УПРЕК КЪМ ИГУМЕНА И НЕГОВИЯТ ОТГОВОР

Благословете, отче!

Виждам, че много сте се променили. Твърде много. Написали сте и истинска апология на ползата от преминаване към новия стил: вашето слово по повод писмото на патриарха.

Пишете „За нас е важно да сме част от православния български народ и неговата поместна църква, а не някаква секта или затворена групировка от мними праведници, осъждащи всички останали.“.  Не знаех, че досега сте били секта или затворена група от мними праведници, осъждащи всички останали – никой не е останал с такова впечатление от манастира. Не сте ли били всички и досега „част от православния български народ“? Какво пречи човек да служи по каноничния ред без да създава секти и без да осъжда всички останали? Какво пречи служенето по стар стил на това да сме част от православния български народ, ние не сме ли част? Атонските монаси не са ли част от православния народ?

Ситуацията ми напомня на случая с архим. Методий Жерев – уж чедо на свт. Серафим Соболев, уж истински духовен брат на архим. Серафим Алексиев, но изведнъж пише цяла книжка с апология на новия стил „За календарната реформа“. Защо? Обещали му да стане епископ. За него ли пишеше архим. Серафим, че най-много притеснения и грижи са им създали не новостилците по убеждение или поради повърхностност, а техните най-близки братя, които изведнъж станали апологети на новия стил? И естествено самото наличие на старостилци им е бодяло съвестта. Дали и сега някой наш най-близък приятел, с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом! (Пс.54:15) няма да насочи коварни усилия към нас, останалите старостилци, за да се погрижи задкулисно да се забрани служенето по стар стил в Софийска епархия? Да будет, Господи, воля Твоя.

Нямам желание да започваме нова кореспонденция за злините, причинени от новия стил и защо мнозина свети отци го отхвърлят (вкл. архим. Серафим Алексиев, когото изобразихте като изповедник до вратата на новата трапезария в монастира наред със светиите в Църквата). Само ще отбележа и аз две неща:

1. Старият стил изобщо не пречи на духовното бодърстване, молитвата, смирението и покаянието. Както и новия стил не помага на тези добродетели. Това е изместване на въпроса за правдата и проводника на икуменическата всеерес и еортологичното единство на Църквата (която е Вселенска, а не национална, и включва и Небесната), т.е. на въпроса заобщоцърковното благочестие с въпроса за личното благочестие. Впрочем, това е прийом на мнозина модернисти и икуменисти, с който, когато заговориш относно чистотата на вярата, те свалят дискусията на ниво лична чистота. Тънко измъкване. И непочтено.  

1. Едно е да нарушаваш Типика поради немощ (например като ядеш два пъти на ден в сряда и петък вместо веднъж), друго е да приемеш цяла реформа/нарушение на Типика в угода на мира сего. Едно е да се въцърковиш в новостилна църква при новостилен духовен отец (заварено положение – когато човек се обръща към Христа след календарната реформа и в новостилна среда, сред новостилни отци), друго е да си бил старостилец, да си прочел всичко и да познаваш въпроса в дълбочина, да си бил апологет на Истината и защитник на правдата, и после да станеш новостилец, за да угодиш на човеци, а не на Бога. Едно е да си свещеник в храм, в който служат новостилни свещеници, с които трябва да се съобразяваш, друго е да си сам свещеник (още повече игумен и началник) и то в отдалечен монастир, където никакво паство не се смущава от календара, както и сам сте ми казвали. Всеки ще бъде съден според мярката, с която му е дадено, според знанията, които е имал и позицията, която е заемал. Бог знае помислите на сърцата ни и причината, поради която приемаме новия календар - един може да приеме новия календар, защото така е заварил като е станал свещеник и защото свещениците, които го учат на богослужение и с които самият той служи в един храм, са новостилци, или просто от страх от гонения (защото има невръстни деца), а друг може да приеме новия стил поради користолюбие или любоначалие (властолюбие). Бог вижда в нашите сърца и знае нашите мотиви. Дано Вашите мотиви да приемете календарната реформа да са красиви и угодни на Бога.

А по отношение Символа на вярата, в него и за иконопочитанието (догмат на Църквата) нищо не пише и иконоборците са изтъквали именно това. Но са били отхвърлени като еретици. Така че този аргумент е доста изтъркан вече и плосък. Въпросът не е в календара, а в правдата и готовността да пострадаме заради нея или поне да бъдем изгонени (а сега дори и никой не иска от нас да страдаме заради тази правда). Но Вие сам прекрасно знаете всичко това. Преди години Вие сам, както и о.N, сте ми изтъквали духовните аргументи за стария стил (ап. Павел: „стоите и дръжте преданията“, анатемата на Седмия Вселенски събор срещу „всичко новоразцепващо и след това практикувано, което е противно да божествените и незабравими наши отци и на традициите в Църквата“ и т.н.). Но Вие вече сте друг човек, а аз тепърва, предполагам, ще Ви ставам все по-неприятен. Да будет, Господи, воля Твоя.

П.П. Като стана дума за архим. Методий Жерев, според записките на архим. Серафим Алексиев, той накрая в Рилския монастир се бил покаял за отстъплението си, но за съжаление книгата му „За календарната реформа“ е още по църковните книжарници, а там пише, че новият стил е само прелюдия към промяната и на Пасха… Жабата се сварява полека-лека, затова и реформата е постепенна.

*********************************

Драги в Христа брате,

Бог да благослови и да ни умъдри всички! Благодаря ти за писмото, в което право ми пишеш какво ти тежи. Днес е по-модерно да се охулим взаимно всеки зад гърба на другия. Мнозина така постъпват.

Много съжалявам, че словото ми към хората след като отец Пимен прочете Патриаршеското писмо, ти е прозвучало като "апология... на новия стил". Пак го прочети, малко по-спокойно, изречение по изречение.

Отговорът, който си ми написал, отново е фиксиран върху числа и дати, като разсъжденията ти изхождат от съмнителната предпоставка "стария стил е спасителен и благодатен, а новия стил - не!". Дори и да приемем тази фалшива теза за вярна, то моите лични и преки наблюдения върху старостилците свидетелстват по-скоро за обратното. Аз 22 (двадесет и две) години съм живял в старостилна среда, при това не просто от изповед на изповед и от служба на служба, а много повече от една торба сол съм изял с тези хора. Добре ги познавам и виждам плодовете от тяхната "ревност". И съм си направил съответните изводи. При това тук старият или новият календар нямат никакво отношение.

Едно е следването на юлиянския календар в богослужението, а съвсем друго - старостилната идеология. За жалост ти си попаднал под въздействие именно на последната, защото е абсурдно да се обявяват за ревнители на православието хора, които с действията си го рушат. Защото не може със светите канони да се жонглира и да се борави с тях произволно: едни да изтъкваме, когато това ни ползва, а за други да забравяме. Знаеш за какво говоря. 

Ако ме упрекваш, че съм се променил, то напомням ти, че именно промяната (покаянието, "промяна на ума" - гр.) е това, с което св.Евангелие започва. Стареца Йосиф Исихаст цял живот е бил зилот, имал е много благодатни преживявания, но в крайна сметка две години преди смъртта си се променя твърде много и се присъединява към светогорското братство, поменаващо патриарх Атинагор. Стареца е имал причини да го направи, повярвай ми!

Натъжава ме факта, че намираш в думите на моето слово акценти, каквито не съм имал намерение да поставям. Атонските монаси когато излязат извън Света гора служат и се черкуват по нов стил, и именно поради това са част от православния народ. Можеш ли да ми дадеш пример с един-единствен светогорец, който в Гърция на Рождество Христово да е говорил на миряните: "днес не е Рождество, днес е св.Спиридон"? Аз мога да ти дам такива примери измежду родните старостилци.

Ласкае ме сравнението, което правиш с архим.Методий, но първо, аз съм един никакъв йеромонах от 21-ви век и не мога да се сравнявам с духовници от неговия ранг, и второ, аз не съм написал глупави книжки от рода "колко е хубав новия стил". В словото си ясно подчертавам защо е нужно да послушаме Патриарха и то няма нищо общо с одобрението или харесването на новия стил. След като и ти упрекваш справедливо БПЦ за това, че заедно с други Поместни църкви е изпаднала в литургичен разкол с Вселенската църква, по каква логика искаш ние да продължим да бъдем в литургичен разкол със собствената си поместна църква? Когато в катедралата Патриарха каже "Честито Рождество Христово", аз от моя амвон да казвам "Честит св.Спиридон", разбирай: патриаршеската дума за мен е нищо. С това градя или руша вярата в душите на тези, които в този ден са решили да дойдат да се черкуват в нашия монастир?

Скрития намек в твоите думи го разбирам, но пак ти казвам: на мен старостилците не ми пречат. Това, което те сами против себе си правят, е достатъчно. Аз нямам начин да влияя нито задкулисно, нито предкулисно, на решенията на Патриарх, протосингел, Епархийски съвет. Каквото имам аз си го пиша открито в доклади, които се четат наяве. Оттам насетне всеки може да мечтае и да си въобразява свободно.

Благодаря ти, че ми напомняш за приснопаметния архимандрит Серафим, но нашето положение днес е твърде различно от неговото, а и ако той днес би бил сред нас, едва ли щеше да се зарадва особено на състоянието на своите чеда: разпилени в няколко взаимно отричащи се "Синода" и враждуващи помежду си дори когато са под шапката на един и същи Синод. Аз пък ще ти напомня за един канонизиран светия, наречен св.патриарх Тихон Московски. Когато научил, че на Събор е приет новия стил, веднага и без колебание се разпоредил да се въведе и в Русия. Отменил си решението едва след като имало големи протести и като узнал, че никакъв Всеправославен събор не е имало, а само някакъв си самозван "конгрес". Е, сред братството, черкуващите се и поклонниците на монастира няма никакви протести, а писмото от Патриарха е автентично и носи неговия собственоръчен подпис. И аз нямам основание да не подражавам на св.патр.Тихон, т.е. ще проявя послушание към църквата.

Що се отнася до двете твои лични съображения, ще ти кажа следното:

1. Именно старостилната идеология е тази, която подменя въпроса за чистотата на вярата с въпроса за личното благочестие. То не бяха чудеса, то не бяха видения, то не бяха мироточения, а Господ ни учи: "По това ще познаят, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си". Точно при старостилците се поставя въпроса за следване на стария календар като непременно условие за лично благочестие и за духовен напредък, т.е. акцентира се върху външното. Стига се до пълно отричане на личната святост при "новостилни" или неугодни подвижници: преп.Силуан Нови, преп. Порфирий Кавсокаливит, преп.Паисий Светогорец, стареца Клеопа от Румъния и др.

2. Съгласен съм с изводите, които правиш, но не съм ти адресата. Обърни се към Св.Синод на БПЦ. Те са тези, от които зависи да се върне в богослужебна употртеба Великия индиктион. Що се отнася до мен, ти ме осъждаш за това, че проявявам послушание към своя митрополит. Искам да ти напомня нещо от свв.отци: ние дължим послушание на Стареца си дотогава, докато той не ни тласка към ерес или към блудство. Ако ти смяташ, че новия стил е ерес и съответно аз не трябва да се покорявам на патриаршеската воля, ти как тогава се черкуваш в нашата църква - БПЦ? Ако пък си съгласен, че новия стил не е ерес, защо ми досаждаш с изкусителните мисли за непослушание?

Действително, по-рано съм ти споделял, че малко хора идват в отдалечения ни монастир. Но нещата се променят. Започна да расте броя на хората, които търсят от нас духовна подкрепа и съвет, и всички те до един са "новостилци", т.е. обикновени българи. Не виждам причина да връзвам на шиите на тези хора излишни мъчнотии и тежести, като например това да обясняват на най-близките си, че вече няма да празнуват заедно с тях църковните празници. Вместо да се рушат семейства и приятелства, мисля че е по-важно да научим тези хора да се борят първо със своите недъзи и да търпят теготите на ближните си. Но... въпрос на духовни приоритети.

В Символа на вярата е казано достатъчно. "Който има уши да слуша, нека слуша!". Аз продължавам да изтъквам и да съзнавам добре духовните причини стария стил да е с несъмнен приоритет пред новия, и всичко това съм го казал в своето слово, което ти наричаш "апология на... новия стил". Но над всяка добродетел стои разсъдителността и причините да се съобразим с волята на Патриарха и да преминем по нов стил в богослуженията нямат нищо общо с принципния въпрос по кой стил е правилно да се служи. Правилно е по стария. Благословено ни е по новия, а така е и по-добре от пастирска гледна точка. 

И накрая, като споменаваш пак архим.Методий, ме подсещаш за светител Серафим. И той след 23-годишно пребиваване в РПЗЦ "се променя твърде много" и преминава към Московската патриаршия, която е под контрола на КГБ и която отрича гоненията срещу Църквата в СССР, а новомъчениците обявява за обикновени политически престъпници. Но, воден от знайни само нему мотиви, светителят прави тази стъпка, навличайки си ненавистта и хулите на "ревнителите" както тогава, така и в наши дни. Мисля, че няма какво повече да се каже.

Спасявай се в Господа!