Ако няма смирение, от чудесата може да се повредим духовно


- Отец Никанор, преди Великден много хора си задават въпроси за чудото на слизането на Благодатния огън, а и немалко се стремят  специално да присъстват на Велика събота в Църквата на Божи гроб, за да го видят лично. Как бихте коментирали този интерес?


- След десетилетията потискане на вярата, духовният живот у нас постепенно започна да се съживява, мнозина пристъпиха към храма, но и досега повечето вярващи нямат църковна култура. Нормален е стремежът да се докоснем до светините, да отидем в храма за празниците, да идем на  поклонение - всичко това е правилно.  Но хората, които нямат църковна култура, са объркани от много неща и често пренебрегват същността за сметка на формата. Така например те казват: "би било хубаво да се венчаем  в "Св.Александър Невски", най-добре би било да се кръстим в някой голям и известен манастир."


Но това се нарича духовна безвкусица.

Трябва да се венчаеш и да бъдеш кръстен в своята енорийска църква, както е било някога. Също и празниците Рождество и Възкресение трябва да бъдат посрещнати у дома, защото има хора, които се нуждаят от нашата грижа: немощни старци, деца, болни. Освен това тези празници са тихи, спокойни и не трябва да бъдат претоварени с пътуване или важни домашни или бизнес дела. Само в енорийската си църква имаме възможност да се помолим спокойно и да не се сблъскваме с неприятните  изненади, които едно пътуването може да ни поднесе. Другото е съвременно псевдо-църковно вярване, че на тези празници трябва да отиде някъде - където има най-много хора, в центъра на събитията.
Съвременните  превозни средства ни позволяват да се движим по света бързо и свободно, но трябва да бъдем разумни, както ни съветват светите отци. Пасхалната радост е преди всичко тиха. В тишината на Велика  Събота е нашето възпоменание за Христос, който лежи в Гроба. На този ден ние пеем в Литургията: "Нека всяка човешка плът да мълчи, да стои със страх и трепет и да не допуска в себе си мисли  за нищо земно". Това е, което трябва да имаме предвид. А ако по  Великден се отправим  нанякъде,  в друга страна, там ще ни очакват местните хотели, автобуси, различен  климат и време, тълпи от хора, желаещи същото...

Храмът на Гроба Господен не е толкова голям, а всеки иска да попадне вътре: гърци, араби, руснаци, арменци, грузинци, поклонници от Америка - всички отиват, но дали вички ще могат да влязат?. Аз смятам, че по време на празниците не е необходимо да се ходи на края на света за "специална благодат" . Великден  трябва да посрещаме у дома си.

- Но Благодатният  огън се спуска само веднъж в годината, и то е на православната Пасха, затова  мнозина отиват  в Йерусалим точно в този ден, за да видят чудото. Какво друго би могло да бъде по-привлекателно за поклонниците от Светия Огън?

- Това наистина привлича както обикновения поклонник, така и по-екзалтираните  натури. Но в същото време нашите велики светци като преп. Йоан Рилски и св. патр. Евтимий не са и помисляли за  Благодатния огън. Те служели в   храма службата, която се полага по устава на църквата.

Трябва да осъзнаем, че целта на християнския живот и радостта на пребиваването в църквата е преди всичко съединението с Бога.

Това е възможно чрез добрите дела, прощаване на обидите, дареното за храма или за бедните, молитвата, участието в църковните тайнства.  Наистина не разбирам защо християните толкова държат да присъстват в момента на слизането на Благодатния огън или, както още се нарича, чина на Светата Светлина. За 15-годишното ми монашеско служение никога не ми е идвало на ум, че трябва на Великден да изоставя  своя манастир и да отида някъде за специална благодат...  Освен това, чудеса в Църквата се случват много често. В храма всяка сутрин се извършва св.Евхаристия - тайнството, при което  се освещават хляба и виното и с молитвата на вярващите и свещенодействието на свещеника Божията благодат ги превръща в Тялото и Кръвта Христови. И ние се причастяваме с тях. Какво може да бъде по-голямо чудо от това  и кое  може да ни приобщи повече с Бога, ако не причастието. Нали е казано: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Йоан 6:56).  Да посетиш Йерусалим и храма на Божи гроб на Велика събота, когато става слизането на Светата Светлина, не е задължително  условие за спасението на душата.

За мнозина това е някакво духовно развлечение, а понякога и нездраво любопитство.

Ако се обърнем към богословите  от древността, а и от наши дни, ще ни се изясни, че търсенето на чудеса е израз на пълна заблуда в духовния живот. Ние трябва да търсим  чистота на сърцето и преди всичко покаяние, правилна и искрена молитва, трябва да търсим тези около нас, които живеят зле и на които можем и сме длъжни да помогнем.

А да търсим чудо, това е от областта на нездравата духовност.  

Светите  отци  ни предупреждават, че от чудесата трябва се бяга, т. е. да се избягват. И само човек, който е духовно неграмотен, може да тича след чудеса.
Ето вижте, когато Самият Христос извърши чудо пред Петър, преди да го призове за Свой ученик, той падна по лице на земята и Го молеше да Си иде от него, защото е грешен човек; Петър вярваше, че е напълно недостоен пред него да се яви Господ.
Всички светии  са избягвали  чудеса, защото ако няма истинско смирение, от тях може духовно да се повредим и да погинем. Един отшелник живеел някъде в планините и изведнъж видял пътечка  към небето, изтъкана  от лунна или слънчева светлина. Той трябвало да си помисли: "Нима аз съм праведен човек? На мене трябва да ми се яви пътечка към ада, а не към рая." Но  бил без истинско смирение, тръгнал по лъжовната пътечка, паднал от скалата и се пребил. Това е било  бесовска илюзия. Такива истории изобилстват в Патерика.
Ето защо търсенето на чудо при нашата гордост е проява на лош вкус, това е  духовно невъзпитание  или просто празно любопитство, което води човека по лъжлив път.


- Знаете, че на Велика Събота  има предавания на живо от Църквата на Божия гроб и мнозина ги гледат. Около това събитие има много вълнение и често се предизвикват оживени дискусии в обществото. И винаги въпросът е поставян ребром: Дали огънят е истинско чудо или естествено и ръкотворно явление? Мислите ли, че въпросът е правилен?
- Намирам, че е некоректно този въпрос да се задава на когото и да било. Известно е, че многократно са питали  за това Светейшия  Йерусалимски  патриарх Теофил. А ето,  в Евангелието Христос смъмри фарисеите, които търсеха знамения! Не това трябва да се търси - човек трябва да се радва на Възкръсналия Христос.
Велико чудо е Евхаристията, но също е некоректно да се пита: "Как хлябът става Тяло Христово по време на Евхаристията. И защо не се превръща в истинска плът, а виното -  в чиста кръв?" В края на краищата, Светите дарове остават под формата на хляб и вино и толкова!
Що се отнася до Благодатния  Огън, някои казват, че това е свръхестествено чудо, което се случва по традиционния  църковен календар и че именно фактът на слизането на Благодатния огън доказва истинността на Православието. Аз обаче мисля, че


наличието на  любов потвърждава кои са истинските Христовите ученици:

 

"По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си "(Йоан 13:35). Други казват, че няма нищо специално в Светия Огън, че това е литургичен обред, по време на който се четат специални молитви и се запалва огън. Описанието на този чин може да се намери на сайта на Йерусалимската патриаршия - това е част от вечерната служба на Велика събота. В миналото тя се е извършвала непосредствено преди  началото на Възкресната утреня.  Сега е в 2 часа следобед на Велика събота.
Аз въобще не се интересувам от такива чудеса.  Интересни са ми и ме впечатляат  чудеса от друг вид: как в бившите атеистични държави хората започнаха да възстановяват  храмове и манастири, да се молят на Бог, да кръщават децата си, да идват на неделните служби,  да четат и да издават  църковна  литература - за мен това е истинско чудо.  И ще повторя: голямо чудо е Евхаристията, която се извършва  всеки ден в нашите храмове и ни съединява  със Самия Христос. Също така човек, когото са  обидили, оклеветили, поругали, а той не е започнал да си отмъщава, а е простил на тези, които са го обидили - това за мен е прекалено голямо чудо, но чудесата от този вид  някак си не се забелязват.
Дали има чудо на Велика събота  - това е въпрос, на който може да отговори само Йерусалимския патриарх. Той влиза в Кувуклията (параклисът над Гроба Господен в големия храм на Божи гроб в Йерусалим), но отново казвам, че да се задава такъв въпрос не е  коректно. За мен

 

този Огън е свещен във всеки случай, все едно как се появява.

 

Не се питам кой запалва свещите: Бог, Ангел или Патриархът. Чул съм за една поучителна история за арабско момче. То държало в ръцете си свещи и по време на молитвата на патриарха те се запалили сами. Но детето угасило свещите, защото патриархът  все още не бил изнесъл Огъня. В  това  виждам такава духовна простота и висота, такова смирение пред Бога и Църквата, каквото  могат да имат само велики светци. И дори и в този свещен миг на това свято място Огънят да бъде запален от човешки ръце, той не би станал по-малко свещен, отколкото ако е слязъл от небето. По думите на един светогробски духовник в случая с Благодатния огън "става дума за естествена, природна  светлина, но молитвата, която се чете от Патриарха или някой  заместващ го архиерей, освещава тази естествена светлина и вследствие на това огънят има благодатта на Светата Светлина.
Това е   естествена светлина, която запалват от неугасими  кандила, съхраняващи се в ризницата  на Възкресния храм. Но молитвите имат силата да освещават естествената светлина и тя става свръхестествена светлина. Чудото е в епиклезата, в молитвата на архиерея, от нея се освещава тази светлина." В тези молитви става дума за това, че "Христос е светлината на истината", че "светлината на Христос осветява всичко". Когато станало Възкресението Христово, то и тогава се видяла светлина.  Ясно е, че Светлината на Христос, или Таворската светлина, не е всъщност пламък, а е Божествената светлина.
Но ние хората винаги се опитваме да заместим Живия Бог с Неговия образ, Неговата икона - по-удобно ни е да се молим така, по-лесно е за ограниченото ни съзнание. Както имаме Тялото и Кръвта Христови под формата на хляб и вино, така и Божествената Светлина се представя под формата на Огън, който всъщност можем реално да видим и даже сами да запалим.
Чрез този "огън" се освещават душите и телата ни и това става чрез нашата човешка способност да усещаме. Господ е устроил така, че да получаваме  спасителна благодат и да освещаваме нашите телесни и душевни  чувства чрез материални реалности, които символизират духовното. Ето защо ние се докосваме до този Огън, държим свещите в ръцете си,  за да получим освещение чрез Огъня, който е осветен от благодатта на животворния Гроб Господен и молитвата на Църквата.

 

- Мислите ли, че ако кажете на хората, че е възможно Йерусалимският патриарх  да запалва Огъня от кандилата в  храма - това силно ще ги разочарова?
- Че нали Йерусалимският патриарх е от Бога?! Както и всяка власт е от Бога, особено църковната. Ако тези хора са обзети от някаква еуфория,  то тогава те ще се разочароват - това е сигурно. Но нашият Символ на вярата  ясно казва: "Вярвам в... Светлина от Светлината,  Бог Истинен от Бога Истинен". И под Светлина се разбира  не огън, а  Божествена Светлина, Светлината  на Истината, Бог. И не е писано "огън от огъня". Просто светлината ни се предава  под формата на огън в този случай. Мисля, че хората няма да престанат да ходят на църква, ако няма видими чудеса. Просто е нужно те да се просвещават, да се образоват. Когато свещеникът освещава водата чрез потапянето на Кръста,  нима  не я смятаме после за света, т. е за осветена чрез Божествената благодат?
На утренята на Велики Петък (която служим в четвъртък вечерта) се четат 12-те  Евангелия на светите страсти, т.е. страдания на нашия Господ Иисус Христос. Купуваме си най-дебелата свещ, защото  тя трябва да гори по време на цялата служба - около три часа, докато се четат Евангелията. Свещениците дават на хората да запалят свещите  от своите  и те след края на службата внимателно си носят пламъка вкъщи. С този нов пламък палят домашното си кандило, което преди това са угасили. Това е благочестив обряд. Но хората трябва  да разберат, че най-важното в християнтвото е любовта, а не огънят.
В Църквата понякога проникват езически мотиви, различни видове гадаене: "Когато Мамврийският  дъб  започне да съхне и Благодатният огън не слезе, тогава ще дойде краят на света." Но в светото Писание се казва, че кога ще е този час не знае никой, даже ангелите.  А и какво лошо има в края на света?! В края на краищата книгата Откровение завършва с думите: "Амин, дойди, Господи Иисусе!" (Откр.  22:20), или по-просто казано  - "Ела, чакаме Те!". Това се отнсася точно за Второто пришествие на Спасителя.  Сектантите се плашат, гадаят, предсказват, а на  християните подобава да бъдат с трезв ум и да разберат, че същността на нашата вяра е в любовта към Бога и към ближния, а не в гадаенето.
Ще повторя, въпросът за  Благодатния огън не бива да се догматизира. Ако е било необходимо, тогава щеше да  бъде написано в деянията на  някой от седемте Вселенски събора.  Но там  такъв въпрос никога не е  разглеждан.

– Значи, слизането на Благодатния огън не е църковно Тайнство.. Може ли да го наречем  литургически  чин или традиция?
– То така се и нарича - "чин на Светата Светлина".  Има чин за освещаване на автомобил, чин за освещаванео на кладенец, на грозде или мед. Това чинопоследование също  е  напечатано на хартия и е достъпна молитвата, коята  Патриархът чете  в Кувуклията. От нейния текст всичко става ясно. Там няма нито дума за края на света, или дали този огън изгаря или не. Там се говори за Бога като Светлина и се казва: "ние извършваме светоявление". По-удачно чинът на Светата Светлина не може да се определи. Така че просто трябва да се молим и да не задаваме некоректни  въпроси. И да възпитаваме у себе си  духовно разбиране по всеки въпрос, включително и по този.

 

Интервю на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор за вестник "Стандарт" - 6 април 2018 г. 

За района
За района
Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир Тържествен водосвет в Пенкьовския манастир

Тържествен водосвет беше отслужен в Пенкьовския манастир "Св. Петка" на 13 октомври 2019 г. по повод приключил проект по обновление на манастирския конак и двора. С благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит  богослужението оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит. Със средства, предоставени безвъзмездно чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са напълно обновени монашеска сграда (бившо училище)  с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария и напълно е благоустроен дворът.  Инвестицията възлиза на близо 623 хиляди лева.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън Архиерейска св. Литургия за Петковден в Трън

Тържествена  архиерейска света Литургия преди храмовия празник  на храм "Св. Петка" в  Трън се състоя на 13 октомври 2019 г. (неделя).  С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български богослужението  оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребреници  Козма и Дамян“, духовения  надзорник на Софийска епархия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, иконом Йоан Чикалов -  архиерейски наместник на Трънска духовна околия,  йеромонах Силуан от църногорското  братство, йеромонах Тимотей от манастира "Св.Теодор Стратилат" край с. Балша,  предстоятеля на храма свещеник Михаил Станкович и други дугховници. 

...прочети повече
Освещаване на Радибошкия манастир Освещаване на Радибошкия манастир

На 23 септември, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, бе извършено освещението на ремонтирания Радибошки манастир „Св. Троица“, Радомирска духовна околия.

Освещението извърши Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, архимандрит Евтимий, йеромонах Тимотей, протойерей Александър Стоев, архиерейски наместник на Радомирска духовна околия, иконом Йоан Чикалов, архиерейски наместник на Трънска духовна околия, свещеник Костадин Бошняков и свещеник Костадин Тренев.

...прочети повече