Покрай подписването на договора за сътрудничество между България и Македония на 1 август в Скопие у нас получиха популярност Бигорският манастир и неговият игумен архимандрит Партений. Монасите и монахините, заедно с техният Старец огласиха позиция в подкрепа на договора. На другия ден по време на богослужение с „Молитва за Татковината” монасите запяха „Изгрей зора на свободата“, химн на ВМРО, забранен от комунистическите власти във Вардарска Македония след 1948 г. и обявен за българофилска песен. На 8 август на посещение в манастира беше председателят на 44-то Народно събрание Димитър Главчев и това беше още един повод да се заговори за манастира.
С предварително благословение от игумена архимандрит Партений поемаме от България, за да гостуваме на светата Бигорска обител за храмовия празник. Манастирът е на името на свети Йоан Кръстител и слави неговата памет няколко пъти в годината, както и всеки вторник, но денят на отсичането на главата на Кръстителя Господен е най големият празник за обителта. Преданието разказва, че по времето на управлението на цар Самуил (997 – 1014) по тези места се подвизавал особено доброделеният монах Йоан. Там където е днес манастирът един ден той намира обляна в небесна светлина икона на св. Йоан Кръстител, която се пази в манастирския храм като безценна светиня и до днес. Името Бигорски, както е наречен и създателя на манастира св. Йоан Бигорски, е заради названието на преобладаващия по скалите наоколо камък.
В групата ни от България сме духовници и миряни. Тръгнали сме да се поклоним в обителта на нейния празник и отново, както това сме преживявали и предни години на други празници, да се потопим в сякаш струящата от всякъде благодат. Несвикнали с гледката, по пътя отчитаме многобройните минарета на джамии – понякога и по две в по-големите села. Преди десетина години покрай този път имаше големи бетонни кръстове, вдигнати по време на управлението на Любчо Георгиевски с идеята да се знае, че по тези места живеят християни. Сега кръстовете ги няма, но пък в населените места правят впечатление по две, че и повече една до друга напълно еднакви къщи. Запознати ни обясняват, че при мюсюлманите имало обичай да строят домове на децата си още докато са малки и къщите да са еднакви. В ония години, когато още ги имаше християнските знаци, такива къщи се появяваха в нищото насред планината и веднага до тя се вдигаше джамия. Затова се възприема като чудо възстановяването и разширяването на Бигорския манастир сред заобикалящите го мюсюлмански и помашки села. Те са високо по склоновете над реката Ракита а срещу тях е манастирът, който ни посреща с импозантния си вид. Дворът му и храмът са изпълнени с народ и ние вкупом се включваме във вечернята преди празника, която е последвана и от пострижение на монах. Заедно с многобройния богомолен народ участваме в хоровата благопожелателна молитва, след която досегашният послушник Анатолий вече ще е монахът Антоний и по обичай го поздравяваме с думите, че неговото присъединяване към братството е за радост на ангелите и за горест на дяволите. Под було го води неговият духовен старец архимандрит Партений, който е в основата на това благолепие в манастира и на умножаването на християните, които се черкуват постоянно в манастирския храм – в този манастир и още три други, защото под неговото духовно наставничество са и още три женски манастира. Първият е „Св. Георги”, познат като Райчица по името на близкото до Дебър село, в което се намира, а то вече е напълно обезлюдено и се сляло се с града. Миналата година от сестринството са отделени 6 монахини и те вече са в Кичевския манастир „Въведение Богородично”, познат като „Света Пречиста” по името на стара чудотворна икона пазена в него. И третият е манастирът „Св. Георги” в Кнежино. Сестритеот трите метоха са на клира и изпълнени от тях, църковните песнопения звучат сякаш пеят ангели.
За манастирсаката слава, както македонците, подобно на сърбите, наричат храмовия празник, са дошли много хора и макар да не се служи всенощно бдение хората остават в обителта до късно през нощта. Преди това поне на две смени те са поканени да похапнат от подредената от братството обща трапеза. Пред манастирските порти търговци са ширнали сергии като по съборите у нас, но повечето продават църковни аксесоари - броенички под формата на гривни за ръката, медалиони с кръстчета, икони. По някое време се чува и жива музика, приканваща на танц. Едва призори народът се разотива. Групата от България се разделя. Духовниците остават да нощуват в манастира, а поклонниците са настанени в новия гостоприемен мотел до сами пътя към манастира. Казва се „Миячка къща” - мияци се нарича етническата група хора, които живеят в тази част на днешната македонска държава и е построен в традиционен архитектурен стил като самия манастир.
Още в 7 часа на другия ден храмът вече се пълни с хора, ако и да е понеделник. Мнозина са дошли още за утренята служба, а още повече се събират за литургията. По време на службата мнозина пеят с певците на двата клира и всички хорово казват като с един глас и едно сърце Символа на вярата и „Отче наш...”. В края на богослужението се извива дълга опашка за свето причастие. „Ако не си изповядана и нямаш благословение от духовника не може да се пречестиш”. Така възрастна дама предупреждава младо момиче като го вижда разколебано. Малко момиченце, за което тайнството явно не е първо, дърпа напористо майка си към редицата причастници и шепти „Господи, помилуй”.
След службата и водосвета в голямата манастирска фиала специално за поклонниците от България в храма изваждат за поклонение частици от мощите на повече от 20 светии - св. св. Петър и Павел, св. Стефан Първомъченик, св. Николай Мирликийски, св. Нектарий Егински, св. Серафим Саровски, св. Иван Руски, св. Ирина и други.
През това време игуменът е сред патството си и за всеки намира добра дума и искрен въпрос, който е точно на място. Пита забрадена достолепна дама как е със здравето, хвали момченце за многото броенички на ръката му. По-късно сестрите в Райчица, ще ни споделят тайната на струящата благодат. По техните думи тя идва от голямата искрена и всесърдечна любов на техния Старец към Бога и ближните. Тази любов привлича хората около него и ги събира в манастира, за да ги обедини във вярата и стремежа към спасението на душите и вечния живот в Царството Небесно.
В любов към Бога Дядо Партений бил възпитаван от най-ранно детство. Сигурно и затова сега под неговото духовно ръководство през цялото лято в манастира има детски лагер от седем смени. Наставница на децата е сестра Ефимия. Най-малките са 5-годишни, а повечето от децата от близките селища в 6-ти клас вече са учили веронаука.
Преди да посвети живота си на Бога дядо Партений е завършил средно богословско училище и Богословския факултет в Скопие, а след това Божията промисъл го изпраща в манастира Григориат на Света гора, където пребивава под мъдрото ръководство на известния, вече починал старец блажения Георги Капсанис. В Бигорския манастир идва през 1995 г. По това време манастирът е доста западнал. Посещават го само туристи. Църквата е повече музей, където им показват забележителния иконостас, дело на майстори от Дебърската школа. Скоро след пристигането си и след приемането на монашески подстриг Дядо Партений е ръкоположен за йеродякон и йеромонах. Следващата година е произведен за игумен, а през 1998 г. е възведен в архимандрит. В резултат на неговата отдаденост и големи усилия, първо през 2001 г. напълно автентично е възстановен и духовно възкресен като метох женския манастир „Св. Георги Победоносец” - Райчица. Две години по-късно започва възстановяването на Бигор, за да се стигне до тържествено освещаване през 2006 г. на възстановените отново в характерния архитектурен стил конаци, които били разрушени при пожар през 1912 г. Разширяването и украсяването за слава Божия на манастира продължава и през следващите години, но на 30 септември 2009 г. природните стихии пращат пожар, който причинява сериозни щети, но пък братята и послушниците остават незасегнати, за да продължат градителското дело. След годините на усилна строителна дейност резултатите радват окото с красивите конаци с две просторни трапезарии и гостоприемници, с параклис, посветен на св. Николай Чудотворец, уникална книгохранителница, манастирска кула с часовник, зографски цех, както и нови монашески килии за братство, което постоянно се увеличава.
Сестрите в Райчица ни споделят, че под духовното ръководство на Стареца Партений има около 50 монаси и монахини, много са послушниците в манастира и метосите, а още повече са въцърковените неговите духовни чеда из цяла Македония. „Воден от Христовата любов, която вдъхновява всички негови дела, безрезервно се грижи за духовното преуспяване на многобройните си чеда с постоянна изповед, поуки, съвети, като специално внимание се отделя точно на тези, които най-дълбоко са навлезли в света на пороците и страстите, лекувайки ги и освобождавайки ги от страшното робство на греха и смъртта. Тази своя нова мисия игумен Партений вижда като послушание, което му е дадено от самия Лекар на душите и телата.” Това е записано в неговата официална биография на сайта на манастира, но не се уточнява, че от години редом с монасите се трудят и наркотично зависими, много от които са надвили порока и са се върнали към нормален живот.
Архимандрит Партений е популярна личност в Македония с безспорен авторитет. Заради многостранната си дейност е носител е на много обществени отличия, но най-голямата награда е народната обич, на която се радва и силата, която Господ му дава в неговото богоугодно дело. Както се вижда, то има отношение и към днешната българска държава. „Културната идентичност и национална самостоятелност, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за това е историческата симбиоза между македонския и българския народ. Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци... Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времето на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост. Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.”, пише в позицията на манастира за подписания договор за сътрудничество между двете ни съседни държави.
В Райчица ни пеят за умносърдечната молитва
В двата женски метоха на Бигорския манастир – Райчица и Пречиста също кипи строителна дейност. Заварваме в близия до Дебър манастир „Св. Георги” и сестрите, които сега са в обителта над Кичево и те настоятелно ни канят да им отидем на гости. Но преди това в старата манастирска черква се покланяме на частица от мощите на св. Георги. Сестра Касиана ни разказва, че те мироточат и след чистосърдечна молитва пред светинята, тя помагат за изцеление на различни страдания, в това число и на проблеми в говора. Но не и с говоренето, шегува се човек от групата, който все се стреми да приказва по-малко и все не устоява на изкушението да си спестява излишните думи.
В гостоприемницата на манастира ни черпят с постни сладкиши, благословено е да се пийне колкото събира напръстник от манастирски ликьор според предпочитанията – от вишня и мента. Разговорът е около личността на духовния им Старец Партений и неговите заслуги за възраждането на монашеството в Македония. Ценно е как той учи духовните си чеда на покаяние и искрена изповед, констатираме ние. А сестрите ни поясняват, че наред с това ги учи и на "заедност", която ги прави успешни в начинанията им. Те ни показват манастира, водят ни до новия конак, който се строи от години, но вече му се вижда краят. На изпроводяк ни събират около пианото и запяват за нас песента „Разумна молитва” (с това заглавие може да се намери в YouTube), преведена от гръцки с участието и на Дядо Партений. С музика и стихове творбата насърчава към усърдие за постигане на Исусовата умносърдечна молитва.
В Света Печиста ни канят на канонизирането за светец на български духовник
Манастирът „Св. Богородица - Пречиста“ над Кичево се намира красиво място почти на върха на планината Цоцан. Миналата година пред Гспод се представила дългогодишната му игумения Агния и 6 от сестрите от Райчица се преселили тука. В манастирския храм се пази рядка двустранно изписана икона с Пресвета Богородица от едната страна и Иисус Христос от другата. В чест на Божията Майка групата от България заедно с някои от сестрите отслужи молебен канон на пресвета Богородица. Най-старшата от монахините сестра Харитина показа обителта, новите строежи, библиотеката, новия параклис, който ще е посветен на св. Николай Мирликийски. Наскоро подарено от българи копие на иконата на Богородица от Бачковския манастир ще бъде в него. Манастирът има своите светци, мъченически пострадали през 1558 г. Това са трима монаси, канонизирани като Пречистански преподобномъченици Евнувий, Паисий и Аверкий. Сестрите ни канят да дойдем в Македония и на 24 септември, когато предстои канонизация на архим. Йоаникий Ракотински. Той е български духовник, роден в Охрид. Основал е манастир "Св. Илия" в близкото до Скопие село Ракотинци. , близо до Скопие. Преставя се в Господа през януари 1940 г. Преди няколко години мощите му са открити нетленни, а местното население го почита като светец, защото по неговите молитви се извършват и до днес чудеса.
Никакви държани граници не могат да разделят хората във вярата им. И докато висшето духовенство се наумува кое е по конано и кое не, господ по благодат показва правия път на двата братски народна с една кръв и една вяра.
Източник: Стандарт
Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.
Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.