Ако няма смирение, от чудесата може да се повредим духовно

- Отец Никанор, преди Великден много хора си задават въпроси за чудото на слизането на Благодатния огън, а и немалко се стремят  специално да присъстват на Велика събота в Църквата на Божи гроб, за да го видят лично. Как бихте коментирали този интерес?

- След десетилетията потискане на вярата, духовният живот у нас постепенно започна да се съживява, мнозина пристъпиха към храма, но и досега повечето вярващи нямат църковна култура. Нормален е стремежът да се докоснем до светините, да отидем в храма за празниците, да идем на  поклонение - всичко това е правилно.  Но хората, които нямат църковна култура, са объркани от много неща и често пренебрегват същността за сметка на формата. Така например те казват: "би било хубаво да се венчаем  в "Св.Александър Невски", най-добре би било да се кръстим в някой голям и известен манастир."

Но това се нарича духовна безвкусица.

Трябва да се венчаеш и да бъдеш кръстен в своята енорийска църква, както е било някога. Също и празниците Рождество и Възкресение трябва да бъдат посрещнати у дома, защото има хора, които се нуждаят от нашата грижа: немощни старци, деца, болни. Освен това тези празници са тихи, спокойни и не трябва да бъдат претоварени с пътуване или важни домашни или бизнес дела. Само в енорийската си църква имаме възможност да се помолим спокойно и да не се сблъскваме с неприятните  изненади, които едно пътуването може да ни поднесе. Другото е съвременно псевдо-църковно вярване, че на тези празници трябва да отиде някъде - където има най-много хора, в центъра на събитията.
Съвременните  превозни средства ни позволяват да се движим по света бързо и свободно, но трябва да бъдем разумни, както ни съветват светите отци. Пасхалната радост е преди всичко тиха. В тишината на Велика  Събота е нашето възпоменание за Христос, който лежи в Гроба. На този ден ние пеем в Литургията: "Нека всяка човешка плът да мълчи, да стои със страх и трепет и да не допуска в себе си мисли  за нищо земно". Това е, което трябва да имаме предвид. А ако по  Великден се отправим  нанякъде,  в друга страна, там ще ни очакват местните хотели, автобуси, различен  климат и време, тълпи от хора, желаещи същото...

Храмът на Гроба Господен не е толкова голям, а всеки иска да попадне вътре: гърци, араби, руснаци, арменци, грузинци, поклонници от Америка - всички отиват, но дали вички ще могат да влязат?. Аз смятам, че по време на празниците не е необходимо да се ходи на края на света за "специална благодат" . Великден  трябва да посрещаме у дома си.

- Но Благодатният  огън се спуска само веднъж в годината, и то е на православната Пасха, затова  мнозина отиват  в Йерусалим точно в този ден, за да видят чудото. Какво друго би могло да бъде по-привлекателно за поклонниците от Светия Огън?

- Това наистина привлича както обикновения поклонник, така и по-екзалтираните  натури. Но в същото време нашите велики светци като преп. Йоан Рилски и св. патр. Евтимий не са и помисляли за  Благодатния огън. Те служели в   храма службата, която се полага по устава на църквата.

Трябва да осъзнаем, че целта на християнския живот и радостта на пребиваването в църквата е преди всичко съединението с Бога.

Това е възможно чрез добрите дела, прощаване на обидите, дареното за храма или за бедните, молитвата, участието в църковните тайнства.  Наистина не разбирам защо християните толкова държат да присъстват в момента на слизането на Благодатния огън или, както още се нарича, чина на Светата Светлина. За 15-годишното ми монашеско служение никога не ми е идвало на ум, че трябва на Великден да изоставя  своя манастир и да отида някъде за специална благодат...  Освен това, чудеса в Църквата се случват много често. В храма всяка сутрин се извършва св.Евхаристия - тайнството, при което  се освещават хляба и виното и с молитвата на вярващите и свещенодействието на свещеника Божията благодат ги превръща в Тялото и Кръвта Христови. И ние се причастяваме с тях. Какво може да бъде по-голямо чудо от това  и кое  може да ни приобщи повече с Бога, ако не причастието. Нали е казано: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Йоан 6:56).  Да посетиш Йерусалим и храма на Божи гроб на Велика събота, когато става слизането на Светата Светлина, не е задължително  условие за спасението на душата.

За мнозина това е някакво духовно развлечение, а понякога и нездраво любопитство.

Ако се обърнем към богословите  от древността, а и от наши дни, ще ни се изясни, че търсенето на чудеса е израз на пълна заблуда в духовния живот. Ние трябва да търсим  чистота на сърцето и преди всичко покаяние, правилна и искрена молитва, трябва да търсим тези около нас, които живеят зле и на които можем и сме длъжни да помогнем.

А да търсим чудо, това е от областта на нездравата духовност.  

Светите  отци  ни предупреждават, че от чудесата трябва се бяга, т. е. да се избягват. И само човек, който е духовно неграмотен, може да тича след чудеса.
Ето вижте, когато Самият Христос извърши чудо пред Петър, преди да го призове за Свой ученик, той падна по лице на земята и Го молеше да Си иде от него, защото е грешен човек; Петър вярваше, че е напълно недостоен пред него да се яви Господ.
Всички светии  са избягвали  чудеса, защото ако няма истинско смирение, от тях може духовно да се повредим и да погинем. Един отшелник живеел някъде в планините и изведнъж видял пътечка  към небето, изтъкана  от лунна или слънчева светлина. Той трябвало да си помисли: "Нима аз съм праведен човек? На мене трябва да ми се яви пътечка към ада, а не към рая." Но  бил без истинско смирение, тръгнал по лъжовната пътечка, паднал от скалата и се пребил. Това е било  бесовска илюзия. Такива истории изобилстват в Патерика.
Ето защо търсенето на чудо при нашата гордост е проява на лош вкус, това е  духовно невъзпитание  или просто празно любопитство, което води човека по лъжлив път.


- Знаете, че на Велика Събота  има предавания на живо от Църквата на Божия гроб и мнозина ги гледат. Около това събитие има много вълнение и често се предизвикват оживени дискусии в обществото. И винаги въпросът е поставян ребром: Дали огънят е истинско чудо или естествено и ръкотворно явление? Мислите ли, че въпросът е правилен?
- Намирам, че е некоректно този въпрос да се задава на когото и да било. Известно е, че многократно са питали  за това Светейшия  Йерусалимски  патриарх Теофил. А ето,  в Евангелието Христос смъмри фарисеите, които търсеха знамения! Не това трябва да се търси - човек трябва да се радва на Възкръсналия Христос.
Велико чудо е Евхаристията, но също е некоректно да се пита: "Как хлябът става Тяло Христово по време на Евхаристията. И защо не се превръща в истинска плът, а виното -  в чиста кръв?" В края на краищата, Светите дарове остават под формата на хляб и вино и толкова!
Що се отнася до Благодатния  Огън, някои казват, че това е свръхестествено чудо, което се случва по традиционния  църковен календар и че именно фактът на слизането на Благодатния огън доказва истинността на Православието. Аз обаче мисля, че

наличието на  любов потвърждава кои са истинските Христовите ученици:

"По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си "(Йоан 13:35). Други казват, че няма нищо специално в Светия Огън, че това е литургичен обред, по време на който се четат специални молитви и се запалва огън. Описанието на този чин може да се намери на сайта на Йерусалимската патриаршия - това е част от вечерната служба на Велика събота. В миналото тя се е извършвала непосредствено преди  началото на Възкресната утреня.  Сега е в 2 часа следобед на Велика събота.
Аз въобще не се интересувам от такива чудеса.  Интересни са ми и ме впечатляат  чудеса от друг вид: как в бившите атеистични държави хората започнаха да възстановяват  храмове и манастири, да се молят на Бог, да кръщават децата си, да идват на неделните служби,  да четат и да издават  църковна  литература - за мен това е истинско чудо.  И ще повторя: голямо чудо е Евхаристията, която се извършва  всеки ден в нашите храмове и ни съединява  със Самия Христос. Също така човек, когото са  обидили, оклеветили, поругали, а той не е започнал да си отмъщава, а е простил на тези, които са го обидили - това за мен е прекалено голямо чудо, но чудесата от този вид  някак си не се забелязват.
Дали има чудо на Велика събота  - това е въпрос, на който може да отговори само Йерусалимския патриарх. Той влиза в Кувуклията (параклисът над Гроба Господен в големия храм на Божи гроб в Йерусалим), но отново казвам, че да се задава такъв въпрос не е  коректно. За мен

този Огън е свещен във всеки случай, все едно как се появява.

Не се питам кой запалва свещите: Бог, Ангел или Патриархът. Чул съм за една поучителна история за арабско момче. То държало в ръцете си свещи и по време на молитвата на патриарха те се запалили сами. Но детето угасило свещите, защото патриархът  все още не бил изнесъл Огъня. В  това  виждам такава духовна простота и висота, такова смирение пред Бога и Църквата, каквото  могат да имат само велики светци. И дори и в този свещен миг на това свято място Огънят да бъде запален от човешки ръце, той не би станал по-малко свещен, отколкото ако е слязъл от небето. По думите на един светогробски духовник в случая с Благодатния огън "става дума за естествена, природна  светлина, но молитвата, която се чете от Патриарха или някой  заместващ го архиерей, освещава тази естествена светлина и вследствие на това огънят има благодатта на Светата Светлина.
Това е   естествена светлина, която запалват от неугасими  кандила, съхраняващи се в ризницата  на Възкресния храм. Но молитвите имат силата да освещават естествената светлина и тя става свръхестествена светлина. Чудото е в епиклезата, в молитвата на архиерея, от нея се освещава тази светлина." В тези молитви става дума за това, че "Христос е светлината на истината", че "светлината на Христос осветява всичко". Когато станало Възкресението Христово, то и тогава се видяла светлина.  Ясно е, че Светлината на Христос, или Таворската светлина, не е всъщност пламък, а е Божествената светлина.
Но ние хората винаги се опитваме да заместим Живия Бог с Неговия образ, Неговата икона - по-удобно ни е да се молим така, по-лесно е за ограниченото ни съзнание. Както имаме Тялото и Кръвта Христови под формата на хляб и вино, така и Божествената Светлина се представя под формата на Огън, който всъщност можем реално да видим и даже сами да запалим.
Чрез този "огън" се освещават душите и телата ни и това става чрез нашата човешка способност да усещаме. Господ е устроил така, че да получаваме  спасителна благодат и да освещаваме нашите телесни и душевни  чувства чрез материални реалности, които символизират духовното. Ето защо ние се докосваме до този Огън, държим свещите в ръцете си,  за да получим освещение чрез Огъня, който е осветен от благодатта на животворния Гроб Господен и молитвата на Църквата.

- Мислите ли, че ако кажете на хората, че е възможно Йерусалимският патриарх  да запалва Огъня от кандилата в  храма - това силно ще ги разочарова?
- Че нали Йерусалимският патриарх е от Бога?! Както и всяка власт е от Бога, особено църковната. Ако тези хора са обзети от някаква еуфория,  то тогава те ще се разочароват - това е сигурно. Но нашият Символ на вярата  ясно казва: "Вярвам в... Светлина от Светлината,  Бог Истинен от Бога Истинен". И под Светлина се разбира  не огън, а  Божествена Светлина, Светлината  на Истината, Бог. И не е писано "огън от огъня". Просто светлината ни се предава  под формата на огън в този случай. Мисля, че хората няма да престанат да ходят на църква, ако няма видими чудеса. Просто е нужно те да се просвещават, да се образоват. Когато свещеникът освещава водата чрез потапянето на Кръста,  нима  не я смятаме после за света, т. е за осветена чрез Божествената благодат?
На утренята на Велики Петък (която служим в четвъртък вечерта) се четат 12-те  Евангелия на светите страсти, т.е. страдания на нашия Господ Иисус Христос. Купуваме си най-дебелата свещ, защото  тя трябва да гори по време на цялата служба - около три часа, докато се четат Евангелията. Свещениците дават на хората да запалят свещите  от своите  и те след края на службата внимателно си носят пламъка вкъщи. С този нов пламък палят домашното си кандило, което преди това са угасили. Това е благочестив обряд. Но хората трябва  да разберат, че най-важното в християнтвото е любовта, а не огънят.
В Църквата понякога проникват езически мотиви, различни видове гадаене: "Когато Мамврийският  дъб  започне да съхне и Благодатният огън не слезе, тогава ще дойде краят на света." Но в светото Писание се казва, че кога ще е този час не знае никой, даже ангелите.  А и какво лошо има в края на света?! В края на краищата книгата Откровение завършва с думите: "Амин, дойди, Господи Иисусе!" (Откр.  22:20), или по-просто казано  - "Ела, чакаме Те!". Това се отнсася точно за Второто пришествие на Спасителя.  Сектантите се плашат, гадаят, предсказват, а на  християните подобава да бъдат с трезв ум и да разберат, че същността на нашата вяра е в любовта към Бога и към ближния, а не в гадаенето.
Ще повторя, въпросът за  Благодатния огън не бива да се догматизира. Ако е било необходимо, тогава щеше да  бъде написано в деянията на  някой от седемте Вселенски събора.  Но там  такъв въпрос никога не е  разглеждан.

– Значи, слизането на Благодатния огън не е църковно Тайнство.. Може ли да го наречем  литургически  чин или традиция?
– То така се и нарича - "чин на Светата Светлина".  Има чин за освещаване на автомобил, чин за освещаванео на кладенец, на грозде или мед. Това чинопоследование също  е  напечатано на хартия и е достъпна молитвата, коята  Патриархът чете  в Кувуклията. От нейния текст всичко става ясно. Там няма нито дума за края на света, или дали този огън изгаря или не. Там се говори за Бога като Светлина и се казва: "ние извършваме светоявление". По-удачно чинът на Светата Светлина не може да се определи. Така че просто трябва да се молим и да не задаваме некоректни  въпроси. И да възпитаваме у себе си  духовно разбиране по всеки въпрос, включително и по този.

Интервю на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор за вестник "Стандарт" - 6 април 2018 г.