Старият стил и старостилието
Роден съм и съм израсъл в семейство, в което религията никога не е била нещо важно. Приех св.Кръщение на 19-годишна възраст по своя инициатива, като от този момент нататък попаднах под влияние на духовници, които проповядваха най-вече за "последните времена, отстъплението и Антихриста". Това са, разбира се, важни теми, но сега мога да кажа, че не са най-подходящата отправна точка, от която човек трябва да започне своя духовен път. През 1997г. моят състудент Васко - сега йеросхимонах Димитрий Зографски, ме въведе в църковната общност на т.нар. Българска Православна Старостилна Църква. Там бях поразен от сериозното отношение, което последователите имаха към въпросите на вярата, за пръв път видях и толкова много млади хора в църква. Допадна ми и умереността във възгледите им по еклесиологичните въпроси, към която те се придържат и до днес.
През 1998г. се запознах и с отец Станой Станоев, при когото скоро след това започнах да се изповядвам, като нашето духовно общение продължи до пролетта на 2003г. Около него се бяха събрали няколко млади хора, предимно момичета, които изпълняваха различни послушания в домашната му богомолна и се грижеха за семейството му. Това тогава ми направи изключително добро впечатление. Усърдието ми в посещаването на богослуженията, стриктното изпълняване на молитвеното правило и духовната борба постепенно насочиха стъпките ми към монашеството. След като през 2001г. имах възможността да посетя Света гора, взех твърдо решение да посветя живота си на Христа. Реших обаче да отложа изпълнението на това свое решение с една година. Тогава все още работех като финансов анализатор, вкл. търгувах с ценни книжа на американския капиталов пазар за сметка на инвестиционната компания и на клиенти. Когато наближи времето да изпълня намерението си, реших по св.Евангелски първо да се разпоредя със своето имущество. Известно количество пари дадох на отец Станой, за да започне да строи монашеска обител за "гонени от икуменистите" монаси на РПЦЗ - днешния самозван частен манастир "Рождество Богородично - община Септември" край с.Горно Вършило. Имах и един останал в наследство малък апартамент в кв.Княжево в столицата, който също му прехвърлих, но с условието там да отидат да живеят желаещите да станат монахини момичета, които служеха в домашната му богомолна и обитаваха тавански помещения в къщата му. Тогава обаче се случи нещо, което започна да ми отваря очите за истинските намерения и цели на много от "борците" за "истинско православие". Двама млади хора от най-близкото обкръжение на отец Станой се влюбиха и поискаха да се венчаят. Това, което последва, не знам как може да се опише. Без да бяха извършили нищо греховно, младежите бяха обявени за неморални, поведението им беше осъдено като неприемливо за общността и им беше поставен ултиматум: или да се разделят, или да "напуснат църквата". Те избраха обичта. И бяха прогонени в "новостилието", като им казаха, че ги очаква "вечния огън в ада".
Тогава пред очите ми преминаха образите на други момчета и момичета, които за тези няколко години по странен за нас начин изчезваха, отиваха си, след което бяха заклеймявани като "ненормални", порочни и обявявани за "предатели". Следващият "предател" станах аз. През пролетта на 2003г. след няколко месеца на тежък психологически натиск реших, че ще напусна отец Станой. Но тъй като вече се бях насочил към монашеството, а в рамките на старостилната общност нямаше друг манастир, освен този на твърде ексцентричния йеромонах Касиан, отидох за послушник в единствения друг старостилен манастир, за който бях чувал - този в Гигинци. В онази пролет на 2003г. отец Станой сам пожела да ми върне обратно апартамента, който му бях прехвърлил. Аз приех, но той впоследствие размисли и нещата се проточиха във времето, като се стигна и до църковно-наказателно дело, което неговата църковна общност му повдигна. Но държа да уточня, че през 2005г. в качеството ми на монах аз принадлежах към БПЦ, а не към старостилната общност.
Днес отец Станой отново е изправен пред опасността да му бъде заведено църковно-наказателно дело. Как се стигна дотук? След като беше отстранен от старостилците, той изведнъж осъзна, че мястото му е в БПЦ и помоли да бъде приет обратно в клира на Софийска епархия. Това се случи и му дадоха да служи в параклиса "Св.княз Владимир", но поради някакъв конфликт там отец Станой се връща да си служи в домашната богомолна, без да уведоми и да поиска благословение от Софийска митрополия. Според 31 правило на Трулския събор клирик може да кръщава и да служи в домашна богомолна само с изричното разрешение на епархийския архиерей. Такова разрешение не е искано и не е давано. През 2008г. той слага подписа си под едно много странно писмо, с което моли т.нар. "Синод на Противостоящите" в Гърция да преразгледа делото му и да го върне на служение в старостилната общност в България. Гърците не се съгласяват да се намесват в делата на българските си съмишленици.
По всичко изглежда, че звездата на отец Станой започва да залязва, но тогава на помощ му идва част от Зографското братство. По причини, които само той си знае, игуменът архимандрит Амвросий започва често да гостува и да служи в домашната богомолна. Това вдъхновява отец Станой за нова църковна авантюра и през същата година той, заедно със съпругата си и двете останали заедно с тях млади жени, биват постригани за "монаси" от йеромонах Козма Зографски в Люляковския манастир, Сливенска епархия. Тези "пострижения" са в нарушение на 4-то правило на IV Вселенски събор, 41-во и 42-ро правило на VI Вселенски събор и 2-ро правило на Двукратния Константинополски събор, поради което Софийският епархийски съвет с решение от 18.09.2017г. ги обяви за недействителни. Но в далечната 2008г. авторитетът на черкуващите се в къщата му зографци осигурява на отец Станой достатъчно добро алиби за пред вярващите и скоро той се превръща в "йеромонах Харалампий". Архимандрит Амвросий дори пожелава да го постави за ефимерий в Зографския манастир, но този опит среща яростна съпротива от страна на постоянно живеещите в манастира братя и след няколко дни "йеромонах Харалампий" е качен на борда на ферибота за Уранополи.
Лежерното отношение на Софийска митрополия към своеволията му, както и постепенното превръщане на стария стил в "свещена крава" на БПЦ, поощрява живеещият у дома си, сред своите деца и внуци, "монах Харалампий", към нови духовни подвизи. През 2016г. той е вече великосхимник под името "Варлаам". Неговата спътница в живота е до него и в това поприще. Примерът на благочестивото монашеско семейство заразява и други "верни на православието" миряни, които също така незнайно къде и от кого биват постригани за монаси/монахини. Полека-лека в Германския манастир, а и на други места, те започват да се появяват в пълно монашеско облачение, предизвиквайки изумление и недоумение сред клира и вярващите от Софийска епархия. И понеже няма игра без край, на 05.07.2017г. в канцеларията на Софийска митрополия постъпва жалба от руската гражданка Надежда Рахманова, в която същата посочва, че дъщеря й като че ли е отвлечена в някакъв скит в България, където искат прибързано да я пострижат за монахиня. Майката е обезпокоена от това, че според дъщеря й "срещата с отец Кирил (т.е. Козма Зографски) е устроена от Господ, с какво тя ще се занимава занапред ще решава отеца, понеже й е по-лесно, когато други взимат решения вместо нея". Дъщерята също така твърди, че " о.Амвросий, който е игумен на Зографския манастир, директно разговаря с Бога и не й разрешава да се върне при семейството й в Москва - иначе щяло да стане лошо за всички тях". Това е вече прекалено и за най-търпеливия и снизходителен архиерей. Появява се реалната опасност Уставът на БПЦ да се превърне в куп безполезна хартия.
Наредено е незабавно да се вземат мерки. При проучването на подадения от Русия сигнал се изяснява, че в Софийска епархия е създаден втори частен неканоничен манастир - този път, както се казва, под носа на митрополията - в гр.Нови Искър. Това е конкретната причина Епархийския съвет да излезе с Увещателно послание към псевдомонасите. Направен е пореден компромис, софийският митрополит и български патриарх Неофит проявява крайно снизхождение и е готов да приеме с отеческа любов каещите се. Каещи се обаче сред нашите герои няма. Те се снишават и чакат да отмине бурята. Но едно паве, хвърлено от духовно чедо на отец Станой по автомобила на протосингела на Софийска епархия на Голяма Богородица (по стар стил), обръща колата на "ревнителите". След двумесечно безплодно очакване някой да се сети да даде обяснение и да поиска прошка, Епархийския съвет налага аргос на свещеник Станой, който е и йеромонах Харалампий, който е и схийеромонах Варлаам. Един ползвател на фейсбук веднага написа: "Петнадесет години чакам този момент!"
В описания контекст и на фона на всичко това ние получихме писмо от Негово Светейшество, с което ни се благославяше да уеднаквим богослужебната си практика с тази на останалата част от БПЦ. След като бяхме видели достатъчно и от нашия собствен "старостилец" отец Евгений, ние решихме да проявим послушание към епархийския си архиерей, и в негово лице към Църквата. Както и очаквахме, не бяхме разбрани от своите доскорошни духовни приятели "ревнителите" и бяхме обявени за отстъпници, а аз отново станах "предател". Според тях не е трябвало да следваме патриарха си, а е трябвало да проявяваме послушание към "Вселенската църква". На забележката ми, че на св.литургия аз поменавам патриарх Неофит, а не "вселенската църква", не получих отговор. Както и на въпроса: как може жив човек да бъде член на Вселенската църква, без да е член на някоя от Поместните православни църкви? И ако те, Поместните църкви, са в общение помежду си независимо от използвания календар, към коя "вселенска църква", различна от неделимата съвкупност от Поместни църкви, аз би следвало да имам послушание? Кой я представлява? "Светите отци." А тях кой ги тълкува?
И после казват, че не били разколници...
