това е първото нещо, което трябва да се знае. Иначе да, с времето се е оформило едно особено почитание към св. Георги. На първо място под негова опека са военните, защото имаме сведения, че почит към тоя воин светец е имало още по времето на Първото българско царство, веднага след покръстването. Да не говорим, че водосвет на бойните знамена е имало още по времето на цар Симеон. Ето защо в това отношение можем да кажем, че определено имаме една хилядолетна традиция в България. Също така, тъй като името Георгиос на старогръцки означава земеделец, се смята, че светията е покровител и на животновъдите и въобще на земеделците.

- А как ще коментирате факта, че по времето на комунизма известно време по идеологически причини на 6 май приоритетно се е чествал Денят на овчаря?

- Има една склонност у човека да робува на времената, на датите. През тях той чисто психологически възприема и света, и празниците в частност. Това е забелязано от комунистите апаратчици, които с цел да изградят едно атеистично общество са опитали да разрушат много от традициите, свързани с християнството. През 1968 г. у нас е променен календарът и така е разкъсано църковното от общонародното честване. Показателен пример в това отношение е денят на св. св. Кирил и Методий. Всички го знаем и празнуваме на 24 май, но тази дата всъщност е по стар стил. По нов е на 11 май. Тогава църквата отбелязва светиите, но храмовете са празни. От друга страна, искам да подчертая, че това не е най-важното. Защото календарът е творение на човешкия ум, дело е на астрономи, а не е въпрос на божествено откровение.

- В началото на април за първи път от две години главата на св. Георги напусна атонския манастир Ксенофонт и пристигна в градчето Нигрита, Серес, на българско-гръцката граница. Тъй като вие също се поклонихте пред тази реликва, бихте ли описал как местните я посрещнаха?

- Изключително добре бе организирано всичко. Имаше два пъти на ден преждеосвещени литургии (сутрин и следобед). Имаше и един непрекъснат поток от автобуси с поклонници и духовници отблизо и далеч. За всички миряни имаше организирана подкрепа с кафе и сладки, раздаваха се за благословение иконки, елей от кандилцето пред светинята. Голяма радост за мен бе, че на гостите от Софийска епархия ни позволиха сами да си отслужим молебния канон на св. Георги – да го изпеем на български език в гръцки храм. Въобще домакините се отнесоха много братски към нас и стана един духовен празник. В самия градски храм, който също се казва „Св. Георги“, има частица от десницата на светията. Там от години се случват големи чудеса. Надяваме се в един момент да успеем да донесем тези мощи и у нас за поклонение.

- Сред миряни вече се коментира, че скоро у нас пристигат мощи на братята Кирил и Методий. Кога и къде ще се случи това?

- С благословията на Св. синод и по покана на патриарх Неофит като Софийски митрополит от Света гора ще пристигнат за поклонение мощите на светите равноапостоли братята Кирил и Методий. За самия мен също бе изненада, че има съхранени мощи от тях. Те пристигат в обкована кутия за поклонение от българския народ. Посрещането ще се случи на 23 май от 12 часа в катедралата „Св. Неделя“. Мощите ще останат там две денонощия до обяд на 25 май. В това време всеки може да се докосне до тези, които са ни дали словото, буквите и книгите на вярата.

- Какъв пример вие, духовниците, можете да почерпите от делото на братята просветили, които безстрашно са евангелизирали толкова хора и народи, в това число има теория, че и цар Борис I е бил покръстен от тях?

- За нас техният пример са думите на св. Апостол Павел: За всички станах всичко само и само да придобия някои за Христа. Те именно на това подражават. Ходили са на различни мисии още преди да се замонашат, защитавали са християнството пред хазари, пред сарацини, мюсюлмани. Приемат една изключително сложна мисия във Великоморавия, която тогава е васална страна на Франкската империя. Работили са в една враждебна среда, в която немското духовенство се е опитвало да предотврати това, което се е случило при нас – възникването на една самостоятелна славяноезична страна, която да се противопостави на имперските амбиции. Защото нашата култура оцелява в конкуренция с най-силните културни центрове. До средата на XV век Константинопол можем да кажем, че е бил Средновековния Ню Йорк. И в неговата сянка успява да се обособи българската държава със своя идентичност и цивилизационен отпечатък. Това се случва благодарение на Кирил и Методий, които плащат за всичко със своя нелек живот.

Кирил умира съвсем млад, а Методий преживява гонения и тъмници. Това е пример за нас, духовниците, как трябва да сме готови да преминем през всичко, за да катехизираме хората отново, да им донесем светлината на Божието слово, но без да е изкривено от идеология и политизация. Защото православието много беше употребено политически през последните десетилетия. Разните наративи, противни на човешкото сърце, отблъскват миряните и реално не водят до осмисляне на Божия живот и слово.

- Вие често пътувате до Света гора, бихте ли споделили какъв е отзвукът от военния конфликт между Русия и Украйна в монашеската република?

- За голяма жалост това зло, това изкушение не подмина и Света гора. В момента там преминава една невидима линия на разделение. Трябва да се каже, че малцина са тези, които открито подкрепят инвазията, тъй като деянието е твърде срамно за хора, които имат висока богословска култура. От друга страна, не е тайна, че част от манастирите имат финансови връзки с руски олигарси. Дори премиерът на Русия Мишустин е ктитор и издържа един от хубавите светогорски манастири, няма да споменавам името му. Въпросът е, че сега монасите там няма как да излязат с позиция, различна от официалната руска. Така че има манастири, които пазят проруски неутралитет, други имат проукраински неутралитет. Великата Лавра попада във втората група, въпреки че старците там не са правили специални изявления. Пантократор също. В него се допуска да служи духовенството на Новоучредената самостоятелна украинска православна църква, все още непризната напълно. Есфигмен, откъдето ще дойдат мощите на светите братя Кирил и Методий, се придържа стриктно към позицията на Вселенската патриаршия. Тя още в първите дни осъди инвазията, тъй като християнството е религия на мира и любовта и няма как да одобрява насилието и войната.

- Софийската митрополия заедно с Българския червен кръст изпрати помощи за страдащите в Украйна. Успоредно с това в някои храмове вече предлагат подслон на бягащи от войната. Към вашата обител Гигинския манастир идвали ли са бежанци?

- Да, имаше и стояха за известно време, но бързо им намерихме жилища в София. Сред тях имаше и семейство на свещеник, който вече служи в една от столичните църкви. Оттогава сме в очакване и готовност да приемем хора при нужда. Ето на 4 май ми са обадиха, че преминаващи около 18 души ще останат известно време при нас. Те пътуват за Гърция, за да се съберат със семействата си, които преди тях са избягали от Украйна.

- Не е тайна, че клириците у нас също са разделени по отношение на войната. Някои подкрепят позицията на руския патриарх Кирил, който индиректно „благослови“ военните действия, вместо да призове за мир. Други осъдиха агресията, като пловдивския митрополит Николай. Всичко това обаче не обърква ли моралния компас на миряните?

- Руският патриарх даже директно благослови войната, твърдейки, че това е метафизична война против християнския запад, срещу гей парадите, нещо като нов кръстоносен поход. За жалост този руски вариант на религията, намиращ се извън учението и етноса на православието, има последователи и у нас. Всичко това определено обърква човешкия компас. А той има нужда от Северна звезда, от магнитен полюс, когото да сочи. За християните полюсът е нашият Господ Иисус Христос и неговото слово, Евангелието, т.е. Божественото откровение. За жалост на някои компасът сочи повече на североизток, ала там не стои Светата троица. Но, посочвайки грешката, не искам да клеймя хората, които според мен грешат. Те за жалост са като евреите, които докато Моисей е бил на планината да разговаря с Бога, в негово отсъствие си направили един златен телец да му се кланят. И сега подобно на това много хора търсят един материален Бог, един външен порядък и го намират в лицето на една империя, сложила маската на християнската вяра, която смята, че с ядрените си оръжия пази православието и Църквата. Но Бог не се намира там, той е в дълбочината на човешкото сърце.

- А как ще коментирате позицията на папа Франциск, който първо определи войната като зло, но в последните дни се опита да погледне и през очите на руснаците и намекна, че агресията на Русия е провокирана от разширението на НАТО до нейните граници?

- Папата е духовен лидер и на него му е позволено да не робува на политическото злободневие, защото така или иначе политиците в момента нищо не постигат, войната си продължава, каквото и да правят или да говорят. А папата в момента играе доброто ченге на Запада. Т.е. той се опитва да говори такива неща, които останалият в изолация Путин би искал да чуе. Идеята е чисто човешки папата да намери път към сърцето на Путин, за да може да се срещнат. После на четири очи Франциск вероятно ще говори и неща, които руският президент не би искал да чува.

- Позаглъхна пандемията от Ковид-19 и веднага започна война. Това изпитание от Бога ли е и не ни ли идва вече в повече?

- Всичко това са изпитания, но те идват от липсата на истинска вяра в Бога, от липсата на съобразяване на човешкия живот с Бога и неговото учение, от нашия страшен егоизъм да правим само това, което на нас ни е приятно и угодно. Говорихме вече, че има ужасно изкривяване на понятията за християнство и православие в днешна Русия, но нима това там не е реакция на едно бивше атеистично общество към пълната незаинтересуваност, която Западът показва към Божествените неща. Западът сега прокламира морал, свобода, толерантност, все неща, заети от християнството, само че Богът отсъства от тях. Това обезсмисля живота на човека и създава едни големи крайности. Така на практика се получава, че в момента и на Изток, и на Запад Бог отсъства от живота на хората.

Това е той:

-Архимандрит Никанор е български православен духовник

- Роден е през 1975 г. в София със светското име Христо Мишков

- Преди да се замонаши, е работил като финансист и брокер

- По пътя на вярата тръгва през 2007 г., от 2017 г. е архимандрит

- Игумен е на Гигинския манастир „Св. св. Козма и Дамян“