Отец Никанор, каква е равносметката дни преди Великден – заслужихме ли жертвата на Спасителя?
- Жертвата на Спасителя е дар, който човечеството по никакъв начин не може да „заслужи“. Христовата жертва донесе изкупление за целия човешки род, без изключение. Оттам насетне личен подвиг и задача на всеки е да усвои плодовете на тази жертва, т.е. всеобщото изкупление да превърне в свое лично спасение. Тук вече е страшният момент – няма гарантирано спасение за никого. Уви, днес не се възползваме от тази жертва, защото не търсим искрено Бог.
- Две хилядолетия след Христа накъде върви човечеството?
- За жалост, колкото повече се отдалечаваме от апостолските времена и идваме в съвремието, толкова повече оскъднява благодатта, тъй като все повече губим ревност за духовните дарове. Дори бъркаме като наричаме духовни неща, които са от душевен и дори плътски характер. До такава степен сме изгубили ориентир. Проблемът на човека идва от това, че служи на своето „аз“ – угаждайки на гордостта, плътта и сребролюбието. Дотолкова днес сме ослепели духовно, че бидейки болни на смъртен одър, наричаме своята болест „цветущо здраве“. За мен в момента сме в положение, в което губим човешкия си образ. За Божия съвсем сме забравили.
- Не трябва ли духовниците да ни покажат пътя към храма?
- Ние проповядваме за добродетелите. Но знаете ли каква огромна е разликата между евангелските добродетели и човешките? На нас духовниците хич не ни е лесно да проповядваме истинското евангелие, защото, ако говорим нещата едно към едно, има опасност хората да ни избият с камъни. Именно заради тази непоносимост и злостна вражда между човешкото и Божественото добро. Християнството поставя пред човека една огромна задача – да се промени. Самоотречението и послушанието към Бога са много по-трудни от това да иззидаш храм или да дадеш пари. В единия случай постъпваш по собствено желание, но истинската добродетел започва оттам, откъдето спреш да постъпваш, както искаш, и правиш нещата, както Христос иска. Това е духовна хирургическа операция. Изключително сложна. Трудно ни е да си развалим ортаклъка с беса, който живее във всеки от нас. Трудно е, като отидем при духовник за изповед, да видим в светлината на евангелието себе си. Не такива, за каквито се мислим – грижовни, праведни, справедливи, а каквито сме – гадни, подли, завистливи, роби на своите страсти, мразещи другите. Толкова е тежко, толкова е трудно, защото сме се сраснали с една илюзорна, украсена представа за себе си. Видим ли истината обаче, от нас се иска промяна. А това плаши хората. Затова духовниците днес имаме мек, напудрен вариант на проповедта. Захаросаното православие е много на мода в днешния свят и всеки е доволен, че е „велик“ пред лицето на Бога. А всъщност, ако погледнем истинската си същност и къде сме пред Бога, ще ни щръкнат косите. Ще се изпълним със злост към Него, обвинявайки Го. Ще кажем: „Как смееш ти, Господи, да не видиш нашите добродетели, нашия труд?“ Сега, на Разпети петък, да не осъждаме само тези, които исторически са разпнали Христа и да се ужасяваме от тяхната жестокост. Защото ние го разпъваме с нашия живот непрекъснато. Колко пъти правим компромис с истината, за да ни е по-леко? В тези моменти ние Го разпъваме в сърцата си! Ако Той би ни се явил и би ни разобличил, но без да знаем Кой е, бихме Му ударили шамар.
- Какво ни направи такива, комерсиализацията на света ли?
- Станахме плоски човеци. На това ни научиха телевизията, филмите. Комерсиализацията действително ни убива, но тя е само едно следствие, страничен продукт от сатанизацията. Мислим, че всичко е за пари, но това е само наградата, която дяволът дава на човеците, които добре му служат. Комерсиализацията разсейва навсякъде отровата на греха. За да противостоим на тази отрова, трябва да се разпъваме духовно цял живот, а не го правим. Забравяме, че светът е създаден за човеците, а не за рекордите на Гинес, небостъргачите или самолетоносачите. Създаден е да се радваме, да се учим да обичаме, но ние го използваме за глупости, играем си с него.
- Всички вече чакаме края на икономическата криза, вижда ли се краят и на духовната?
- Уви, не! Човечеството в момента е една голяма рана. И тя е ужасна. Правим едни и същи грехове, задълбочаваме ги и не можем да спрем. А трябва честно да се помолим и да искаме да се покаем. За жалост хората най-често прибягват до психиатри и до врачки, защото искат възкресение без Голгота. Няма как да стане!
- Защо ни е толкова трудно да направим тази първа крачка?
- Защото дълбоко в себе си осъзнаваме, че не върви да искаме от Бог, без да даваме. Човек не иска да откъсне злото от себе си. Затова е по-лесно да отиде при врачка. Тя не му казва, че ще му помогне само ако спре да лъже, да бие жена си, да мами. А в храма се иска вътрешна промяна. Широкото разпространение на битовия окултизъм според мен е една от причините да сме „каръшка“ нация, вървейки от развала към провала. Изоставихме Христа и сега си патим!
- Вие бяхте финансов анализатор, преди да облечете расо, и познавате добре материалния свят. Как да живеем по християнски в него?
- Когато човек духовно оздравее, материалното вече няма такова голямо значение за него. Златното правило е да сме умерени във всичко. И да бъдем нащрек за малките грехове. Те са най-опасни. Големият грях е болка, която терзае човек и в някакъв смисъл му съдейства за спасението – сам Христос е дошъл именно грешниците да призове към покаяние. Докато малкият грях не се усеща, той е с упойка – тогава човек не чувства своята „дефицитност“, не търси Бога, не Го и намира!
- Забелязва се ново поколение божи служители, все по-млади хора се отдават на църквата.
- За свещенство сега има много млади и стабилни хора. Уви, не и за монашество. Това е потвърждение за подправеното и розово християнство. Защото истинското означава много и млади хора да отиват в манастирите. Фактът, че ги няма говори, че няма истинско духовно възраждане. Миряните в големите манастири дори на празници също са по-малко, отколкото при комунизма, когато уж религията е била забранена. Сега е свободна, но хората отсъстват.
- Може би църквата все още не вдъхва нужния респект. Доста скандали имаше, и то повечето някак съвпадат с Велики пости.
- Действително по време на Велики пости, когато човек трябва да обърне внимание на душата си, да излезе от телевизора, който му е в главата и да се вгледа внимателно в себе си, точно тогава идва изкушението. Опитва се да ти отвлече вниманието и да не се подготвиш добре за предназначения за покаяние период. Ние духовниците сме част от същото това общество, както и другите хора. Както не бива да допускаме да се позори свещения чин, така и не трябва да се подхранва илюзията, че свещеникът е някакъв ангел, слязъл от небето. Няма страсти и проблеми като другите и трябва да бъде съвършен. Ако не – „разпни Го, разпни!“
- Тази година на Велики пости гръмна скандал за Ванга.
- Първо наш човек започна с искането Ванга да бъде канонизирана. Други после се изказаха неподготвени. Ванга не може да бъде анатемосана, защото на анатема се предава учение, което съдържа в себе си хула към Светия Дух. Ванга няма свое учение, какво да й анатемосаш? Не може да бъде и отлъчена посмъртно. Откъде да я отлъчиш вече? Късно е. В този смисъл използването на тези термини ненужно скандализира, изостри и тласна в недобра посока дискусията. Безспорно е, че трябва да се осъдят тези практики, на които тя беше представител. Но не успяхме да го направим по добър начин. Казахме нещо на хора, които и без това си го знаеха, а на тези, които не знаеха, само им затвърдихме мнението, че не трябва да ни слушат, защото говорим глупости. Във всичко това обаче има един положителен елемент – заговори се за този феномен.
- Какво бихте посъветвали хората преди Възкресение Христово?
- Да не се отчайват. На този светъл празник да влязат в църква, да усетят, че Бог не се е отвърнал от нас, въпреки че сме Го наскърбили. Не просто да обикалят църквата и да си тръгнат, а да останат на цялата служба и да усетят това, което там се казва с безплътен глас. Изкуплението вече е извършено, веднъж и завинаги. Ние просто трябва да го усвоим. Нека бъдем дръзки и нахални и да го искаме и за себе си!
Анна ГЕОРГИЕВА в. Стандарт
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.