Изложение на игумена пред монастирския събор
Поради стеклите се обстоятелства в момента на моето поемане на игуменството, Църногорският монастир беше вече собственик на няколко имота със сгради, някои от които обитавани от монастирски братя. Това налага регламентиране статута на тези имоти в съответствие с предвековните традиции и правила на св.Църква. По същество те се явяват метоси на Църногорския монастир точно както имотите Пчелина, Орлица и постницата „Св.Лука” се явяват метоси на Рилския монастир, а Зелениковец и „Св.Никола” – на Троянския. Тези имоти с построените в тях сгради не могат да бъдат считани за несъществуващи и лишени от правна регламентация по отношение на своя статут и правила за съществуване. Още повече, че някои от тях са обитавани от монаси.
Напоследък в някои псевдоцърковни сайтове беше дадено „разяснение” от бивш преподавател по богословие, на когото с решение на академичния съвет е забранено да стъпва в Богословския факултет (!), че видите ли, Уставът на БПЦ не предвиждал скитове, келии, метоси и прочее. Това не отговаря на истината.
Уставът на БПЦ не влиза в детайли по отношение на регламентирането на живота в монастирите, а се занимава само с най-общите изисквания към монашеските общини и тяхното съотнасяне към църковните власти. По същия начин УБПЦ в чл.98, ал.2 казва само, че към администрацията на митрополията има „служители и специалисти в съответните дейности”. От това следва ли, може ли да се говори, че „Устава на БПЦ не предвижда наличието на Културно-просветен отдел към Софийска митрополия”? Разбира се, че не! И затова Софийска митрополия си има Културно-просветен отдел, а Църногорския монастир си има скитове и метоси.
Вторият аргумент против гореказаното превратно тълкуване, преследващо само и единствено църковно-политически интриги, е фактическото положение на нещата. Към момента на приемане както на Екзархийския устав, така и на Уставите на БПЦ от 1951г. и 2008г. не малко от българските монастири имат своите метоси – килии и скитове – както посочените Рилски и Троянски монастири, така и епархийски обители. Наскоро Ресиловският монастир построи свой метох в с.Самораново. През годините на властващия атеизъм много от тези метоси са разрушени, както впрочем и немалко монастири, но това не променя каноническия принцип.
Притежаваните от Църногорския монастир владения не могат да бъдат самостоятелни юридически лица, тъй като Уставът на БПЦ признава това качество само на епархиите, енорийските църкви и монастирите като нейни местни поделения. Същевременно съгласно чл.162, ал.2 от УБПЦ нови монастири могат да се основават само с одобрението на Св.Синод.
Следователно единственото правилно тълкувание е да се приеме, че фактически притежаваните от Църногорския монастир владения са негови метоси – скитове и келии в зависимост от големината им.
